Димитър Славов е роден през 1970 година в Бяла. Завършил е Тракийския университет в Стара Загора, а след това „Финанси“ в Стопанска академия-Свищов. Бил е председател на общинския съвет в Бяла от 2007 до 2011 година. След това се занимава със семеен и частен бизнес. От 25 октомври 2015 Димитър Славов е кмет на Бяла. Той е основен двигател на проекта за възстановяване на моста на Колю Фичето край Бяла. Ето какво заяви Славов пред АНОНС:
-Г-н Славов, мостът на Колю Фичето край Бяла започна да привлича все по-голям интерес. На какъв етап е реконструкцията му?
-В заключителен етап сме, имаме издаден акт 15. Срокът ни за въвеждане в експлоатация е 30 юни. Трябваше да изградим проекта за 2 години, но се наложи да съкратим срока с месеци заради коронавируса, войната, проблеми с индексацията… 10 месеца чакахме методика за индексация. В един момент всички се бяха отказали, от министерството бяха на мнение, че трудно ще се реализира проектът, фирмите изпълнители почти се бяха отказали, само аз не се отказах. Благодарение на това имаме един изключително сериозен туристически обект. Проектът като сграда е готов – говоря за посетителския център, в който ще има страхотна музейна част. В момента има художници и скулптури, които работят вътре. Знаете, че сроковете на хората на изкуството никога не им стигат, но се надяваме, че до средата на август ще приключат. Предвиждаме едно зрелищно откриване с двудневен фестивал, имаме заложени средства за него. На 23 и на 24 август ще бъде откриването, като първата вечер ще бъде по-официална, а втората по-развлекателна.
Предстои да изградим паркинг, имаме закупени терени около 4,5 дка. Трябва да довършим озеленяването, подходите, пътеките в зоната около посетителския център. Ще започнем да назначаваме хора от началото на месец юли, за да обучим персонала. Най-голям проблем ще бъде именно намирането на качествен персонал, защото ни трябват хора, които да разбират от история – уредници, екскурзоводи, служители в сувенирната част.
-Колко работни места ще бъдат разкрити?
-По наши сметки между 15 и 17 души. Бяха планирани малко повече, но впоследствие решихме да заложим на модерна паркинг система, която да чете номерата на автомобилите. Няма да има нужда от човешки фактор. Общинският съвет реши да закупим цялостна система с автоматична бариера и опция за плащане с карта и в брой. За разлика от много други туристически обекти, в които трябва да платиш задължително билет, ние решихме мостът да бъде с вход свободен, тъй като беленчани обичат да се разхождат по него.
Все пак по проект сме длъжни да осигурим приходи и затова паркингът ще бъде платен, както и музейната част. В нея ще има много интересни 3D платна, скулптурни елементи, мапинг зала. Отделно по проект имаме и външен мапинг върху автентичната част, където ще се прожектират пет филма. Надяваме се, че мапинг прожекциите ще успеят да събират много туристи и зрители. Няма да се прожектират всяка вечер, а по поводи или по заявки. Както е и „Звук и светлина“ във Велико Търново.
-Предварително заложеният бюджет на проекта беше около 9,6 млн. лева. Успяхте ли да се вместите в този бюджет, имайки предвид войната в Украйна и инфлацията?
-С индексацията от 15%, която чакахме от МРРБ и гласувания резерв от около 11-12% от Общинския съвет се справихме. Само за паминг проекторите се наложи Общинският съвет да вземе решение да доплатим с около 100 хиляди лева, защото цените на устройствата бяха актуални към 2018-2019г. Идеята беше да запазим качеството на техниката, за да не правим компромиси. Успяхме да се вместим в бюджета за останалото оборудване. Хубавото е, че общината успя да закупи преди 5-6 години двата парцела в граничните зони, за да имаме модерен и хубав паркинг. В проекта имахме 5-6 паркоместа, с които никакъв туризъм не може да се прави. Сега планираме да има около 70-80 паркоместа. Със сигурност, ако трябваше сега да купуваме тези парцели, нямаше да можем, още повече на подобни цени.
-Очаквахте ли да бъде толкова дълга и тежка битката по изпълнението на този проект?
-Това все пак е емблемата на Бяла и сигурно пак бих се нагърбил да поведа тази битка, но тогава с огромно желание започнах. Скоро говорих с едни архитекти и те ме питаха как сме се справили с цялата бюрократична стена, защото те знаят каква битка се води с Министерство на културата, съгласувки, МРРБ, Басейнова дирекция заради защитените зони… Отговорих им, че с мерак. Не съжалявам, защото мостът на Фичето е емблемата на Бяла.
