Как ще завърши многострадалната сага около ротацията за избор на правителство? Гост в студиото е Цветан Цветанов – председател на политическа партия „Републиканци за България“, бивш вицепремиер и министър на вътрешните работи.
Добре дошъл в Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“, г-н Цветанов.
Здравейте. Здравейте и на вашите слушатели.
Като обобщим видяното от тази сутрин от брифинга на ГЕРБ и телевизионните изяви на Христо Иванов, Кирил Петков и Николай Денков посланието е, че преговорите трябва да продължат. Дяволът обаче е в детайлите. Какви могат да бъдат те и всъщност каква картина рисуват на България?
С последните пресконференции от неделя до вчера смятам, че се отдалечаваме от възможността да имаме кабинет. Особено с вчерашните действия, които бяха на двата основни политически субекта, които формират т.нар. парламентарно мнозинство за кабинет: ГЕРБ, СДС, „Демократична България“ и „Промяната“, видяхме, че се внася предложение за състав на Министерския съвет при президента, което в последствие имаше много бърза реакция от страна на „Промяната“ и „Демократична България“, че те не дават съгласие за този състав, който беше обявен от Мария Габриел. По време на пресконференцията, дадена в късните часове вчера, смятам, че някои от лидерите изпуснаха думи, които всъщност са недопустими в политическия диалог, който трябва да се води в българския парламент и да се гласуват закони, и да се гарантира някаква устойчивост в едно бъдещето съвместно управление. За мен с вчерашните епитети и това, което каза Асен Василев, че „красивото лице на мафията е Мария Габриел“, аз смятам, че това е изключително тежка репутационна щета както за Мария Габриел, и за всичките обаче участващи в тези преговори и от ГЕРБ, и от „Промяната“ и от „Демократична България“, и от СДС.
Какво е впечатлението ви за преговорите около ротацията? Това преговори ли бяха или надлъгване?
Когато преди 9 месеца се справеше правителството, тогава бях може би единственият, който каза в едно студио в една телевизия, че Мария Габриел ще бъде употребена.
Да, казахте го и при нас.
И тук съм го казал също и смятам, че с това, което наблюдаваме като развитие на събитията, излизам прав за съжаление. Това обаче, което е много важно да се каже, е, че когато ти създаваш правителство с възможните компромиси, за да изведеш приоритети като реформа в Конституцията, като законодателство, като административни мерки, всъщност трябваше да направиш отчет поне два-три месеца преди приключването на тези девет месеца, за да може да се види какво е изпълнено. Защото ако погледнем реално: нищо от основните приоритети не е изпълнено в този си вид, в който беше гарантирано в началото и с ентусиазма, който имаше. Защото първата основна тема беше Шенген и много ясно е разписано в управленската програма, която е качена на сайта на Министерски съвет, че успех ще бъде положително решение на последния Съвет през октомври месец 2023 година; че инфлацията трябваше да бъде в размери, които да позволят по-сигурната прогноза за влизане в еврозоната от 1 март 2025 година; и другото, което е, Планът за възстановяване и устойчивост, където трябваше да се положат максимални усилия, и това беше основният акцент, за 1,3 милиарда, които да влязат по второто плащане за Плана за възстановяване и устойчивост, които не бяха осъществени като такива в края на 2022 година. През 2023 година нямахме нито едно плащане, и 2024 година се говореше, че ще бъде към февруари месец. Сега вече не знаем кога ще бъде платено, а прогнозата е, че ако бъде платено, то няма да бъде в цялост, а ще бъде частично. Това са важни неща, които смятам, че трябва все пак да бъдат отчетени и трябваше да се изложат, какви са причините, за да не се постигнат тези цели. Когато отиваш към края на един девет месечен период и ще влизаш в едни други девет месеца, и след това в две по 15, както ни се предлага в това споразумение, трябваше да бъдат начертани и да се направи много ясен и задълбочен анализ на всички секторни политики, които има и за които трябва да се направят съответните важни стъпки. Какво имам предвид? Трябваше да има анализ на законодателната дейност, да се види страната ни има ли наказателни процедури, които да бъдат изведени като основен приоритет, за да може да отпадне този негативизъм, който има към страната ни, формиран в дебатите в Европейската комисия. Знаем, че имаме такива наказателни процедури, многократно ги повтарях и ги казвах. Другото, което е, трябваше да имаме много ясна позиция за стратегията по основни основополагащи политики. Разбира се, на първо място извеждаме енергетиката, защото ние нямаме национална енергийна стратегия, която да е продължение на това, което имахме до 2020 година. Не може ти да нямаш енергийна стратегия и да чертаеш срок до 2030 година с хоризонт 2050 година, защото това е практиката на енергийните стратегии и политики, които правят държавите от Европейския съюз, за да могат да заложат цели в Плана за възстановяване и устойчивост за т.нар. декарбонизация и трансформация на енергийния сектор. Това България не го направи, и вие видяхте, че само преди няколко дни има обжалване на решението на Министерски съвет от октомври месец 2023 година за развиването на енергийните мощности на АЕЦ „Козлодуй“, което означава, че мотивите, които внасят неправителствените организации и адвокати, показват, че не са спазени основните принципи за социално-икономическия ефект, за ядреното гориво и за всичко това, което трябва да се изпълни като ангажимент, когато тръгваш да правиш подобни политически решения, защото те са с много дългосрочен срок и трябва да има обществен дебат и политически консенсус. Защото независимо кой управлява, тази стратегия трябва да бъде изпълнявана и тя затова трябва да бъде приета от Народното събрание. Ние в момента нямаме подобен подход, нямаме абсолютно нищо, което да е свързано и със земеделие, с икономика…
Изобщо за политики не се говореше в тези девет месеца, ако трябва да сме честни.
Смятате ли, че това, което наблюдават нашите европейски партньори и това, което биха наблюдавали потенциални инвеститори в страната, биха инвестирали в тази несигурност, която имаме днес? Всички обаче излизат с аргумента, както тези, които управляват, така и тези, които са политически анализатори: че обществото не иска избори. Но нека да кажем, че обществото пък въобще не иска да има подобен безсмислен политически дебат с обидни квалификации, а не с хоризонтите, които трябва да бъдат в секторните политики. Ние изпаднахме в ситуация, в която нито имаме сигурност, нито имаме икономически просперитет, нито имаме бъдеще за земеделието. Вие видяхте, че протестът на българските земеделски производители не беше за пари, защото земеделието получава по-голям процент пари отколкото преди години, но те искат да знаят, какъв е хоризонтът, защото това са отговорности и ангажименти на хората, които искат да се занимават със земеделие. И да знаят все пак за какво те полагат усилия, какви са регулациите и какви са възможностите за т.нар. европейско и национално финансиране. Ето това са много сериозни и тежки проблеми, които стоят пред обществото. И когато ние всекидневно се занимаваме с това, дали ще има разговор, дали някой ще се извини на другия, дали другия ще приеме, разберете, хората се умориха и затова е нежеланието за ходене на избори, но те още повече се отвратиха от това, което наблюдават като поведение от тези, които претендират, че са политическия елит и взимат важните стратегически решения за страната.
Какви са разломите между двете коалиции ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, та от всичко това, за което говорихте, нищо не се изпълни?
Не се изпълни, няма ясни правила, няма ясна структура, върху която да се гради и да се надгражда, защото в момента ние не знаем, какъв е точно проблемът, който съществува между тях. Защото всеки излиза и казва, че приемат споразумението по начина, по който е подготвено, вчера се разбра, че само Христо Иванов го е подписал от „Промяната“ и „Демократична България“, останалите лидери не са го подписали, а те декларираха, че всъщност нямат никакви различия относно споразумението от 15 страници, което трябва да бъде подписано.
Днес пък г-н Иванов отрече, че го е подписал.
