Намерението да се задържи бюджетният дефицит в рамките на 3 на сто от БВП е „стъпка в правилната посока“. В същото време наличието на отрицателна разлика между приходите и разходите на държавната хазна говори за „продължаваща фискална експанзия“, която не е фактор за ограничаване на инфлацията, а точно обратното. Изключително важно е да се работи за синхронизиране на фискалните и монетарните условия. Това заяви пред БТА управителят на Българската народна банка Димитър Радев в първото си интервю, след като бе преизрбан на поста. Той продължава да смята 1 януари 2025 г. за целева дата за приемане на еврото.
В интервюто Радев говори за текущите предизвикателства пред БНБ и икономиката на България, процеса на влизане на страната ни в еврозоната, за групите от мерки, предприети в последните месеци за ограничаване на кредитния ръст, както и за това какво да бъде изобразено на българските евромонети.
Ръководителят на централната банка обяви, че на последното си заседание Управителният съвет на БНБ е взел решение да „бъде възпроизведен дизайнът на настоящите разменни монети, което ще осигури приемственост в използваните парични знаци“. Това означава, че върху евромонетите ще бъдат запазени образите на Мадарския конник (на монетите с номинал от 1 до 50 евроцента), на Св. Иван Рилски (от 1 евро) и на Паисий Хилендарски – на монетата от 2 евро, като на гурта (отстрани) на последната ще има надпис „БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ“. Освен това се предвижда думата „стотинки“ също да бъде запазена при графичното оформление на родните монети, които ще бъдат с еврови номинали.
