През целия си живот съм защитавала правата на жените. Трябваше да напусна страната си, да бъда свободна, да не ми тежат ограниченията. И не става дума само за носенето на хиджаб и за правилата на исляма. Някои хора си мислят, че е само заради това. Но в основата е какво мисля и в какво вярвам. Ние сме хората и трябва да имаме своите права. Това каза в предаването на Би Ти Ви „Тази неделя“ олимпийската шампионка по таекуондо Кимия Ализаде, която спечели за България бронзов медал от Париж. Тя е и първата жена, печелила преди години медал за родината си Иран.
Кимия призна, че да напусне страната си, е било едно от най-тежките решения в живота й.
Сега се усмихвам, но тогава не беше така. Получих уважение и подкрепа от семейството и приятелите ми, благодарна е тя. Спомня си обаче и тежките моменти: „Когато исках да прегърна някого, бях сама. Когато ми се плаче, при смяна на мястото, където живея, бях сама.“
Не удържах в последните секунди и загубих, дойдохме за злато, не исках да излизам за бронз. Плачех. След като спечелих медала, просто крещях на ринга, разказа за емоциите си от Париж Кимия Ализаде. И завърши: „Медалът е за нас, за България, за моята страна. Такава Кимия исках да бъда.“
