В проекта за Закона за въвеждане на еврото, с който се регламентират правилата и процедурите, свързани с въвеждане на еврото в България се предвижда превалутирането на сумите по сметки от левове в евро да стане автоматично и безплатно в деня на въвеждане на еврото в България.
На какъв курс ще приемем еврото?
Няма основание да очакваме промяна по отношение на фиксирания валутния курс от 1,95583 лева за 1 евро, с който България се присъедини към Европейския валутен механизъм преди близо три години. Това съобщи подуправител на БНБ Нина Стоянова по време на 25-та Национална среща на финансистите от общините в Република България, цитирана от БТА.
Припомняме, че през първия един месец от датата на въвеждане на еврото левът и еврото ще бъдат в обръщение едновременно, като и двете валути ще бъдат със статут на законно платежно средство. След изтичането на този един месец, еврото ще остане единствената валута в страната ни.
През първите шест месеца от въвеждане на еврото обмяната на банкноти и монети от левове в евро ще става без такса в банките и „Български пощи“ ЕАД, а обмяната им при БНБ ще бъде безплатна безсрочно.
В проекта на Закон за въвеждане на еврото ще бъде заложен принцип за защита на потребителите, с който се гарантира, че превалутирането на цени и други стойности от левове в евро няма да постави потребителите в по-неблагоприятно финансово положение, отколкото биха били, ако еврото не е било въведено, както и необходимите контролни и санкционни механизми, припомни Нина Стоянова.
Ще поскъпнат ли стоките?
Едни от основните доводи, които се изтъкват срещу въвеждане на еврото, е че то може да доведе до поскъпване на стоките, намаляване на доходите на населението или обедняване. Обективните данни и изследвания върху икономиките, които са се присъединили преди нас, особено от държавите от Източна Европа, с които сме по-близко съпоставими, показват точно обратното, казва подуправителят на БНБ.
Инфлацията
Данните на Евростат за някои от последно присъединилите се страни към еврозоната показват пренебрежимо малки инфлационни разлики за годината на приемане на еврото от порядъка на 0,3 – 0,7% за Естония и Латвия, докато в Литва се наблюдава дори дефлация.
Опитът на Хърватия и ще се вдигнат ли заплатите
Тази тенденция се потвърждава и от опита на Хърватия, която се присъедини към еврозоната от началото на 2023 г. Изчисленият ефект при прехода към еврото върху инфлацията в Хърватия отново е нисък – от порядъка на 0,3-0,5% месечно нарастване, при отчитане на средногодишна база на данните за месеците от януари до април 2023 г., пише сайтът „Бизнес новините“
За първите 4 месеца от приемането на еврото, месечната инфлация в Хърватия показва трайно намаление – от 12,7 на сто за декември 2022 г. до 8,9 на сто за април тази година. Ако сравним актуалните данни за инфлацията, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителски цени към месец април 2023 г., в еврозоната тя е 7 на сто, докато тази за същия период в България е 14 на сто, в Румъния е 13,1 на сто, а в Унгария е 20,8 на сто, казва Стоянова.
Нарастването на средната работна заплата в присъединилите се към еврозоната преди нас държави също показва силна възходяща тенденция. Можем да разгледаме ефекта в по-дългосрочен план например при последно присъединилите се държави Литва (2015 г.), Латвия (2014 г.) и Естония (2011 г.).
Пет години преди присъединяването на тези страни към еврозоната средната месечна работна заплата в тях е варирала в диапазона 550 – 700 евро. При присъединяването им към еврозоната тя е била в порядъка на 700 – 800 евро, тоест ръстът за петгодишен период преди въвеждане на еврото е бил между 5 на сто за Латвия и 30 на сто за Естония.
За 2022 г. средните заплати в тези държави са в диапазона 1400 – 1900 евро, което е увеличение между два и три пъти – от 92 на сто за Латвия до 164 на сто за Литва, в сравнение със съответната година на въвеждане на еврото. За сравнение, средната брутна месечна заплата в България в края на 2022 г. е била в размер на 995 евро. Цитираните данни показват, че въвеждането на еврото дава тласък на икономическото развитие и нарастване на благосъстоянието на хората, каза Стоянова.
