Цветан Цветанов – председател на Републиканци за България, бивш вицепремиер и министър на вътрешните работи, както и заместник-кмет на София по сигурността, в интервю за Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“
Шести ден след кървавите сблъсъци между футболни фенове и полицията отговорността си търкаля безпризорна между институциите и никоя от тях не желая да я приеме. Бе уволнен зам.-министърът на вътрешните работи Стоян Темелакиев, от „Продължаваме промяната“ поискаха оставката и на министъра, но след като Борисов обвърза тази оставка с другата на премиера, академик Денков бързо видя как МВР шефът тръгва в правилната посока. В суматохата сред кавги и взаимни обвинения лъснаха кадровите решения в некоалицията. Днес от 14.30 часа председателят на парламентарната група на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова свика извънредно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред за изслушване на министъра на вътрешните работи, на главния секретар на МВР, на заместник главния секретар на ведомството, директора на Главна дирекция „Национална полиция“, директора на СДВР, директора на Главна дирекция „Жандармерия“, „Специални операции и борба с тероризма“ и директора на Дирекция „Инспекторат“ заради събитията на иначе заявения мирен протест срещу ръководството на БФС. Ще реши ли употребата на футболните агитки политическите проблеми? Наш гост е бившият вицепремиер и министър на вътрешните работи, както и зам.-кмет по сигурността на София Цветан Цветанов. Добре дошъл в аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“, г-н Цветанов.
Здравейте.
След злополучния 16 ноември се налагат два въпроса: кой е виновен и кой има интерес?
Цялостната политика, която се води в Министерство на вътрешните работи, респективно и политиката на държавата в сектор „Сигурност“, е неадекватна и когато говорим за една консервативна система, каквато е Министерство на вътрешните работи, не трябва да се фокусираме върху събитието, на което всички ние станахме свидетели и насилието, което за всички беше ясно, че беше упражнено от полицейски служители, а върху липсата на политики, които да се правят в последните няколко години. Защото това, което имаме днес, е натрупване на проблеми и липсата на професионализъм и политическа воля във висшето ръководство на Министерството на вътрешните работи. Защото не съм видял стратегията на министъра на вътрешните работи, неговата политика, която ще очертава някакъв хоризонт в продължение на година-две, има неотложни, краткосрочни и дългосрочни мерки и законодателни промени, които трябва да бъдат направени. Ние в момента такива неща не сме чули, и затова имаме проблем с това насилие, затова не сме адекватни, за да предотвратим и да извършим необходимите превантивни действия, защото полицейската работа не е когато ти си на първа линия и отсреща имаш протестиращи, които изразяват дали мирни искания или провокатори, които са внедрени в тези мирни позиции, които имат гражданското общество. Точно тук е силата на превантивната дейност и профилактирането на тези ултраси, които при всички положения винаги търсят масовите мероприятия, за да провокират определен интерес, да създадат определената ситуация. И да се върнем отново в политическото противопоставяне и да не решаваме проблемите, наслагвани с годините. Защото в момента обществото е болно. Ние трябва да имаме адекватно решение, но трябва да има и добри лекари или добри политици, които да имат визия за това, което трябва да се прави. Ние в момента виждаме, че кадровите решение в Министерство на вътрешните работи са взимани не на базата на професионализма, а на това кой кого предложил, кой кого събеседвал, кой в кого видял някаква лоялност към самия него, защото той води дадения политически разговор за евентуалната позиция, която трябва да вземе, което е абсолютно несериозно и показва липса на управленска мощ и липса на управленски способности. Защото управлението не е привилегия. Трябва да се знае, че управлението е голяма отговорност, и когато то попадне в некомпетентните хора, в хора, които нямат визия и компетентност да управляват процеси, това означава, че ще имаме тези проблеми, които имаме днес. В сектора за сигурност – това, което за мен е изключително важно: през последните години няма абсолютно никакви адекватни политики. Аз ще дам пример за това, което се случва сред най-младите, подрастващите, защото това е проблем, за който аз съм алармирал още 2016-2017 година, докато бях и народен представител. Бяхме заложили в управленска програма за 2017 година, когато бяха проведени предсрочните парламентарни избори, че, за да можем да предотвратим и да можем да запазим здравето и боеспособността на тези млади хора, които имат енергията, трябва да ограничим