Цените на бензина в Русия отбелязаха нов рекорд на фона на зачестилите удари на Украйна по руски нефтопреработващи мощности.
Ако през януари тон А-95 на борсата струваше около 45 000 рубли, сега цената е 61 000, което е рекорд за половин година. След всяка нова атака тя се увеличава с 1-2%, пише The Moscow Times. Източник на РБК обобщава, че на пазара има опасения за баланса на търсенето и предлагането: „Ситуацията е потециално сериозна, купувачите се презастраховат“.
Относително пълна информация пазарът има само за ситуацията с нефтопреработвателния завод на „ЛУКойл“ в Нижни Новгород. До удара той осигуряваше 5% от нефтопреработката и 11% от производството на бензин в страната. Това е около 13 000 тона на ден. Според „Комерсант“, след януарската авария производството е рухнало почти два пъти: през март той е произвеждал около 8000 тона високооктанов бензин за денонощие. Последният удар срина производството с още 1/3. „Това създава допълнително напрежение на пазара. Ако още една установка бъде извадена от строй, това ще нулира усилията на правителството по сдържането на цените на бензина“, пише Институтът за енергетика и финанси, цитиран от Meduza.
Официално властите твърдят, че причини за безспокойство няма. В министерството на енергетиката смятат, че ситуацията с обезпечението на регионите и цените на бензиностанциите е стабилна. От началото на годината доставките на бензин на вътрешния пазар са се увеличили с 6% в сравнение с аналогичния период на миналата година, а и има съществени запаси – 2 млн. тона бензин, 3.5 млн. тона дизел.
Министерството подчертава, че това е резултат от „превантивните мерки по забрана на износа на бензин и въведените допълнителни мита за прекупвачите“. Ограниченията започнаха да действат от 1 март – за втори път за шест месеца. Мярката бе въведена за половин година и де факто стана отговор на първите проблеми с руските нефтопреработващи заводи.
При първото ограничение ефектът беше съществен – през септември 2023 г. цената на горивата на борсата падна с 30%. Когато стана известно, че забраната отново ще бъде въведена, цените отново се понижиха – А-92 поевтиня с 3.3%, а А-95 – с почти процент. Но след 10 дни ефектът се изчерпа – бензинът поскъпна след новата вълна атаки с дронове. Дали тенденцияте ще продължи зависи от сроковете, в които ще приключат ремонтите.
Тази нощ бяха атакувани два нефтопреработващи завода в Русия в Самарска област – в Сизран и в Новокюбишев. И на двата възникнаха пожари, като пострадали няма. Така за три дни бяха изведени от строя пет основни нефтопреработващи завода в Русия.
От началото на годината руски предприятия от нефтената промишленост бяха атакувани над 12 пъти. Географията на ударите е обширна – от 18 януари удари бяха нанесени в Брянск, Ленинградска област, Рязан, Волгоград и други региони. Според изчисленията на Forbes, сумарната мощност на тези предприятия е 102 млн. тона нефт годишно – над 30% от цялата преработка в страната. Не може да се каже обаче, че тези обеми са напълно загубени – в някои случаи щетите бяха избягнати, в други компаниите пазят в тайна пораженията, както и сроковете за ремонт. „А без това не може да се направи точен извод за измененията в производството на горива“, казва старши аналитикът от „Алфа банк“ Никита Блохин. До данни данни на Bloomberg, реално пострадали от ударите през март са 12% от преработващите мощности на страната. Според икономиста Сергей Кондратиев от Института за енергетика и финанси, в резултат на атаките Русия може да е загубила около 8–9% от производството на бензин. Руският енергиен министър Шулгинов вече съобщи, че от началото на годината преработката се е съкратила със 7%.
Официално властите не дават никаква статистика. Последните точни числа даде „Комерсант“, позовавайки се на свои източници: през януари е била преработена 1.4% по-малко суровина в сравнение с декември и 4% по-малко в сравнение с януари 2023 г.
Дали ситуацията ще се влоши зависи от сроковете, в които ще бъдат извършени ремонтите.
Пазарът на горива се отличава със сезонност. След зимата търсенето на бензин и дизел винаги расте. През април-май започват селскостопанските работи и това вдига продажбите на дизел на борсите, поне до ноември.
Освен това през пролетта започва сезонът на ремонтите на нефтопреработвателните заводи, като компаниите предварително съгласуват графици с енергийното министерство и заделят допълнителни запаси, за да осигурят необходимите обеми на пазара. Въпреки това доставките се съкращават и това води до недостиг и ръст на цените. Така например миналата година преработката на нефт се съкрати с над 6%. Сега плановете ремонти ще съвпаднат с аварийните.
Скоро започва и туристическият сезон. Според разчети на аналитичния център НАФИ, 2/3 от руснаците използват автомобил по време на пътешествията си, в резултат на което търсенето на бензин расте. В популярните за туризъм региони това води до недостиг на бензин: отчасти заради липсата на своевременни доставки, отчасти – заради изискването на властите за сдържане на цените – тогава търговията става неизгодна.
Ситуацията се усложнява и от факта, че логистиката на Русия може да не е готова за допълнителни обеми бензин. Най-изгодно е горивата да се пренасят с жп транспорт, но още миналата година се видя, че има недостиг на цистерни, а жп мрежата е претоварена от пратки за фронта.
Засега експертите не смятат ситуацията за критична, но това може да се промени, ако ремонтите се проточат. Така вече се случва с „Лукойл“ – там януарските щети трябваше да бъдат отстранени за месец и половина, но и досега ремонтите текат. „Ако съкращаването на мощностите се проточи за неопределен срок, ефектът ще е много по-съществен“, съгласяват се от „Алфа банк“.
Руският президент Владимир Путин видя в атаките на дроновете и политически риск – след взривовете в руските региони той заяви, че „Украйна се опитва ако не да провали президентските избори, то поне да попречи на нормалния процен на волеизявлението на гражданите“.
Безсилието на руските власти вбесиха Z-блогърите. „Чудя се защо украинците не започнаха да правят това по-рано и защо не са нанесли все още удари едновременно по всички нефтопреработвателни заводи, до които могат да стигнат. Те са огромна, слабозащитена, лека, стационарна цел. При това украинците знаят къде да удрят – по ректификационните колони, след поразяването на които заводът спира. Освен това заводите сега са в ръцете на олигарсите, т.е. частна собственост, и държавата не бърза да отделя пари за защитата им от дронове“, пише Fighterbomber.
