Политическите амбиции на Васил Божков продължават, въпреки че няколко пъти се разминава с парламента, а на последните избори дори не участва. Наскоро той обяви, че партията му „Център“ е регистрирана. Организацията се рекламира като масово национално политическо движение.
Първите, които се присъединяват към „Център“, са сдружение „Сила“, показа проверка на „Филтър“. Формалният председател на „Център“ Петър Димитров и лидерът на „Сила“ Борислав Райчев са положили подписите си. И двете фракции не крият, че подготвят протести срещу правителството и планират да опъват шатри за инициативата си. Целта е повторение на бунтовете от 2020 година, за каквито обаче няма гражданска енергия, нито мотив, категорични са депутати от всички партии.
Според приближени на „Сила“ обаче, организацията не е за подценяване. Те бяха в основата на протестите срещу високите цени на горивата през 2011 година, а през 2013-а и срещу енергийните монополи. Тогава първото правителство на ГЕРБ подаде оставка заради кървавите сблъсъци по улиците, част от които бяха и „Сила“ на Борислав Райчев. Публична тайна са срещите на хората около Райчев с Алексей Петров през 2012 година, когато бившата барета излезе от ареста по делото „Октопод“ и се кандидатира за президент. Част от активистите на сдружението застанаха зад кандидатурата му. По-късно обаче „Сила“ стана чяст от партията на Николай Бареков „България без цензура“, финансирана от банкера Цветан Василев, който още същата година избяга от страната. Тогава Райчев и компания напуснаха Бареков.
В същото време редиците на „Център“ оредяват. Повечето от известните лица в сдружението на Васил Божков отпреди 2 години вече ги няма. Само режисьорът Максим Генчев е в Националния съвет с още двама неизвестни за широката публика. Председателят Петър Димитров е бивш депутат от „Има такъв народ“ в 45-ото и 46-ото Народно събрание. Бившите съратници на Божков се пръснаха в по-перспективни партии. Павел Стоименов например вече е с „Величие“, Явор Хайтов е със земеделците, които подкрепиха Ахмед Доган, а много други се отказаха да продължават в политиката с подсъдимия бизнесмен.
По ирония на съдбата отношенията между разстреляния Алексей Петров и Васил Божков бяха сложни, свидетелстват техни приближени. Двамата никога не са имали общ бизнес, не са влизали в публични открити войни, но никога не са се харесвали. Хазартният бос дори бе обвиняван и нарочван за поръчител на първия опит за покушение срещу бившата барета през далечната 2002 година. Тогава Петров оцеля по чудо, а единият от куршумите беше минал на милиметри от сърцето му при атентата до столичния басейн „Спартак“. По-късно Петров бе сред хората, които твърдяха, че Божков е поръчителят на разстрела на Манол Велев, който 15 години бе в кома преди да издъхне през 2022 година.
През 2009 година Васил Божков иска чрез посредници да се види с Алексей Петров. Двамата се срещат на неутрална територия и след това дълго време не си отправят упреци. Няколко години по-късно Петров предупреждава Божков, че срещу хазартния бос се готви покушение. По това време Божков е в чужбина. По времето на делото „Октопод“ свидетелят Пламен Устинов дава скандални показания и под клетва заявява пред съда, че Алексей Петров му е поръчал да убие Васил Божков. Устинов, който е бивш служител на НСО, разказва, че поръчката е дошла през 2006 година. „Петров мислеше, че е поръчан от Васил Божков да бъде ликвидиран от групата на Бай Добри и искаше да си отмъсти“, твърди Устинов и допълва, че Алексей Петров му обещал повишение в службите и крупна сума.
