Д-р Камен Кожухаров е завършил медицина в Медицински университет гр.Варна и Медицинска академия в София през 1992г. От 01.07.1996г. работи в Онкологичен диспансер – Русе, Хирургично отделение, като хирург. През 2002г. придобива професионална квалификация по Социален и здравен мениджмънт. През 2010г. придобива допълнителна професионална квалификация по Здравен мениджмънт. От 27.07.2010г. е управител на “Комплексен онкологичен център – Русе” ЕООД.
Д-р Кожухаров все по-често чуваме за хора и деца, диагностицирани с рак. Според Вас на какво може да се дължи това?
Детската онкологична заболеваемост си е перманентна. Това са отделна група заболявания и се наричат тумори в детската възраст и се предполага, че тези канцерогенни процеси, започнали още във вътреутробния процес и след като се ражда индивидът, в който има зачатък за онкологично заболяване, има достатъчно време да се доразвие пет, шест или повече години и се развива като туморен процес, който има своето лечение. Те са отделни хистологии, характерни за детската възраст. Ако някой възрастен човек има такова заболяване, с този хистологичен резултат, с тези клетки, характерен за детската възраст, най-вероятно късметът е бил с него и туморът се е развил доста по-късно.
Психическата травма върху родителите е огромна, децата не осъзнават за каквото става въпрос и е наистина голяма трагедия. При възрастните хора, особено тези в трета възраст това нещо се смята като част от процеса на стареенето на организма. Голям социален проблем е, когато се случи в по-млада възраст, тоест в трудоспособна възраст, още децата са малки, правиш кариера, ти си социално значим индивид, ходиш на работа, получаваш заплата, плащаш данъци. Много деца по този начин остават сираци. Увеличението на онкологичните заболявания, които са в зряла възраст, се дължат най-вече на това, че населението е застаряващо. Има съвсем малък темп на повишаване на онкологичните заболявания в България, а и в Европа. И искам да подчертая, че най-застаряващото население не е в България, а в Германия.
Има ли как да се предпазим от рак? Какви са вашите съвети? Трябва ли да спазваме някакви хранителни режими?
Храненето не е в основата на онкологичните заболявания при условие, че животът ни е пълен с толкова много химия. Все пак има храни, вещества и трудова среда, където наистина е доказано, че носят вина за онкологично заболяване. И когато се каже това да не се консумира в големи количества и да не се прекалява, трябва наистина да спазва. В медийното пространство има всякакви рецепти, съвети от едната страна ти казват, че е полезно, от другата ти казват колко вредно и хората започват да се лутат.
Всяко едно ограничение за нас е един малък затвор, понеже не можем да контролираме този целия процес какво да ядем и какво да пием. Виждал съм случай на активни спортисти, които са загивали от рак на белите дробове, с ограничението на канцерогенни вещества ние можем да намалим риска да се разболеем, а не изцяло да го избегнем. Някои от туморите просто се възприемат като част от физиологията. Примерно за рака на простата, някога американците са направили проучване на мъжки трупен материал, вземат се простатите и започват да ги изследват. С тези изследвания се установява, че при мъже от седмата декада, от 60-70 години 70% от мъжете са с рак на простата, който не им прави никакви проблеми, от 70-80 години 80% и от 80-90 години 90%, тоест накрая става ясно, че ако имаш трупен материал на сто години, 100% от мъжете ще са с рак на простатата. При кой ще се прояви като клиника и при кой няма да се прояви отново, зависи от множество фактори на самата физиология, на самия индивид.
Съществуват ли начини за ранна диагностика?
Съществуват начини за ранна диагностика, финансирането на касата е за определени заболявания. Изследванията трябва да са лесни и достъпни, като правиш профилактика, трябва да обхванеш голяма група хора, защото е социално значимо. За рака на дебелото черво, който също се води от социално значимите, се прави окултни кръвоизливи, първоначално се прави диета. Три дни не се консумира месо, защото милоглобина, това е белтъкът, който съкращава мускулите, те са от една група с хемоглобина и дава фалшиво-позитивен резултат ако си ял месо. И когато пациентите са с положителен резултат за окултни кръвоизливи, гастроинтестиналния тракт им се предлага да се подложат на колоноскопия, за да се огледа червото и да се види дали наистина няма рак или някакво друго заболяване.
