Мозъкът им атрофира, стават агресивни, губят паметта си: хроничната травматична енцефалопатия е дегенеративно заболяване, срещано най-вече при спортистите. Какво се знае за него.
Той е първият и единствен засега спортист в Германия, който говори открито за своя проблем: Ерих Грау, бивш състезател по американски футбол, предполага, че е развил хронична травматична енцефалопатия (ХТЕ). Смята се, че от това рядко мозъчно заболяване е страдал и прочутият германски боксьор Рене Велер, който почина през лятото.
68-годишният Грау, който е един от пионерите на американския футбол в Германия, никога няма да разбере със сигурност дали страда от тежката дегенеративна болест – обикновено тя се установява еднозначно само след аутопсия на мозъка.
Симптомите:
Бившият футболист е наясно, че от над 20 години при него се проявяват симптомите, които учените свързват именно с въпросното заболяване: паметта му отслабва, все по-често е спохождан от главозамайване, а резултатите от изследвания с ядрено-магнитен резонанс показват, че мозъкът му атрофира. От известно време той има и сериозни трудности с координацията на движенията.
На 45-годишна възраст бившият гимназиален учител за първи път установява, че трудно се концентрира. Освен това става избухлив и агресивен. Проучвания показват, че още в ранен стадий на заболяването може да настъпи трайна промяна на характера. Увеличава се също така рискът от самоубийство, възможни са и изблици на насилие. Нагледни примери за това са австралийската футболистка Хедър Андерсън, която се самоуби през ноември 2022 на 28-годишна възраст, и Филип Адамс, бивш професионален спортист в Националната футболна лига (НФЛ), застрелял през април 2021 шестима души, а след това и себе си. При аутопсиите на мозъците им е установено, че и двамата са страдали от хронична травматична енцефалопатия.
Вече има около 350 потвърдени случая на ХТЕ при бивши играчи от НФЛ. Заболяването е открито и при починали играчи в други контактни спортове – ръгби, хокей на лед, футбол, бокс, бойни изкуства. При всички тях е установен силно намален обем на мозъка. Освен това в най-външния слой на главния мозък са открити струпвания на така наречените тау протеини, които всъщност стабилизират нервните клетки. Когато мозъкът извършва резки движения, съществува риск тези протеини да се „сгънат“ неправилно. Това може да увреди нервната клетка до такава степен, че тя да загине. Не е изключена и верижна реакция. Подобно на останалите невродегенеративни заболявания, към които спадат и Алцхаймер и Паркинсон, ХТЕ все още е нелечима болест.
Дори леките удари по главата са опасни
Клиничната картина на ХТЕ е известна още от 1920-те години като dementia pugilistica (боксьорска деменция). Още тогава се е предполагало, че силните удари по главата могат да причинят трайни увреждания на мозъка. Днес знаем, че също и по-леките удари може да имат сериозни последици, пише Дойче Веле.
„Ако такива сътресения на главата се натрупват в продължение на много години, те водят до невродегенеративни процеси, подобни на черепната травма“, казва Инга Кьорте, професор по невробиология в Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан“.
Ерих Грау предполага, че немалко от бившите му колеги, „със сигурност поне една четвърт“, също са засегнати.
„Но те предпочитат да си останат онези герои от миналото, които всички ще помнят, вместо да обърнат сериозно внимание на симптомите“, казва той.
Що се отнася до новите правила в контактните спортове, например забраната в САЩ деца до 10-годишна възраст да удрят топката с глава или пък въвеждането на високотехнологична защита при ръгбистите, Ерих Грау си остава скептично настроен: „Ако цигарите с филтър бяха сложили край на рака на белия дроб, щях да съм по-обнадежден“, казва той.