възможността за разпространението на наркотиците сред подрастващите. Защото това нещо можеше да бъде предотвратено, когато се направят тестове за всички тийнейджъри, и тези резултати бъдат предоставени само и единствено на родителите им или на техен настойник. Защото родителите, за съжаление, разбират последни, че детето им вече е част от мрежата на наркоразпространението, и оттам вече то става много удобна мишена за всички тези ултраси или тези нечисти интереси, които имат някои при определени протести. Защото такива лица стават много добри провокатори в протестите. И аз точно затова искам да кажа, че ние в момента ще берем плодовете след 3-4 години на поколение, което вече влиза в зрялата си възраст, но което от 2017 година до настоящия момент има съответните зависимости. Ние виждаме, какво се случва и с пътната безопасност – в голямата си част от констатациите се наблюдава, че масово са дрогирани шофьорите и предизвикват тежки пътно-транспортни произшествия с тежки последствия. Ами някой да е правил някаква политика за пътната безопасност? Ами някой да е правил някаква политика за превенция сред младите за това наркоразпространение, което има? Защото тук трябва и родителите, и гражданското общество да бъдат активни, но когато има работещи и добре функциониращи структури на държавното управление, картината става друга. В случая говорим за темата „Сигурност“. Но темата „Сигурност“ е комплекс от мерки, които минават през образование, през култура, през спорт. Защото знаем, че и спортната база също води до възможността младите хора да бъдат ангажирани и да не мислят за това, което всъщност са пороците на днешното развито демократично общество. Точно затова смятам, че и семейната среда е ключова във възпитанието на нашите деца. Но когато четем, че едно момиче разказва как всъщност е била ритана от един полицейски служител, извинявайте, и министърът на вътрешните работи да излиза и да защитава подобни действия, аз смятам, че е несъстоятелно. И тук трябва действително да се сложи разграничаване на тези полицейски служители, които са си превишили правата. Но не трябва всички да слагаме под един знаменател, защото полицейските служители имат и те семейства, имат и приятели, и никой не иска детето му да пострада при такъв сблъсък когато има между протестиращи и полиция. Но пък също така трябва да бъдем много ясни с политиките, които трябва да бъдат реализирани, за да не допускаме всичко това, което в момента констатираме само като негатив за обществото и за страната ни.
Кой оперативно е разписал операцията? Не се споменава изобщо името на главния секретар, а той не носи ли основната отговорност?
Разбира се, че главният секретар е висшата професионална фигура, но министърът на вътрешни работи е човекът, който отговаря, за превенцията и противодействието на престъпността. Това е разписано в Закона за МВР. И политиките, които се правят, инструкциите, наредбите, заповедите – всичко това се разписва от министъра на вътрешните работи. Той е човекът, който носи най-голямата отговорност за политиките, които провежда държавата в сектора за сигурност. Мога да кажа, че ако не са направени съответните обучения през последните няколко години, ако няма необходимите тренировки на тези служители, защото в такава ситуация ти ако си имал предварителна информация, защото за този протест се говореше поне от две-три седмици преди това, значи трябва действително да бъдат мобилизирани всичките полицейски структури и всички структури на сигурността за всяка достатъчно добра информация, която да бъде анализирана, и да бъдат изведени тези лица и да не бъдат допуснати на този протест. Тъй като за тях се очаква, че биха могли да провокират подобни ексцесии. Защото ако бяха направили това, мисля, че нямаше да има такива провокатори в този протест. И другото, което е, когато те вече бъдат локализирани и установени, полицейските структури имат възможност при обученията, които трябва да залегнат в техните планове, те да изтеглят и да извадят тези ултраси или тези провокатори от протеста, за да може действително мирният протест да бъде проведен и да бъде осъществен по възможно най-добрия начин. Тук трябва да има и координация със Столична община. Вие видяхте, как имаше словесни престрелки между новоизбрания кмет, между министъра на вътрешните работи, парламентаристите също се намесиха. И точно тук смятам, че една анкетна комисия би била полезна както да могат да бъдат изнесени всички факти и обстоятелства, защото ние не можем да бъдем като щрауса – в момента не искаме да правим тази анкета комисия, заравяме си главата в пясъка и казваме: „Проблем няма“.
От „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ я предлагат, друг е въпросът, дали ще бъдат подкрепени в парламента за създаването й.