За рака на простата е туморен маркер, за рака на гърдата е класиката в жанра – мамографията. За рака на гърдата се предлагат и други изследвания, които не са финансирани от Здравната каса, но пък наистина вършат работа. Само нашият мамограф в КОЦ прави 3D реконструкцията на гърдата в града, а и като цяло има много малко такива апарати. С най-голяма точност е ядреномагния резонанс на млечните жлези, но самият резонанс трябва да има тези специални приставки. Интересно е, че рака на белия дроб няма скринингови програми, а ракът на белия дроб също е социално значимо заболяване. Водещо при мъжете не е ракът на простата, въпреки че много хора си мислят, че е точно той. В световен план няма, не само в България, ако някой реши да финансира изследване на снимки на белите дробове, може би ще има по-добър ефект да се открива в по-ранен стадий. Нямам идея защо толкова години ракът на белия дроб не се включва към скринингова програма.
Кои са най-новите открития и методи за лечение на рака?
Около 50% от онкологичните заболявания се лекуват оперативно, но това е част от пакета лечебни методи, следва лекарствена терапия и лъчелечение. Тези три основни метода оперативно лечение, лъчелечение и лекарствена терапия са от много отдавна. Най-голямо развитие се получи в лекарствената терапия. Там влизат много нови вещества и то в различни групи. Когато започнах да работя онкология, имаше химиотерапия и хормонотерапия, която не действа при всички видове тумор, само това беше. В лекарствената терапия се обособи една група цитостатици, това са лекарства, които потискат деленето на клетките. Един вид изчезва от биоценозата, когато спре да се размножава.
С тези лекарства се опитваме да накараме туморните клетки да не се делят. Във времето се появи и таргетната терапия, това е много перспективна група лекарства, която е насочена специфично към дадена мутация в самите туморни клетки. В последно време започна да навлиза и имунотерапията, като стройна част от лекарствената терапия. Надеждата в онкологията е в лекарствената терапия, тъй като там започваме да влияем на самите тумори с различни вещества, на различни нива в тяхната физиология. Относно лъчелечението, там с годините отново се промениха апаратите, стават все по-точни това е благодарение на дигитализацията. В хирургията също навлизат нови методи за по-малък травматизъм върху човешкия организъм, защото с годините стана ясно, че при онкологичното заболяване не е въпросът да режеш на страни и на широко около тумора само, това е заболяване на целия организъм и не е необходимо да осакатяваш човека при условие, че вероятността да му подобриш състоянието не е голяма. Използват се така наречените безкръвни операции, малко по малко медицината напредва в тази посока. Целта на всички е тези заболявания не да си останат животозастрашаващи заболявания, а да станат хронично рецидивиращи заболявания, тоест да може да ги контролираме.
Какви подходи смятате, че могат да се използват за подобряване на достъпа до иновативни медикаменти в България?
Няма подходи, има стройна организация за това. Един медикамент докато се обяви, че е с противотуморен ефект, минават години. Инвестициите са за стотици милиони долари, за да стигнеш до извода, че това вещество има същински противотуморен процес. Самите фирми производители търсят съдействието на болниците, когато са минали тези молекули през много изследвания, разработки и опити. След всички тези стъпки болниците се включваме в програми и започва вече клиничното изпитване, но за да стане това, самите фирми преминават през един относително тежък, но трамбован разрешителен режим. Това е процесът, както лекуваме в България, така лекуват и в САЩ. В цял свят се лекува горе-долу по един и същи начин, това гайтлайни, които се приемат като правила на световно ниво. Когато пациент, примерно от САЩ или друга държава, реши да се лекува тук в България, той се лекува по същата схема. Имаме такива случаи, в които пациенти от други държави идват тук при нас, включително сега и заради войната в Украйна зачестиха.
Как се развива КОЦ в Русе? Какво ново предстои?
Финансирането на нашето здравеопазване е такова, че трудно се заделят някакви средства за по-масивно финансиране, но все пак успяваме. В края на миналата година заработи нов магнитенрезонас, за първи път имаме такъв, за нас е важна машина. Разполага с тези приставки за мамографии. За мен е важно младите жени да бъда диагностицирани в ранен стадий. Имаме нов мамограф, който е много висок клас. Ние сме арбитражно лечебно заведение и без апарати просто няма как да стане.
В съвременните условия не може да спреш да се развиваш, да се снабдяваш с апарати. Може да намериш апарати втора употреба, рециклирани, но това са стари технологии. На Запад си сменят апаратите между пет и десет години, но там и финансирането е друго. Здравната каса в последно време се опитва да вдига цените, но това трябва да съобразено и с инфлационните процеси, защото и цените на апаратите се вдигат. Трябва да преместим оперативната дейност на ново място, но засега няма да казвам повече. Ние търсим специалисти, ние сме и център за специализации, което също е голям плюс. Имаме си доста задачки.
