„Не всеки, който пише, е поет. Поет е този, който има какво да каже“ – Божана Славкова
Тя е едва на 21, но вече е сред най-ярките млади гласове в българската литература. Божана Славкова – поетеса, активист и артист с широк творчески диапазон. Автор е на дебютната стихосбирка „Малко жълто топче“, издадена едновременно на български и босненски език – постижение, което я отличава и поставя сред новите имена, които променят облика на съвременната поезия.
Стиховете ѝ са наричани „шокиращи, сурови, но и нежни“ – те не оставят читателя равнодушен и го провокират да погледне живота по нов начин. Божана съчетава литература, театър, визуални изкуства и екологичен активизъм в културни проекти, които носят свежест и смисъл. Работи с фондацията си „ЕКОгАРТ“, създава арт инсталации, ръководи театрални експерименти и участва в международни фестивали.
В специално интервю за Информационна агенция АНОНС, Божана разказва кога поезията влиза в живота ѝ, какво иска да оставя в съзнанието на читателите и какви са следващите големи стъпки в творческия ѝ път.
– Кога усетихте, че поезията ще бъде неразделна част от живота ви?
– Може би в шести клас, когато спечелих първата си награда от конкурса „Моят град, моят Бургас“. Преди това пишех, но този момент ме накара да се почувствам оценена и важна. Видях стихотворението си отпечатано в книга и си казах: „Ще продължа да показвам какво пиша“. Защото да бъдеш поет и да се възприемаш като поет зависи от смелостта да се показваш пред другите – всеки може да пише, но не всеки има какво да каже.
Още в трети-четвърти клас пишех стихотворни разкази и дори кратките училищни задачи ги превръщах в рими. Това ми беше игра и удоволствие. Така че поезията винаги е била част от мен – от книгите вкъщи, които разпалваха любопитството ми, до детските ми фантазии. Аз избрах да бъда част от живота на поезията още като малка.
– Кой ви насочи към писането и литературата?
– Започнах да пиша още преди първи клас – майка ми ме научи. Тя винаги е била моето вдъхновение и подкрепа – в писането, в активизма, в изкуството. Понякога дори аз ѝ разказвах истории за лека нощ, а не обратното. В гимназията вече започнах да черпя вдъхновение и от големите – Христо Фотев, Никола Вапцаров, Гео Милев, Силвия Плат, както и от някои по-малко известни съвременници.
– Участвате активно в конкурси. Как гледате на това?
– Винаги съм участвала смело и съм печелила много отличия. Никога не съм го правила заради наградите, а заради възможността за изява. „Мили Дуели“ ми се стори интересен заради международния мащаб. Харесваше ми, че във всеки кръг изпращахме нови стихотворения и че имаше предизвикателства – например поетичен филм по „Дървото с некролозите“. Не очаквах да спечеля, но участието само по себе си беше вдъхновение.
– „Малко жълто топче“ е дебют, който вече привлече внимание. Как се роди?
– Напълно неочаквано. Никога не съм мислила, че ще имам книга на български и босненски. Това беше условие на конкурса в Босна и Херцеговина, който промотира диалог и мир между балканските държави. Заглавието – оставям го на читателите. Аз съм казала каквото съм искала чрез стиховете.
– Какво очаквате от представянето в Русе?
– Русе е специален град за мен – една от най-близките ми приятелки е оттам, имам много светли спомени. Очаквам представянето да е заредено с емоции и топлина – и за мен, и за публиката.
– Какво искате читателите да изпитат, когато отворят книгата ви?
– Искам да ги замисля, да ги изкарам от зоната на удобното мислене. Казвали са ми, че поезията ми е шокираща, сурова, но и нежна. Искам читателите да усетят, че животът е един и трябва да го ценим – своя, на другите, и този на природата. Най-важното е всеки да намери себе си в нещо, което съм канализирала.
– Какво следва за Божана Славкова?
– Планирам по-голямо издание, може би под друго име, но със сигурност с повече стихотворения. С фондацията ми „ЕКОгАРТ“ започваме проект „Гласовете на морето“ – еко вербатим театър с младежи, който ще представим през ноември. Предстоят участия на фестивали – в Трявна ще покажа арт инсталацията „Прегърната природа“, а наскоро водих процеса по създаване на сетивен театър на Беглика. Работата ми за „Грийнпийс“ – България и пространството „Магнит“ също ме държи в постоянна динамика. След седмица, в рамките на КвАРТал фестивал, ще изрисуваме мюръли, за да направим двора ни още по-хубав.
Планирам и работилници по писане, ретрийти, визуални проекти, филми. А от септември започвам и следването си по „Социология“ в СУ.