Аз доколкото разбрах, тя няма да бъде подкрепена. Но за мен една анкетна комисия не трябва да се възприема като някакво противопоставяне между политиците, които са парламентарно представени като сили в българския парламент и участват във всички тези секторни комисии. Смятам, че анкетната комисия ще даде отговор на всички тези дефицити, които са натрупани във времето. Защото това сега е един инцидент, утре ще имаме следващия инцидент, преди няколко месеца сме имали пак инциденти. И вие виждате, как ние влизаме от инцидент в инцидент, на нас ни започват проверки и в един момент проблемите остават и нямат никакво решение. Давам за пример това, което се случи в петък вечерта и в събота, когато имаше силни ветрове в столицата. В събота имаше едно семейство, което си пътува с автомобила, пада топола и мъжът на място почива, жената е с тежка усложнения. Надявам се, че всичко ще бъде наред в чисто здравословен аспект за нея. Но веднага излизат от Столична община и казват: „Ние от понеделник започваме да изсичаме тези дървета, които са стари, и за които се предполага, че биха могли да паднат при евентуалните такива бури“.
Е, как ще изсичат при бури?
Значи, как можеш ти да го коментираш, че това ще го започнеш ден или два след това, защото те се оправдаха, че не могат веднага да започнат, защото все пак ветровете не са утихнали. Но това е действие, което се прави преди даден сезон и се прави системно в плановете за ръководене на дадената институция, в случая на местната власт. Защото в момента тези ветрове предизвикаха голям листопад. Вие видяхте, колко много паднали листа има. В момента никой не предприема, поне аз не съм видял в столицата някой да почиства шахтите и да чисти тези листа, които са до шахтите. Защото при обилни дъждове или снегове всичко това ще запуши шахтите, ще паднат минусови температури, ще замръзне, ще има много пътнотранспортни произшествия. И тогава отново ще казваме, че от следващия ден ние започваме вече да работим, за да почистим шахтите. Всичко това е въпрос на планиране. И когато някой влиза случайно в управлението, когато се е възползвал от обществената енергия, когато се е възползвал от доверието на тези гласоподаватели, които са му гласували кредит, и не се справя, ние виждаме, че се въртим в омагьосан кръг и никой не говори за политическите решения, а те са много сериозни. И в момента ние сме пред прага за приемането на бюджета, знаете, че бюджетът е основният политически документ, който всъщност позволява да се правят политики за дадените сектори и превенцията, която трябва да бъде осъществена във всяко едно направление.
А тази превенция в бюджета не се вижда?
Смятам, че средства има, а не се управляват достатъчно добре. Защото мога да кажа, че в първия управленски мандат когато съм бил вицепремиер и министър на вътрешните работи, и това беше успешният мандат, защото действително имаше ефективност срещу организираната престъпност, имаше превантивна дейност и основният акцент беше пътната безопасност – от 1000 ние ги намалихме на 600, и то без необходимите технически средства. Но за това бяха необходими инвестиции, които държавата и републиканският бюджет не можеше да си ги позволи. Но тогава взехме принципно решение, получих и подкрепата от Симеон Дянков като финансов министър – глобите, които плащат нарушителите за пътните нарушения, 50% да отиват във Фонд „Пътна безопасност“. Ами трябва да ви кажа, че проектът, който бяхме подготвили тогава за цялата страна, разгърнато с видео заснемане на всички нарушения и да може както да има превантивна дейност, да бъдат извадени полицейските служители, които стоят зад храстите и със съответните триножници започват да мерят скоростта, и присветваме с автомобилите, за да уведомяваме този, който идва срещу нас, нали, някаква солидарност, че има полицейски патрул. Аз смятам, че техническите средства, както е приложено във всичките развити демократични общества, и по този начин този полицейски ресурс го ползваш за друга превантивна дейност, а тези камери дават обективния прочит и документират всяко нарушение. Защото тогава може да направиш съпоставка на отстраняване на скорост между отсечки 100-200-300 км, на изход, на вход, когато влизат чужденци, когато минават транзитно през страната, на излизане той ще може да си плаща глобите. Този проект струваш около 40 милиона лева. Ние не можехме да обявим обществена поръчка, защото, за да я обявиш, трябваше да имаш събраните средства, а към тогавашния момент това беше стартирането на този Фонд за пътна безопасност, имаше около 20 милиона в него. Мога да кажа, че 2017-2020 година гледах, какъв е размерът – беше някъде около 90 милиона, от тях само 5-6 милиона бяха изхарчени, и останалите пари никой не знае къде са, а те са насочени с една-единствена цел: превантивна дейност.