Другото, което е много съществено и важно: когато вървиш към подобно споразумение, то трябваше да бъде на база на анализа на изпълненото и как то трябва да бъде надграждано. Защото ако беше осъществен този конструктивен диалог докато бяха в реалното управление на оставащите два-три месеца от тези девет месеца на тази ротация, която трябваше да бъде осъществена, смятам, че днес щяхме да имаме плавно предаване на ротацията между Денков и Габриел, и вече съставът на министрите нямаше да бъде толкова от съществено значение, ако знаехме, какви ще бъдат мерките, които трябва да бъдат предприети. Но когато говорим за корупция, когато говорим за съдебна реформа, няма как да я направиш и да кажеш, че ще следваш някакъв път като хронология за съдебна реформа със законодателни и някакви други мерки при положение, че ти не можеш и не си в състояние да решиш проблема и да разясниш на обществото казуса с Нотариуса и с „Осемте джуджета“. Защото докато това не бъде разсечено, повярвайте, че зависимостите и невъзможността да бъде реформирана съдебната система ще продължават и след 10-15-20 години, а ситуацията ще става още по-сложни и по-тежка, защото в момента това, което се направи като правителство между първия и втория в политически план в българския парламент, уби всякаква надежда за нещо по-реално и по-истинско, което може да се случи. Защото знаем как възникна ПП, как увеличиха електоралния си дял „Демократична България“, и всъщност те имаха възможността да се възползват от кредита на емоцията и на обществената енергия, която беше създадена, когато направиха това управление преди 9 месеца. И днес виждаме, какви са оценките на взаимните нападки, които дават един към друг. Мога да кажа, че те се мразят, те нямат абсолютно никаква възможност да си имат доверие, защото този сериал, който го гледаме като повторение, който много често се повтаря в рамките на няколко седмици, смятате ли, че ще даде устойчива основа за бъдещо управление? Все едно да има постоянни ежедневни скандали в едно семейство и комшиите да казват, че те ще се оправят и ще продължат да живеят заедно. Не, просто отива се към насилие, и това вече отива към някакви други изблици на емоция, което смятам, че ще бъде вредно и за обществото, и за страната. За страната и за всички населени места. Вчера имах възможност да бъда в Плевенско, в Пордим направихме една много хубава структура и организации и имахме възможност да разговаряме с около 40 жители – никой не иска да чуе за политици, защото никой не чертае решаване на техните проблеми. Говорихме за големите неща, те казват: „Да, големите неща, но нас идват и ни залъгват с някакви минимални неща, че ще решат“, а всъщност се оказва, че нито се решават малките неща, нито пък има възможност за инвестиции и за задържане на жители в дадено населено място.
Какви са вариантите пред некоалиционните партньори?
Да си призная честно няма човек, който би могъл да предрече какво ще се случи, защото за всички може би така в общи линии изводът, който може да бъде направен от това, което се случи като политически живот през последните три-четири години, може би действително трябваше да има правителство, което все пак да решава основните приоритети и възможности, от които държавата да се възползва както от европейското финансиране, така и да създадем една добра среда за инвестиции в България.
Това не бе направено.
Това не бе направено и в момента аз смятам, че дори докато давам това интервю, ние не знаем, какви са новите изблици на предложения, на взаимодействия…
Там всяка новина е стара вече.
Всяка новина е стара. И от тази гледна точка обаче аз искам просто да ги посъветвам всичките, които са в българския парламент: ако могат да очертаят стратегически приоритети, но да бъдат ясно разписани, с ясна рамка и със срок, защото е видно, че това правителство и този парламент нямат обществената подкрепа, за да правят някакви съществени реформи. Трябва да се придържаме към възможностите, които могат да бъдат реализирани, а това са законодателни и административни мерки, за да можем да се възползваме от европейското финансиране, което ще подпомогне и бизнеса, ще помогне и съответните министерства, и съответните секторни политики, защото в много от тях те са като принципал по усвояването на тези средства. И от тази гледна точка аз искам да имаме самочувствието на българи и нашият министър-председател, и президент или само президент да присъстват на важни срещи, които са на европейско и световно ниво. Защото само преди няколко дни в Египет се проведе среща, която нямаше как да бъде коментирана и отразена, защото Европейският съюз, Европейската комисия с Фон дер Лайен, с премиера на Гърция, с президента на Кипър, с премиера на Италия и с премиера на Австрия бяха в Египет, и Европейската комисия обеща да се отпуснат около 7,5 милиарда, за да може да се ограничи миграционният натиск, който би могъл да дойде през Египет по Средиземноморския път. А защо не да бъдат засегнати в тази връзка и Турция, и след това България. България обаче не присъства на подобни срещи. Това, което ме притеснява е, че днес ние отчитаме и много силно го декларираме, че всъщност нямаме миграционен натиск към страната. Хора, този миграционен натиск може да тръгне в рамките на няколко дни или до месец, но ние трябва да сме изградили капацитет, трябва да имаме възможността да реагираме и да можем да затворим евентуално тези теми с политики, а не с празно говорене или със законодателна инициатива, която да бъде за увеличаване на числения състав на „Гранична полиция“, защото това е във функциите на министъра на вътрешните работи, съобразявайки се и изпълнявайки Закона за МВР и подзаконовите нормативни уредби като правилници, които регламентират, какви са стъпките и какво трябва да предприеме министърът като действие. Но за мен е по-важно да погледнем какво се случва в съседна Румъния.
