Министър Борислав Гуцанов не е от политиците, които избягват неудобните въпроси. В откровен разговор социалният министър очерта приоритетите на правителството в сферата на труда, социалната политика и развитието на Северна България. Без заобикалки той говори за демографската катастрофа, за пенсионната система, за опасността от клиентелизъм при разпределението на средства по програми и за това дали това правителство има шансове за дълъг живот.
-Министър Гуцанов, правителството най-накрая обръща внимание на Северна България. Обявихте програми, с които ще се подпомагат младите предприемачи. Как ще бъдат разпределени тези пари?
– Да, абсолютно сте прав за това. Това правителство обръща много сериозно внимание на Северна България, защото отчитаме, че тя е доста по-изостанала, особено северозападната част. Има една програма, която е за 60 милиона. Ще бъдат приети около 2 000 бизнес предложения на млади предприемачи, които могат да получат до 50 000 лева. Тоест около 1 200 проекта ще бъдат одобрени, без да се изискват ипотеки и участия.
– Всеки един ли ще може да участва?
– Да, всеки един може да участва. Очакваме интересни идеи, комисия ще прецени кое може да стане и кое не, кое колко е допустимо.
– Ако някой иска да отвори кафене, ще бъде ли одобрен?
– Да, стига да отговаря на определените условия. Нека хората да влязат в програмата на министерството – може да се направи подобен бизнес.
– Гарантирате ли, че тези пари няма да бъдат разпределени между „наши“ и „ваши“ хора?
– Затова ще бъдат около 2 000 проекта, от които ще бъдат одобрени около 1 200, за да няма възможност за подобни намеци, за които вие казвате. Винаги субективният фактор си остава – няма две мнения по въпроса. Затова няма начин да не ви е направило впечатление на вас като опитни журналисти, че аз се стремя, по Закона за обществените поръчки, да нямаме в министерството големи поръчки, а да ги даваме по общини. Днешният повод, заради който съм в Русе, е Домът за възрастни хора, който ще се ремонтира за 6,5 милиона лева. Огромен ремонт – той става коренно различен, чисто нов дом, и с енергийната си ефективност, и с разширяване на стаите. Но не го е направило министерството, а сме отпуснали парите на базата на кандидатстване от страна на общината. Така е и с 81 дома в цялата страна. Мисля, че така е много по-редно – местната власт да е тази, която да си носи отговорност, защото тя знае и спецификите на дадения дом и регион.
– Отново се говори за пенсиите. Ще успокоите ли по-възрастните ни сънародници, че няма да се вдига пенсионната възраст?
– Категорично! Казах го няколко пъти – аз като министър съм абсолютно против вдигането на възрастта за пенсиониране. Да не говорим, че тя още не е достигната – тази възраст, която е приета по закон. Това ще стане през 2037 година. Затова, когато някой казва за реформа в пенсионната система, аз съм против. Може да говорим за някакво надграждане, за изчистване, за нещо, което е по-добро. Това е консервативна система и трябва да се внимава много, когато се пипа пенсионната система. Всеки един човек, който започне работа, иска да има предсказуемост, предвидимост – как ще се пенсионира. Това касае неговия цял трудов стаж, жизнения му цикъл. Не трябва да се подхожда емоционално, а да се видят четирите доклада от различните институции. Специалистите трябва да говорят, а политиците – по-малко да се намесваме и повече да слушаме в този случай.
– Предходното правителство, в което участва БСП – това на Кирил Петков – се похвалихте с много добри неща, които сте свършили: увеличаване на приходи, облекчения за хората… Сега, в това правителство, в което отново участвате, виждате ли наченки, че отново ще има подобни поводи за гордост?
– Само няколко неща, които се случиха през тези четири месеца, си заслужаваше БСП–ОЛ да влезе в това управление – говоря за социалната част.
– Кои, например?
– Знаете, че имаше голямо изпитание как да бъдат актуализирани пенсиите от 1 юли – дали с 5% или както по швейцарското правило – с 8,6%. И ние успяхме, в тежък диалог с колегите от управляващите партии, да наложим швейцарското правило, така че хората да си получат тези пенсии. Поехме ангажимент да няма вдигане на данъците и, както виждате, това се спази. Данъците, въпреки дупката в бюджета от 18 милиарда, която заварихме, не се вдигнаха.
– За разлика от местните данъци, които общините вдигат…
– Няма как държавата да се меси в общините. Не случайно законодателят е определил местна власт и централна власт. Не можеш да кажеш на местната власт да не вдига. Едно е в Русе, друго – във Варна, трето – в София. Коренно различно е в Търговище и Омуртаг. Няма как на един кмет и на един общински съвет да се месиш. Данъците не се повишиха на национално ниво. Нямаше нито една уязвима група от българи, която по някакъв начин да загуби своите средства, от които се нуждае. Говоря и за „Топъл обяд“, и за „Грижа за дома“, и за хората, които са в неравностойно положение. Това си беше голямо изпитание – да намерим тези средства и хората да ги получат.
– Един от най-големите ни проблеми е демографската катастрофа, пред която сме изправени. Постоянно чуваме как се правят анализи, създават се работни групи. Кога най-накрая ще видим нещо конкретно?
– Видяхте, че това беше една от първите ми инициативи. Затова поканих Българската академия на науките, защото смятам, че точно така трябва да се подходи. Ако има нещо, което може да обедини българската нация – това е справянето с демографската катастрофа. Защото това не е криза. Ако не осъзнаем, че от почти 9 милиона през 1990 година сме се стопили до 6,4 милиона души… За жалост, фертилната възраст на жените – тези, които имат възможност за раждане – е такава, че вече не можем да се възпроизведем като нация. Това е огромен проблем, свързан с икономиката и бъдещето на страната ни. Мисля, че това трябва да бъде онова, което да обедини българската нация.
– Какъв хоризонт давате на това правителство?
– Това правителство има всички шансове да изкара дълъг период от време, защото наистина сме различни партии, но имаме виждане как страната да върви напред – със своите особености. Има всички възможности да изкара по-дълъг период. Мисля, че страната и икономиката се нуждаят от успокояване. Не беше нормално за три години да имаме седем пъти парламентарни избори, а част от проблемите се натрупаха именно от това, че влизахме от избори в избори. Това зависи от нас, министрите – как ще се справим.