И никой не иска сметка на това?
И никой не иска сметка. Трябва да се инвестира в подобна инфраструктура, защото тя ще ни даде отговор на много въпроси, ще постигнем определени цели, и тогава всъщност ще намалим и т.нар. „корупционен елемент“, защото той все още съществува при нарушителите, когато знаят, че трябва да платят 120 или 150 лева глоба, те влизат в други отношения на пазарен принцип, и двете страни са доволни. Но това е усещането за това, за което всеки казва, че трябва да се борим. Но когато пък тези редови служители виждат, какво се случва по върховете на държавата, те напълно се демотивират. Защото всеки обвинява другия за някакви милиони, за някакви обществени поръчки, както в случая за електронното управление, ние всъщност почваме да деморализираме обществените отношения и започваме да превръщаме институциите в хора, които отброяват, отчитат, но нямат политики и нямат ефективност в действията, които да дадат резултат за обществото.
Имаме формална представителност. Ето, днес водим този разговор за тема „Сигурност“, която доминира в събитията: не мина вотът на недоверие по въпросите за сигурността и състоянието на българската армия. И в тази връзка искам да ви попитам, г-н Цветанов, нямате ли усещането, че за сигурност говорим кампанийно: когато нещо се случва, когато има вот, когато се сбият агитки, когато дърво убие човек, когато стане някое голямо произшествие, голяма катастрофа?
Вотът на недоверие по тема „Сигурност“ не можеше да покрие целия аспект на сигурността. Той покри определен раздел. Това беше свързано с Министерството на отбраната и тук вече има повече и геополитически нагласи в гласуващите за вот или против вот. За мен обаче по-важното е, че нямаше смислен дебат, ако говорим за комплекса от мерки, които трябва да се предприемат за сектор „Сигурност“. Защото в момента аз мога да задам един въпрос: какви са резултатите от дейността на Министерство на вътрешните работи през последните няколко години? Ние нямаме нито една международна операция, която да е проведена с водещата роля на България. Ние нямаме нито една знакова операция, която да е проведена на територията на страната, която всъщност да води и до съответния превантивен ефект, защото когато имаш активна, проактивна дейност на структурите на сигурността, ти по този начин успяваш да създадеш условия, че средата е много по-реална и че срещу тези, които смятат да я замърсяват, ще действа държавата изключително адекватно. И много ми е странно – малко ще отида към темата „Бюджет“, който ще се приема, защото в момента ние сме с огромно закъснение, съотносимо с другите държави от Европейския съюз, по Плана за възстановяване и устойчивост и по оперативните програми. Това означава, че в предстоящите години – 2024, 2025, 2026 г., ще имаме тригодишен период, в който ще има възможност да ползваме тази европейска солидарност и тя да стигне до развитието на съответните общини, региони, политики, чрез които ще стигне и до хората. Вижте, обаче, какво се случва – ние не говорим и не концентрираме вниманието и усилията си към този финансов ресурс, който ни се дава безвъзмездно, а ние всъщност говорим как държавата ще осигури около 10 или 12 милиарда за капиталови разходи, които всъщност се припокриват с това, което трябва да дойде от Европейския съюз. Защо толкова лесно ги заместваме?
Къде отиват тези пари?
