Как реши да се насочиш към театралната продукция?
Ако някой ми беше казал преди 10 години, че това ще бъде моята страст и ще го правя с изключително удоволствие, нямаше да му повярвам. Историята ми е дълга, но ще я разкажа накратко. Живях и учих в Холандия в продължение на пет години. Естествено, липсваше ми българската култура, затова в продължение на шест години организирах български събития там. Но нещо все още ми липсваше – аз съм човек на изкуството и исках да творя.
Получих предложение да продуцирам лятно турне. Бях наивен и се съгласих, без да преценя рисковете. Загубих много пари и се върнах в Холандия, но вътрешният ми стремеж към нещо мое не изчезна. Дойде второ предложение, което ме накара окончателно да се прибера в България в началото на 2022 г. То обаче се оказа още по-голямо предизвикателство – срещнах хора, които не бяха коректни, и се почувствах изгубен. Казах си: “Край с опитите! Това беше!”
Тогава съдбата ме срещна със Здрава Каменова, а заедно с нея – с Алекс Раева и Ненчо Балабанов. Така създадохме спектакъла “На къс повод” – първото ми “дете”.
Как избираш проектите, които да продуцираш? Какви фактори влияят на решенията ти?
Не избирам проекти – аз ги създавам от нулата. Моят подход е различен. За мен е важно актьорите да бъдат лично избрани, но при условие че разполагам с текст, който ме е впечатлил. Това е труден процес – последната ми премиера беше преди две години.
Оттогава съм изчел стотици пиеси. Държа да са български. В един момент съдбата ме срещна с Оля Стоянова – носител на всички възможни награди за театрално изкуство. Отдавна мечтаех да работя с нея. Тя ми даде своя пиеса, писана преди години – “Три пълни обиколки около света”.
Седмици наред не можех да спя, усещах пеперуди… Бях влюбен в този текст. Така избирам и създавам проектите си – трябва да ме завладеят, да знам, че предлагам нещо качествено и стойностно. Никога не бих направил компромис заради финансова изгода.
Кои са основните предизвикателства в продуцирането на театрални постановки днес?
Частните театрални компании не получават държавни субсидии, за разлика от държавните театри. Разбира се, има възможност за кандидатстване по различни програми на Национален фонд “Култура”, но основно разчитам на лични инвестиции. Липсата на финансова стабилност е сериозно предизвикателство.
Хубавото е, че в тази сфера можеш да срещнеш хора – режисьори, автори, сценографи – които също горят в това, което правят. Именно с такива хора работя и си помагаме взаимно. Но финансово е трудно. През годините съм преживял много разочарования – дори от актьори и изпълнители, но въпреки всичко не бих се отказал. Театърът е моят живот, а всяка нова пиеса – мое “дете”.
Какъв е балансът между художествената визия и финансовата устойчивост на един проект?
Не трябва да се правят компромиси с художествената визия. По-добре е проектът да се забави, докато намеря нужните средства, отколкото да правя нещо просто за да съществува.
Как протича процесът на работа с режисьори, актьори и сценографи?
Всеки път е различно, защото работя с различни екипи. Най-важното за мен е да има синергия, екипност, разбирателство и открит диалог. Ако усетя проблем, го отстранявам веднага.
Как намираш финансиране за своите проекти? Работиш ли с частни инвеститори, фондове или спонсори?
Финансирането е трудна тема. В момента разчитам основно на лични инвестиции и фирмени заеми. Всички знаем, че зад една постановка стоят месеци работа и огромни усилия от целия екип, за да достигне тя до зрителите. Лесно няма.
Какви са плановете ти за бъдещето? Има ли конкретни проекти, по които работиш в момента?
Както споменах, последната ми премиера беше преди две години. Време е за нещо ново – и то не едно!
На 18 февруари в Перник ще бъде премиерата на “Имам цялото време”. С пернишкия театър направихме адаптация на английска пиеса, която отвежда зрителя в различни светове и футуристична реалност. Декорът е нестандартен, а жанрът включва и елементи на фантастика. Йоанна Темелкова е в основата на този проект, като си партнира със своя житейски партньор Мартин Гяуров, който се завръща в театъра.
След това:
• 25 февруари – Казанлък
• 4 март – Варна
• 5 март – София
Подготвяме и нов стендъп проект с участието на Неда Спасова, Йоанна Темелкова, Мартин Димитров и Радослав Владимиров. Редактор и режисьор е Георги Кючуков. В него ще разкажем лични истории, но засега няма да разкривам повече.
В “Три пълни обиколки около света” участват Лили Сучева, Ей Бо и Богдан Бухалов. За Богдан мога да кажа, че го “открих” – гледах го няколко пъти в Малък градски театър “Зад канала” и бях впечатлен. Освен талантлив актьор, той е и изключителен професионалист. Екипът ни е мечтан. Разбира се, готвим и други проекти – някои от тях ще разбунят обществото.
Какъв съвет би дал на млади хора, които искат да се занимават с театрална продукция?
Бих им пожелал, колкото и банално да звучи, никога да не се отказват. За тези шест години съм бил на дъното поне 60 пъти, но не се предадох. Това е ключът!
Рискувайте, грешете – това са уроци. Ако не излезеш под дъжда, никога няма да се намокриш. Толкова простичко, а с толкова много смисъл.