В Констанца се изгражда най-голямата в Европа и на Балканите база на НАТО.
Точно така. Изгражда се, и точно това е нещото, което ние пропускаме. Там между другото ще има 10 000 военнослужещи, но там се изгражда инфраструктура, изгражда се болница, изграждат се детски градини, училища, което означава, че с тези 10 000 военнослужещи с техните семейства представете си, каква икономика и каква динамика ще има на потребление.
Това е един малък град.
Това е нещо, което ще даде много силен тласък и ще даде допълнителна гаранция за стабилност и икономически просперитет с възможност за инвеститори, които действително да бъдат в Румъния.
Ние всичко това го пропускаме, то минава покрай нас.
Ами вие виждате, че ние отсъстваме от големите политики, които са свързани в Черноморския регион, ние отсъстваме от големите политики. Преди години се говореше под някаква форма, дори и аз многократно съм го казвал, за „Турски поток“, за това, което сме казвали за всички тези действия и противодействия, които трябва да бъдат направени, за да ограничим тази зависимост в енергетиката и да чертаем някакъв хоризонт, който да бъде за страната ни. В момента единствената точка за влизане на руски газ от тръбопровод знаете ли в коя държава в Европейския съюз е? Единствената? България, която изпраща газ към Сърбия, Унгария… Австрия.
Догодина ще бъде и за Австрия. А другите всички държави започнаха да правят реалната диверсификация и дадоха възможност за допълнителни енергийни потоци, които да влизат към Европа. И виждате, че не се случи това, което някои предвещаваха с апокалипсис или невъзможност да имаме газ. И в момента всички газохранилища в Европейския съюз са на максимален обем, което означава, че това вече е преодоляно. Но се преодолява, когато има стабилност и в общи линии има политически елит, който действително мисли за излизане от всяка конфликтна ситуация, за да се подготвим за всичко добро.
Ще могат ли да се преодолеят вече заложените мини пред един бъдещ кабинет „Габриел“, ако бъде гласуван? Защото целият този негативизъм, изпуснати реплики, квалификации нескривана откровена омраза, към какво водят?
Аз смятам, че това с Габриел беше добро решение в конкретната ситуация, която беше преди 9 месеца, защото знам, каква беше репутационната щета към ГЕРБ от всичко това, което се случи от 2020 до 2023-та. Но Габриел не беше запозната и никога не е била в кухнята на вътрешната политика в България, и за това смятах, че ще бъде употребена, защото тя има другото мислене, другия административен подход на едно развито демократично общество със спазване на правилата. И в момента видяхте, какво се случи. И това, което аз смятам, че дори да приемам хипотезата да бъде гласувана като премиер, тя ще бъде постоянно под някакъв натиск и няма да може да устои дори и психически по всяка вероятност на това, което ще се прави, защото политиката в България стана изключително изострена като междуличностни отношения. А политиката навсякъде по света се прави на база оценка на политическите действия, изпълнения и решения и отговорност, която поемаш като ръководен пост в държавата или в държавното управление.
Г-н Цветанов, вие бяхте вторият човек в ГЕРБ след Борисов. Как ви изглежда сега вашата бивша партия? Можете ли да бъдете обективен?