Защо искаме толкова лесно да харчим тези пари? Защото те са без контрол, който всъщност би трябвало да има към европейските пари. И аз точно затова смятам, че тук политиците и тези, които са в момента в парламента и ще гледат бюджета, нека да заложат основния приоритет – европейските средства, защото там има някои основни неща, които се припокриват поне с посланията и политическата визия, която декларират определени политически сили: прозрачност в управлението, контрол във финансовите ресурси, които ще се харчат по съответните проекти. И другото, което е – че Европейската прокуратура е тази, която е светлият лъч за този адекватен, реален контрол, който може да бъде осъществен. Ако някой превиши правата си или наруши работата с тези европейски средства, ще бъде санкциониран и ще му се търси наказателна отговорност. Защото ние в България на нашите институции вече не вярваме. Всичките са или политически обвързани, или с икономически, или с други интереси. И всъщност реално парите на българския данъкоплатец, тези милиарди се харчат толкова безотговорно, защото ако в момента ние очакваме, че по капиталови разходи ще дойдат пари, то по Плана за възстановяване и устойчивост се очакват около 8-9 милиарда годишно. Ами защо тогава трябва да вдигаме ние още 10 милиарда капиталови разходи, които да прави държавата от Републиканския бюджет? Това ще доведе до по-голяма задлъжнялост, това ще доведе до тегленето отново на някакъв дълг и всъщност ние ще си харчим пари, които са или на българския данъкоплатец, или ще задължим поколенията след нас, но няма да се възползваме от европейската солидарност. И точно затова, когато някой излиза и говори „Аз съм евроатлантик, аз искам да бъдем в Европейския съюз, да бъдем в стратегическото партньорство със САЩ“ – ами, направи така, че тези пари, които Европа ни дава и можем да участваме с тях в регионални инициативи. Защото това ще доведе до икономически просперитет, както го правят съседните ни държави. Само да кажа, че по Плана за възстановяване и устойчивост ние не получихме авансовото плащане от 1,5 милиарда. Само да кажа, че Гърция и Румъния получиха по 8,8 милиарда авансово и вече получават по трети, четвърти транш държавите от Европейския съюз. И ето това води до смачкване на силния дух, че си европеец, че получаваш тази солидарност от Европейския съюз. И всъщност големите икономики искат да получат всичките държави финансова подкрепа, дори и по-бедните, за да могат да имат развита инфраструктура, защото ние, когато имаме развитата инфраструктура, ще могат да се връщат и хората да живеят тук, ще могат да се инвестира тук. А ние в момента променяме дори и данъчните си закони и то няма никаква устойчивост – никой не знае, какво се случва и какво ще имаме като резултат. Така че основната тема за днес и за днешните политици е как се харчат европейските средства и защо не ги усвояваме при възможност, че те са определени за страната ни, което означава, че трябва да направим законодателни промени, трябва да вземем адекватни мерки, защото те са взаимообвързани. Това означава, че ти гарантират, че ще има някаква прозрачност в този процес. Ние в момента, когато трябваше да бъде внесен Плана за възстановяване и устойчивост, срокът беше април месец 2021 г., и срокът се пропусна. Две години преди това – 2020 и 2021 г., капацитетът на държавата беше ангажиран приоритетно с подготовката за Плана за възстановяване и устойчивост. Той беше минал на обществено обсъждане, на три обсъждания. На третото отново имаше някакви резерви от хората от бизнеса, но по Плана за възстановяване и устойчивост, след едно добро председателство през 2018 г. Томислав Дончев пое ръководството за работната група за оперативните програми и за Плана за възстановяване и устойчивост. Защо не го внесоха преди сдаването на властта май месец 2021 г.? Защото всеки смята, че след мен и потоп. И всеки иска да влизаме в някаква политическа спирала. С това забавяне на Плана за възстановяване и устойчивост ние всъщност се отдалечихме от възможността да ползваме тези средства и държавата да получи свеж финансов ресурс, с който щяхме действително да изглеждаме днес съвсем различно и хората щяха да са много по-удовлетворени, много по-спокойни. За голямо съжаление, това не се случи.
В каква политическа спирала сме влезли, г-н Цветанов?
Политическата спирала в момента е „интересът клати феса“, както има една такава поговорка. Защото въпреки че не се харесват, въпреки че се ненавиждат, въпреки че всеки ден всеки заявява отрицание към политическия си партньор в сглобката или в коалицията, или некоалицията, в един момент, когато се виждат числата, че има едни пари, които трябва да се усвояват, всички стават смирени и започват да мислят в другата посока – как биха могли да се възползват от тези финансови средства. Няма да имаме прозрачно управление, няма да имаме видими резултати, които да ни откроят от другите държави от Европейския съюз, и отново ще бъдем на опашката. Но най-големият проблем е, че ние отсъстваме и от международната сцена, защото не е нормално премиерът Денков да отиде в Израел и да не посети Палестина, защото по протокол в последните десетилетия и аз, когато съм бил вицепремиер и министър на вътрешните работи, винаги когато съм ходил на посещение в Израел, отивам за два дни – първия ден в Израел, втория ден в Палестина. И водим разговори, защото това е прието да бъде така, защото ние не можем да делим „едните са лоши, другите са добри“. Вие видяхте, какво направиха великите сили. Нека да погледнем Блинкен, когато отиде в Близкия изток и когато отиде и посети Израел, той се видя и с палестинските лидери, видя се и с Египет, и всички останали фактори за стабилността на региона. Дипломацията е нещо, с което трябва винаги да разчиташ на онова, което е утвърдено и което се прилага в международните отношения и в международните срещи.