Мостът на Колю Фичето край Бяла става все по-величествен
Вчера бях в музея и искам да похваля момичетата, които са от нашия регион. Били са на стаж при едни от най-добрите 3D художници в САЩ и са научили страхотни неща. В тандем с небеизвестния скулптор Борис Борисов, който е правил всички восъчни фигури във Велико Търново и Бяла, уникалните му паметници на Левски, на ген. Вазов в Плевен.., вярвам ще направят страхотни неща. Имаме договор за 3D екскурзоводи, обмисляме един 3D образ на Фичето, който да посреща. Ще бъде сплав от класическо изкуство и модерни технологии, за да е интересно за млади и стари.
-През последните години свикнахме с тенденцията „ремонт на ремонта“. Успяхте ли да си подсигурите договорни гаранции от изпълнителите?
-Да, има гаранции, но си мисля, че се постараха като качество на изпълнение. Всичко е на много добро ниво. Скоро имахме проверка от МРРБ, имаше дори преизпълнени неща. Аз съм на 53 години и чак сега видях какво е представлявал реално този мост. Ние имахме 1/3 автентична част – около 80 метра. След това имахме 65 метра – 3 бетонни колони, изградени през 1921-22г. без арматура, имаше пукнатини, в които можеше да вляза и аз. Беше осакатен след военни години от 9,5 на 6 метра мостът.
Сега укрепихме тези три бетонни колони с много бетон и много арматура. Това позволи да ги възстановим до 9,5м, както е автентичният вид на моста. След това, понеже е нямало пари, са направили един насип от пръст и са поставили нещо като павета, за да се ползва тази част. Реално вече се разшири бетонната част, изгради се нов мост на мястото на камарата пръст и се нареди калдъръмът. Направиха го едни момчета от Гоце Делчев, защото в нашия регион вече няма майстори като едно време, няма каменари, калдаръмаджии, няма едни павета кой да нареди. Сега като вървиш по тези 276 метра, всичко е с каменни перила, и ахваш. Както казва Феликс Каниц, това е бил един от най-големите мостове в Източна Европа, заедно с още един от Цариград.
-Преди месеци имаше много критици, които обвиняха, че това вече не е мостът на Фичето.
-Тогава започнахме да укрепваме бетонната част с бетон и те си помислиха, че ще бетонираме целия мост. Автентичната част единствено се почисти, защото на места беше катранено черна. Консервира се и вече се виждат грифони, нимфи, лъвове. Възстанови се буквално автентичният вид, стана както е бил известен – белокаменния мост на Колю Фичето. Всякакви съвети чувах, включително да рисуваме върху бетона, но аз съм съгласен със специалистите, че това би било имитация и бутафория на автентичната част. Идеята на проекта е да се реставрира гениалната и запазена част. За съжаление повечето арки са паднали през далечната 1897 година, но най-големите арки са съхранени и сега се вижда геният на Фичето.
-Да поговорим и за един друг туристически обект в града – Арт галерията на восъчните фигури. Успява ли да изпълни вашите планове откъм посетители и как планирате да съчетаете обектите в града?
-Идеята ни е да обединим обектите си. Освен моста и арт центъра с восъчните фигури имаме и автентичен музей, където е била квартирата на руската армия и където е бил императорът. С тези три на национално ниво обекти можем да привличаме туроператорите да провеждат еднодневни екскурзии в Бяла, да се прави културно-исторически туризъм. През уикендите имаме силни посещения в музея на восъчните фигури, редовно имаме туристи от близките райони, а и от Южна България. Арт центърът се превърна и в любимо място за празнуване на детски рождени дни. До края на седмицата ще открием анимационен център. Отдавна Арт центърът се издържа и отчита печалба и със собствени средства надгражда. Вече фигурите са 6, имаме планове за седма. Смятам, че ще направим една добра комбинация между восъчните фигури и музея на Фичето. Ще препращаме посетителите от едното място на другото, разказвайки събитията около моста да може да видят къде е Панайот Волов, който е загинал до моста, да стане дума за Петко Рачов Славейков. Имаме вече и фигура на Баба Тонка, която е свързана и с Волов и с Караджата./АНОНС
@anons.bg Anons.bg #bulgaria #news #foryou ♬ original sound – Anons.bg