Ами ще се постарая да бъда обективен. Мисля, че отсъства емоцията, приятелството, добрата комуникация между хората, вече всичко е затворено и всеки се оправя, както може. Няма тази солидарна екипност, която наблюдавахме преди. Между другото вчера и днес, когато се даваше пресконференция от страна на Борисов, ние не чухме никакви други говорители, докато вчера при „Промяната“ и „Демократична България“ чухме всички тези, които са имали някакво отношение към преговорния процес. Аз смятам, че поне днес може би трябваше да бъде чуто и мнението и на Мария Габриел. Поне от това, което аз проследих, мисля че само Борисов говореше днес като обръщение.
Е, и Габриел каза, че очаква извинение.
Да, очаква извинение, но тя изживява много сериозна болка в момента и аз смятам, че това под някаква форма ще я разубеди в много от намеренията й, добрите намерения, които е имала в това управление. Но това, което мога да обобщя е, че страдат всички обикновени граждани, и за голямо съжаление поведението на политиците ще отблъсне още повече демократично мислещи български граждани. Защото те виждат, че всъщност каквото и да изберат, разочарованието е голямо. И точно затова пък трябва да се работи в тази посока и да се работи така, че да има повишена избирателна активност.
Как ще я повишите? При тези гледки, които се случват, при тези спектакли?
Аз давам един друг пример. В момента гарантирана е датата, на която ще се проведат европейските избори.
Да.
В момента знае ли някой в държавата, как ще бъдат проведени те – ще има ли машинно гласуване, няма ли да има машинно гласуване.
Не сме стигнали изобщо до там да го обсъждаме.
Да де, но след един месец, даже и по-малко, ние вече влизаме в хронограмата от 60 дни до изборите. На 6-ти април вече влизаме в тази хронограма, защото на 6-7 юни трябва да бъдат проведени изборите. В момента обаче няма никаква експертност, която да даде сигурност на изборния процес. Това е първото, което трябва да бъде направено, за да се гарантира и да може действително да се повиши избирателната активност. Защото ние знаем – на местния вот на първия тур, в 12 без 5, както Костинброд, който го слушахме 2013 г., провокираха недоверие в изборния процес и бяха премахнати машините. А машините поне за местната власт бяха като принтерно устройство и всеки човек можеше да си провери, дали действително това е отчетено. И то това щеше да се брои, а не да се брои другото, което е. И тогава всъщност имахме над 550 000 недействителни бюлетини. Това е огромна щета при една ниска избирателна активност ти да имаш и такъв голям процент негласуващи. В момента обаче ние си говорим във вашето студио, но никой не знае, дали машинното гласуване ще остане. ЦИК обаче е обявила обществена поръчка и в момента държавата ще изхарчи 8,7 милиона лева за нови машини, които да бъдат закупени.
Стана има-няма машини.
Ако имаме машинен вот – добре, но ако нямаме машинен вот – за какво всъщност трябва да изхарчим тези 8,7 милиона, като те могат да бъдат пренасочени за нещо друго? Ето, това са всъщност темите, за които трябва да се говори. И трябва да се прави политическо говорене и институционален подход, за да се гарантира честността на изборния процес, защото това ще доведе и до съответното повишаване – дори да няма за кого да гласуваш, ще отидеш все пак и ще упражниш правото си за този, за който смяташ, че е най-малкото зло. И по този начин можем действително да комуникираме с гражданите и с избирателите и всеки да си свърши своята работа, за да може действително да знаем, че вотът ще бъде истински.
Вие говорите за европейския вот, за професионално отношение, за експертно отношение към него, но ние не знаем дали ще имаме правителство.
Да, това е…
Ние до края на седмицата все още се лутаме. Какви са плюсовете, какви са минусите? Ако се прави служебно правителство, то как ще изглежда? Ако се гласува в парламента, с чии гласове пък може да се спечели правителство на Габриел?
Единственото сигурно правителство е, когато бъде подкрепено от първата и втората политическа сила. Тогава всяка друга парламентарна сила може да подкрепя, но тя няма да бъде от съществено значение, за да може да се извиват ръце и да се правят някакви допълнителни обструкции. Но за мен това, което се вкара в последните няколко месеци и това, което се направи с конституционната реформа – по този начин се вкара в политическото говорене и в политическите решения „Движението за права и свободи“.
Оказа се, че даже г-н Пеевски е писал заедно с Кирил Петков споразумението за управление.