Какво е обяснението ви? Защо сме едностранчиви? Може би защото искаме прекалено много да се харесаме?
То не е и до харесване тук: просто се търси някаква новина, която може да излезе, защото ние след това, в последствие разбрахме, че има отвлечени лица, които са с български произход. Да, това е добре, но ти трябва да правиш дипломация и трябва да говориш с всички страни. Ние сме изразили нашата солидарност и подкрепа към Израел, ние сме изразили нашето отрицание към терористичната организация „Хамас“, но ние трябва да водим разговори и с представители на палестинската общност, защото това ще ни даде решаване на проблеми, които могат да се пренесат и във вътрешнополитически аспект. Защото в момента България няма тази прозорливост. Когато бях вицепремиер и министър на вътрешните работи, знаете, че на Консултативния съвет 2013 г. на 5 февруари аз обявих позицията на страната ни за терористичния акт, че зад него стои „Хизбула“. Подобна е ситуацията в момента и с „Хамас“, само че „Хамас“ навлязоха на територията на Израел, отвлякоха и убиха невинни хора. Точно затова ние сме изразили нашата подкрепа, но когато правиш и представляваш страната, и отиваш в една държава, съобрази се с това, което е практика, защото това винаги дава друг знак, който може да създаде вътрешен проблем или регионален проблем. И от тази гледна точка смятам, че липсата може би и на опит или високомерието, което демонстрират в политически план и не се вслушват в експертизата и в експертите. И затова може би сме на този хал.
Какъв е общият знаменател на проблемите: в сигурността, във финансите и икономиката и във външната политика? Тези проблеми имат общ знаменател – какъв е?
Разбира се, че когато говорим за сигурност, сигурността означава всичките секторни политики – икономика, външна политика, енергетика, култура, образование, всичко това е сигурност. И когато ти не си направил необходимия баланс, за да можеш да направиш тези пресечни точки, които да дадат чрез бюджета провеждането на правилните политики, да насочат неотложни, краткосрочни и дългосрочни цели, които си поставяш, няма как да имаш стабилност или да имаш приоритет в каквото и да било.
Т.е. в корена на проблемите ни днес е липсата на политики, липсата на адекватно управление?
Липсата на политики, липсата на адекватност и експертиза, която трябва да има в хората. И вие виждате – пак ще се върна в темата „Сигурност“: Денков само преди няколко дни поиска оставката на заместник-председателя на ДАНС във връзка с доклада, който беше представен точно преди първия тур на изборите за местна власт. Денков поиска, но Денков не каза, че точно в края на август месец, само преди два месеца, той лично назначи с негов административен акт заместник-председателя. И когато той вече го назначава, в закона много ясно е разписано – той е с петгодишен мандат. И всъщност ти да искаш оставката му, означава точно тази липса на способност да правиш кадрова политика, да правиш политики и да залагаш на хора, които в един момент виждаш, че те не са за тази позиция. В момента искат оставката и на председателя на ДАНС, но председателят на ДАНС, когато те бяха министри – Денков, Асен Василев, Кирил Петков, с премиер Стефан Янев, те тогава всичките единодушно приеха решение и изпратиха указ на президента за назначаването на сегашния председател на ДАНС. Вие виждате, в какви ситуации са се оплели. Другото, което е – структурата и персоналният състав, когато се гласува в парламента за ново правителство, се внася от министър-председателя. Така че Денков е внесъл, след като са минали всичките съответни политически консултации с мандатоносителите в лицето на Кирил Петков, те самите са внесли този персонален състав заедно с министъра на вътрешните работи и с всички останали министри. В един момент казваш: да си подаде оставката. Ама чакай, това е нещо, което ти трябва да си го предвидил в по-предишен период. Вчера наблюдавах словесния сблъсък между Кирил Петков и министъра – те и двамата не са за тази позиция, защото не може Кирил Петков да каже: „Аз направих събеседване с него и ми се видя, че е професионалист“. Това е несериозно.
