Цанко Цанков е човек, който плува отвъд границите на човешкото. Българин, който се осмели да премине през Северния канал – най-студеното и опасно плувно трасе в света. Температура на водата под 13°C, медузи с отровни щипки, китове, силни течения, хипотермия и самота – това са само част от препятствията, които той преодолява с воля и дишане.
След като вече е преминал през пет от т.нар. Океански седморки – седемте най-трудни маратона в света – Цанко Цанков е на крачка от това да влезе в световния елит на екстремните плувци. А всичко започва с една мечта, много години тренировки и ясното съзнание, че понякога животът ти зависи от всеки следващ гребец. С него се срещаме край морския бряг, но в Бургас.
– Преди броени дни осъществи преплуването на Северния канал. Разкажи ни малко повече за трудностите около самата организация и кой беше най-щастливият момент за теб?
Едно изключително трудно преплуване за мен. Според моята лична кратка класация, Северният канал е най-трудният преплуваем маратон в света. Условията бяха наистина много тежки – температура на водата между 12 и 13 градуса по Целзий. Разстоянието е 34,5 км по права линия – от бреговете на Северна Ирландия до Шотландия. Разстоянието, което аз изминах, е може би около 40 км с отклоненията, които имахме от трасето.
Сблъсках се с условия, в които досега не съм плувал за толкова дълго време – най-вече студената вода, хипотермията, много силни течения, особено в крайния етап на самото преплуване. Последните 800 метра – разстояние, което обикновено изминавам за около 10–12 минути – ми отнеха около 4 часа и половина, за да успея да завърша успешно преплуването на Северния канал.
Имах и много неприятни ужилвания от отровни медузи – това са най-отровните медузи, с които съм се сблъсквал досега. Присъстваха и много големи животни. Със сигурност един кит мина съвсем близо до мен. Имаме кадри, които ще бъдат показани във филма, който сега подготвяме – документален филм за преплуването на Северния канал. Така че това ще бъде много интересно за всеки.
– Какво е нужно за подготовката на едно такова преплуване? Виждаме, че получаваш подкрепата на община Бургас и община Царево. Получаваш ли нужната подкрепа като цяло?
На първо място, необходимо е много сериозно предварително планиране и подготовка. Това е и основната причина да оставим преплуването на Северния канал за последно – в края на седемте най-трудни плувни маратона – за да мога да съм натрупал необходимия опит.
Подготовката си водих почти изцяло в морето. Зад нас се вижда част от трасетата, които изминавах всеки ден. Тренирах около два часа на ден в морето. Втората ми тренировка следобед също провеждам в морето, а сутрин тренирам в плувен басейн. Това е изключително важно.
Вторият аспект е психическата подготовка, защото това са много дълги часове – над 12 – при които трябва да се издържи на силни пориви и тежка хипотермия. Температурата на тялото ми, измерена след края на преплуването на Северния канал, беше 21,4 градуса по Целзий – стойност, която е на границата между тежка и дълбока хипотермия. Това е наистина опасно състояние.
Много важно е човек да има необходимото съдържание на подкожни мазнини – това е ключов фактор в маратонското плуване. Така че това е погледът ми към подготовката. Много неща могат да се разкажат. Значителна част от тренировките ми бяха в района на град Царево. Условията там са отлични. Познавам почти всички плувни маршрути, а условията се доближават до тези в океана – с изключение на това, че водата е доста по-топла. В България разполагаме с добри условия, които да наподобяват екстремните на Ирландско море.
– През миналата година ти се случиха и много положителни неща – стана баща. Но имаше и трудности – с едно от преплуванията, и може би с действията на друг плувец. Какво се случи тогава?
Това беше свързано с първото ми плуване в река Дунав. Само 12 дни по-късно се наложи да реализирам второ успешно плуване в реката – на дистанция от 120 км.
А тази година, за последно, ще плувам в река Дунав в периода между 23 и 24 август – от Видин до Оряхово. Имаме подкрепата на община Оряхово. Тогава е техният празник, така че се надявам отново да направя 24-часово плуване без прекъсване – от Видин до Оряхово.
Радвам се, че получихме и подкрепата на Българската федерация по плувни спортове. Господин Билислав Цеков ще бъде съдия на лодката. Надявам се да успея да го реализирам. Това е наистина много голямо предизвикателство за мен. До момента не съм плувал толкова продължително време, не съм бил подлаган толкова дълго на безсъние и на всички външни фактори. Ще бъде много трудно за мен – но мисля, че вече имам необходимия опит.
– Какво друго ти предстои? Колко преплувания ти остават от тези седем най-трудни маратона?
– За да завърша седемте най-трудни плувни маратона в света, ми остават още два – на места, където все още не съм бил. Това са Ламанша и Английският канал – разстоянието между Великобритания и Франция. Подал съм заявка да го преплувам и в двете посоки.
Надявам се да се подготвя добре, защото това е огромно разстояние – над 70 км, при изключително трудни и екстремни условия. С всяко мое плуване се опитвам да повишавам стандартите и предизвикателствата, които си поставям.
Последното плуване ще бъде в Япония – Протокът Сагаро и Японските острови.
– Какви са съветите ти към подрастващите? Виждаме, че провеждаш и открити тренировки – например в Царево.
Съветите, които давам на децата и подрастващите, са на първо място да се занимават със спорт – да превърнат спорта в част от своя живот. Дай Боже – и плуването.
Не е задължително всеки от тях да стане професионалист или световен шампион. Това не е възможно за всеки и не е необходимо. Важно е да извлекат ползите, които спортът дава – за здравето, за дисциплината, за характера.
Да имат мечти, да превръщат мечтите си в цели, да си направят план, с който да ги постигнат. Това са съветите, които давам. И разбира се – да знаят, че спортът е нещото, което може да ги съхрани и да им помогне да израснат като стойностни хора, да ги задържи далеч от рисковете на нашето съвремие.