Да, да, много неща чухме в последните дни. Някои са седели „в скута“ на г-н Пеевски, писали са заедно с Кирил Петков. Вижте, нас тези неща не ни интересуват. Нас ни интересува дали политиците имат воля да излязат пред обществото, да загърбят егото си, да загърбят личните си претенции и да кажат, че искат да направят това, това, това. Иначе всичко друго е безсмислено, защото ако не решим основни неща, които са свързани с усвояване на средства от Европейския съюз, подготовка и правене на среда, която да даде инвестиционен климат в страната, който да гарантира, че няма да се променят законите… Между другото, днес за втори път Борисов каза, че се подготвяме за повишаване на данъците.
Това се чу и от Международния валутен фонд, от мисията, която дойде.
Да. И аз смятам, че тук в момента политиците лека-полека започват да лансират подобна теза и не изключвам възможността, въпреки декларираното, че няма да се вдигат данъците в един момент да се увеличат и данъците. И тук вече е въпросът: кой ще си припише заслугата за това, че е отстоявал тази принципна позиция и кой ще може да очерни политическия си опонент за предприемането на тази мярка. Но нека да кажа, че бюджетът на страната е гласуван от ПП-ДБ, ГЕРБ и СДС с подкрепа на ДПС, така че за всякакви изводи и действия, които ще излязат от реализирането на този бюджет, отговорност носят тези, които са приели този бюджет, защото там, в бюджета, е записано и какви са разходите и какъв е държавният дълг, който трябва да бъде предприет като действие за предстоящите три години. България – трябва все пак да се напомня на българските избиратели, че правителството, което гласува последния бюджет, в бюджетната прогноза за три години напред е предвидено страната ни да вземе 30 милиарда и да увеличи държавния си дълг. За тази година те ще бъдат 11,6 милиарда. Като процентно съотношение на брутния вътрешен продукт с този държавен дълг в момента е към 22-23%, 2026 г. се предвижда той да нарасне на 28%, което означава, че всъщност вече вървим в друга спирала. Но не толкова е проблемът в това, че увеличаваме държавния си дълг. Проблемът е, че всъщност няма коефициент на полезно действие от тези финансови механизми, защото парите отиват за запълване на неусвоени средства от Европейския съюз, да можем под една или друга форма да повишим или да покрием дефицитите, които има в НОИ и в други системи, предимно социалната и ние пак отсъстваме от сериозните политики, които ще се стоварят особено през 2026 г. Знаете, каква е политиката и какъв е ангажиментът на страната ни, който е поела – да може да се либерализира цената на тока и за потребителите, за домакинствата. Което означава, че всъщност през 2022 г. трябваше да започне поетапното либерализиране на определени райони на тока и трябваше да се разработи механизъм за подпомагане на социално слабите и на пенсионери, които нямат възможността да бъдат на този свободен пазар. Но това нещо се видя, че е с лош отзвук във връзка с предстоящи местни избори, във връзка с предстоящи европейски избори и винаги законодателят – това е някаква практика, която се е възприела – приемаме като последен срок възможния последен срок, който ни е наложен от Европейската комисия, който става задължителен за всички държави членки. И от 2026 г. ние ще влезем вече на този свободен пазар. Тогава смятам, че ще бъде много сложно и много трудно и тези, които днес управляват страната, трябва много отговорно да заявят и да подготвят механизми за компенсиране на тези социални слоеве от обществото, защото те ще бъдат непосилни. И аз смятам, че трябва да се търси някаква по-голяма справедливост, а не тази, която имаме днес – субсидираме абсолютно всички, независимо от потреблението и от квадратурата, в която живеят.
На финала искам да ви попитам – на фона на това, че след изборите в Русия Западът взе да се готви за най-лошото, как изглеждат нашенските кални борби за властта?
