Борислав Апостолов – изгряващата звезда на българската театрална сцена. На 25 години Борислав Апостолов уверено се утвърждава в българския театър. Завършил НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ при проф. Атанас Атанасов, той дебютира на русенската сцена като Гунчо в „Духът на поета“ на Стефан Цанев, постановка на Ивайло Ненов. Участвал е и в други значими спектакли като „Епопея на забравените“, „Балкански синдром“, „Опит за летене“ и „Крали Марко“.
– Какво те вдъхнови да избереш актьорството като своя професия? Имаш ли конкретен момент, в който осъзна, че това е твоето призвание?
Като дете често сменях мечтите си – първо исках да бъда войник, после пилот, лекар… Баба ми ги помни всичките най-добре. Специфичното е, че от малък обичах да имитирам хората около мен, особено баби и дядовци, но истинско желание да стана актьор се появи чак в пети клас, когато влязох в Математическата гимназия. Преподавателката ми по български език ми даде сценарий за коледен концерт, и това страшно ме развълнува. Партнирах си с Павел Иванов (който сега играе в „Гунди“). В онзи момент наистина се запалих. Така в девети клас започнах работа с трупата на Венцислав Петков и знаех, че ще преследвам тази цел.
– Коя роля те е предизвикала най-много до момента и как се справи с нея? Имало ли е моменти, в които откриваш нови неща за себе си чрез героите си?
Може би първата роля в НАТФИЗ, в дипломното представление на „Екстази“ по Ървин Уелш, ме предизвика най-много. Героят ми, Фреди Роял, е водещ на телевизионно предаване с хомосексуални наклонности и некрофилски интереси – беше странно и дори мозъкът ми го отхвърляше. Дълго време ми беше трудно, но постепенно се научих да разграничавам себе си от героя, и това ме пречупи и изгради като актьор.
– Защо избра точно Русенския театър и какво те привлече там?
Първо бях на кастинг за „Странна случка с куче през нощта“. Въпреки че не спечелих, продължихме да поддържаме контакт с директора. През март ми предложиха работа, да репетирам в една постановка и да заместя в две други. Първите дни бяха изключително напрегнати с три представления за три-четири дни, но се радвам, че се справих.
– Какъв съвет би дал на младите хора, които искат да се занимават с актьорско майсторство, но се колебаят заради трудностите в професията?
Ако има колебания, дори не бих им препоръчал да опитват. НАТФИЗ е тежко място, 24/7 си там и животът ти става изцяло посветен на обучението и развитието ти. Но на тези, които са сигурни, мога да кажа – вярата в себе си е най-важното. Ако се учат постоянно и от всеки, ще постигнат успех.
– Коя е мечтаната ти роля? Има ли роля, която все още не си изиграл и много би искал?
Често ми задават този въпрос, но и сега нямам конкретен отговор. Мечтата ми е просто да играя различни роли, да не бъда затворен в едно амплоа. Разнообразието е това, което търся.
– Как се виждаш след 10 години?
Искам да съм успешен актьор и да мога да изкарвам прехраната си единствено с тази професия, без нужда от странични занимания.
Браво, все така упорит и постоянен! Напред и нагоре!