Защо няма да бъде изпълнено споразумението между властта, енергетици и миньори, гласувано от Народното събрание?
Защото: През годините никой не влизаше в детайлите, никой не изпълняваше приетите решения от премиерите, министрите, депутатите /съветите на ЕС, ЕП, НС и МС/ и всеки отлагаше проблемите и прехвърляше на следващото управление. Поемаха се обещания пред енергетици и миньори, без да се казва истината за поетите ангажименти на страната ни в ЕС за сектор „Енергетика”.
Защото: След енергийната криза от 2009 г., през 2011 г. Народното събрание прие Енергийна стратегия на Република България до 2020 г. През този период, действията на българските правителства, бяха нееднозначни и насочени главно към запазване на статуквото и позициите на руските енергийни ресурси в България /2017 г. министър Теменужка Петкова и „Газпром“ подписват споразумение за „Турски поток“/;
Защото: Нова Енергийна стратегия, след 2020 г. не е предложена от изпълнителната власт и няма приета от НС. Няма как да отстояваш националните интереси, без да си приел Национална енергийна стратегия до 2030 г., с хоризонт 2050 г.
От 2018 г. премиери, министри и евродепутати поемаха ангажименти и приемаха решения в Брюксел, но връщейки се в България не предприемаха мерки и решения, а популистки обещаваха на енергетици и миньори, че реформи няма да се правят или това ще се случи някога във времето;
Защото: Отлагахме транспонирането на Директива на ЕС 2018/2001 за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници;
Защото: Отлагахме транспонирането на Деректива ЕС 2019/944 на ЕП и на Съвета от юни 2019, относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, както и либерализацията на пазара на електрическа енергия на едро и за битови нужди.
Защото: През октомври 2020 г. вицепремиерът Томислав Дончев представи за обществено обсъждане Плана за възстановяване и устойчивост. След множество критики, че планът не е иновативен, не предлага сериозен растеж и трансформация на икономиката, а просто харчене на пари, без постигане на целите от плана. Началото на февруари 2021 г. бе изработен втори вариант от кабинета Борисов и представляваше леко поразместване на средствата по четирите оси на ПВУ. На 9 април 2021 г. Томислав Дончев заяви, че ще оставят на следващия кабинет да внесе плана в ЕК. Така България не спази срока 30 април 2021 г., както го направиха държавите членки и започна ралното забавяне за страната ни.
Пет месеца и половина след изтичането на крайния срок, вицепремиерът Атанас Пеканов в служебния кабинет депозира НПВУ в ЕК.
Защото: До 31 декември 2022 г. правителството трябваше да приложи 66 мерки в различни сфери в управлението, а 22 от реформите изискват промени в законодателството. Тези промени не бяха приети и България на получи втория транш.
Защото: Януари 2023 г., партиите в НС го удариха на популизъм и задължиха с решение служебното правителство да предоговори с ЕК затварянето на въглищните централи в България. Юни 2023 г. НС задължи МС да предостави доклад за всички действия по предоговарянето на ПВУ.
Защото: На 19 септември протестът приключи с договорка между протестиращи и властта. Премиерът Денков пое ангажимент, че в споразумението ще са разписани ангажименти на държавата към всички работещи в мините и въглищните централи от днес до 2038 г. Това беше блъф, за да се върнат протестиращите на работните си места.
Защото: Без изпълнен ангажимент на премиера Денков от 19 септември 2023 г., на 30 септември 2023 г. териториалните планове за справедлив преход за въглищните райони са изпратени в Брюксел.
Защото: След дни на протести от страна на енергетиците и миньорите, заради внесените в Брюксел териториални планове, в дух на популизъм, изпълнителната власт и народните представители постигнаха споразумение, което беше гласувано в НС.
Ако всички премиери, министри и депутати, управлявали страната в периода 2018-2023 г. си направят труда да прочетат хронологията на събитията и фактите, свързани с поемани и гласувани решения от тях по тема Енергетика, ще се види тяхната безотговорност към защита на националния интерес.
Изводът е, че през годините никой не пое политически ангажимент за приемането на Национална енергийна стратегия след 2020 г., която щеше да очертае и стъпките за реформа в сектора. Липсата на основни политики в отрасъл „Енергетика“ ефектът от погрешните или забавени реформи са причините за загубата на конкурентоспособността му. Липсата на ясна визия за бъдещето на генериращите мощности, непрекъснатото отлагане на разработването им води до загуба на переспектива за въглищните региони, както и на сериозни европейски средства.
На практика популизмът и липсата на действия по разработване на механизми за компенсиране на енергийната бедност водят до натрупване на напрежение и други проблеми в обществото, които ще блокират бъдещите реформи и преход към модерна енергетика.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