Ние нямаме абсолютно никаква стратегия. Сега, между другото, докато идвах към студиото, прочетох, че в Дания вече се взима решение за задължителното въвеждане на военна служба за момичетата, което означава, че Западът се готви за нещо много сериозно. И най-важното – по-добре се подготвяй за война и да има мир, отколкото да се подготвяш за мир и да дойде война. Затова всъщност държавите имат своята стратегия, имат съответните анализи, имат служби, които захранват държавното управление с необходимата информация. А тук виждаме, че когато службите са захранвали държавното управление, не са взимани правилните и адекватни решения, а пък обвиненията винаги са към службите, което не смятам, че е справедливо. Защото Кирил Петков се изказва в последно време, че 30 години службите не са били реформирани. Аз бих го посъветвал да види, какви са били ангажиментите на страната ни в предприсъединителните фондове, когато сме поели ангажимент да се присъединим към Европейския съюз – има затваряне на преговорни глави за всяка държава членка на Европейския съюз и България ги е затворила. А пък г-н Атанасов, ген. Атанасов – той е участвал пряко в изработването на законодателство в периода, когато министър на вътрешните работи беше Богомил Бонев, а Атанасов беше секретар и отговаряше точно по нормотворческата дейност и тази трансформация, която трябваше да бъде направена в сектора за сигурност. И смятам, че стъпките са направени. Това, което чета в споразумението, просто ще помоля Кирил Петков да прочете това, което може би не е прочел, докато е бил премиер. Има устройствен закон за службите, който дава много ясно разписани приоритети и ангажименти на изпълнителната власт. Тя отговаря за координацията, за оперативната и за всичко, което е свързано с външно и вътрешно гарантиране на сигурността, със Съвета за сигурност към Министерския съвет, който той тогава може би го е неглижирал, но сега, в момента виждаме, че се търси в споразумението и някаква промяна в службите. Но нека да припомня каква промяна. Ние имахме промени в службите 2013 г. Знаете, че се направи промяна, където председателите на служби да бъдат назначавани от Народното събрание. Тогава знаете, че назначаването на Пеевски провокира протести. И 2014 г., когато имахме вече правителство ГЕРБ и Реформаторският блок, лично г-н Атанасов участваше в законодателството, където върнахме балансиращата роля на президента, за да няма подобни инциденти и случаи, които да провокират подобно обществено неодобрение. Винаги трябва да се запази някакъв баланс, което е гарантирано в годините и е доказало своята одобреност в действията и в това, което се е случило. Сега, в момента обаче се цели точно обратното – отново да се върнем към това, което се случи през 2013 г. Аз смятам, че такъв емоционален подход е неправилен. И мога да кажа, че когато връщахме тази балансираща роля на президента, то мина след много сериозно обсъждане и дебати, които бяха водени за сектора за сигурност, и това беше най-разумното, което се направи, за да се даде гаранция, че поне службите, доколкото е възможно, ще бъдат запазени и се дадоха права и на изпълнителната власт да има съответните кадрови назначения в лицето на заместник-председателите на тези специални служби. И знаете, че от заместник-председателите, които бяха назначени от акад. Денков, единият беше политическо лице от „Промяната“. Но нека да кажа, че този заместник-председател на ДАНС, който беше назначен от Денков, внесе доклада за ненадеждността на машинния вот и евентуалната злоупотреба, която може да се случи. Така че в общи линии трябва да се прави много отчетливо всичко, което се предприема като действие, защото могат да бъдат много по-тежки последствията от това, което имаме днес. И пак повтарям – днес парламент и Министерски съвет нямат обществено одобрение. 80% е неодобрението, поне от последните социологически изследвания, за българския парламент. Над 70% е неодобрението на Министерския съвет. 12% одобрение на парламент и 15% – на Министерския съвет. Смятате ли, че те са натоварени с такива очаквания, които ние смятаме, че ще могат да решат? А те са ключови и са основополагащи за развитието на страната ни. Аз смятам, че трябва да се придържат към това, което е неотложно, необходимо, за да можем да отпушим европейските фондове. И нищо повече не трябва да се прави, защото то провокира само напрежение. И да се върви към едни предсрочни избори, но в дата и период, в който се прецени, че е най-удачно, защото 2 в 1 мисля, че държавата съвсем ще бъде изпусната и ще стане доста страшно. По-добре към края на годината да се планират едни предсрочни парламентарни избори или някакъв срок, в който да се сложи някаква рамка за изпълнение на тези основни приоритети, които политиците се консолидират около тях.
Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост, и за времето, което ни отделихте, както за анализи и откровените отговори.
И аз.