Да, несериозно, несериозно е, да.
Това е несериозно да го твърдиш. Другото, което е – министърът каза: „Вие идвахте и ми казвахте“, ама кажи конкретно, какво е. Ако това се е случило август месец, защо го казваш сега, когато ти искат оставката? Значи всеки започва да събира някакви жокери и в един момент, когато стане някакво напрежение…
Почва да изнудва?
Всеки започва да изнудва другия или да пуска в публичното пространство това, което смята, че обслужва неговия интерес. Аз смятам, че в момента ние живеем в абсурдно време и точно това, което в момента се случи с агресията на Русия и войната, която водят в Украйна, провокира обществото да има по-голяма търпимост, защото ние искаме да бъдем солидарни към демократичния свят, заставаме твърдо на страната на Украйна и за тяхната независимост и всичко това, което е приемано и в международното право, и всъщност излезе на преден план – ние сме евроатлантиците. Другите са „Възраждане“ и евентуално БСП, които традиционно са против санкции срещу Русия. И по този начин всъщност хората казват: „Абе да, ама тези поне защитават някакви интереси, които са общи за демократичната общност“.
Правим компромис с общественото съзнание?
Обществото стана вече доста търпимо и сетивата са вече доста закърнели, защото гражданското общество след тези протести, които бяха през 2020 г., това, което беше като гражданска енергия, хората вече не вярват на нищо, защото…
Тя е пропиляна?
Защото преди тези избори, последните, и Кирил Петков, и Асен Василев, и Христо Иванов, и Атанас Атанасов, от 2020 г. до правителството на сглобката, което направиха, те казваха, че никога по никакъв повод – кълняха се в какво ли не, само и само че няма да има правителство. Те използваха отрицанието на гласоподавателите, за да могат сега да управляват заедно с тези, срещу които говореха през цялото време. Означава, че ние всичките живеем в някакъв добре замислен сценарий, но не в интерес на държавата, не в интерес на обществото, а просто да злоупотребят с доверието на хората. И ние го виждаме на последните избори. А сега на местните избори вие виждате, как загубата на ГЕРБ в много от областните центрове не е, защото останалите кандидати бяха толкова добре подготвени – просто хората искаха да има нещо друго от сегашното статукво в някои от областните центрове. Говоря за областните центрове, защото те са формиращите резултатността и биенето в гърдите на всяка една от политическите формации. ГЕРБ загубиха Силистра, ГЕРБ загубиха Шумен, ГЕРБ загубиха Добрич на балотажа, загубиха Варна, в Разград не стигнаха до балотаж, загубиха Ловеч, загубиха Пазарджик, загубиха Кюстендил. В Пазарджик те не издигнаха кандидат, застанаха зад кандидата, който беше старият кмет, и загубиха. И в София не стигнаха до балотаж. Това са много тежки политически щети, но те не са на база, че другите са много, много по-добри. Просто хората не искат да продължават това, което Борисов им разпорежда и което им дирижира. Трябва да има решения, които да бъдат съотносими и с новите предизвикателства. И аз смятам, че ще дойде времето, когато хората вече ще избират и политици не толкова от медийната възможност, която им се дава чрез големите финансови потоци, които могат да им гарантират медийното участие в национални или в някакви други медии. Хората вече трябва да избират политици, които знаят, че нещо са постигнали, на първо място в личен план – имат ли семейства, имат ли професионална реализация, какво са постигнали като цяло в обществения живот, заставали ли са зад каузи, правили ли са политики, които са успявали да ги реализират. Защото ние виждаме в момента само едно приказване, както беше модерно в един разговор – „ала-бала“, но с „ала-бала“ не се води политика в този век, в който живеем. А новите предизвикателства са информационните технологии, интелигентни, образовани хора, конкурентоспособност на труда и данъчна политика, която да даде възможност за инвестиции и за връщане на тези мозъци отново в България.
Много ви благодаря за този разговор, за това интервю и за времето, което ни отделихте. Благодаря ви и за направения от вас анализ.
