Норвежкият Нобелов комитет обявява днес в Осло тазгодишния лауреат на престижната награда. Сред любопитните факти от историята ѝ са номинациите на диктатори, отказът на виетнамски политик да приеме отличието и поредните претенции на Доналд Тръмп, че заслужава Нобела.
Норвежкият Нобелов комитет обявява днес в Осло името на тазгодишния носител на Нобеловата награда за мир, съобщават световните агенции.
За отличието през настоящата година са номинирани общо 287 кандидати20 – 8 физически лица и 79 организации. Данните са обявени от комитета на 30 април.
Кой може да номинира кандидати?
Право да предлагат номинации имат членове на правителства и парламенти, държавни глави, университетски преподаватели по история, социални науки, право и философия, предишни носители на Нобеловата награда за мир и други упълномощени лица.
Номинациите се подават до 31 януари всяка година. Списъкът с кандидатите остава поверителен в продължение на 50 години. Номиниращите обаче могат сами да обявят публично кого са предложили за отличието.
Нобеловата награда за мир включва златен медал, диплом и парична премия. Върху медала е изписан латинският надпис „Pro pace et fraternitate gentium“, който означава „За мир и братство между народите“. Размерът на наградата е 12 милиона шведски крони.
Над век история и отличия за личности и организации
Нобеловата награда за мир се присъжда от 1901 г. насам. През годините тя е била връчвана както на отделни личности, така и на организации, работили за мир, човешки права и международно сътрудничество.
В някои години отличието не е присъждано, тъй като Норвежкият нобелов комитет е преценявал, че няма кандидат, който да отговаря на критериите. Това се е случвало общо 19 пъти.
В 72 случая наградата е присъдена на един лауреат, в 31 случая е поделена между двама, а три пъти е връчвана на трима лауреати.
Сред известните примери е 1994 г., когато отличието е поделено между палестинския лидер Ясер Арафат, израелския президент Шимон Перес и премиера Ицхак Рабин за усилията им за постигане на мирно решение на израелско-палестинския конфликт.
През 2011 г. наградата получават президентът на Либерия Елън Джонсън Сърлийф, активистката Лийма Гбоуи и йеменската журналистка и правозащитничка Тауакол Карман за усилията им в подкрепа на правата на жените.
През 2022 г. отличието е присъдено на беларуския правозащитник Алес Беляцки, руската организация „Мемориал“ и украинския Център за граждански свободи.
Международният комитет на Червения кръст е печелил наградата три пъти – през 1917, 1944 и 1963 г. Службата на върховния комисар на ООН за бежанците е отличавана два пъти – през 1954 и 1981 г.
Малала Юсафзай остава най-младият лауреат
Пакистанската активистка Малала Юсафзай е най-младият носител на Нобеловата награда за мир. Тя получава отличието през 2014 г., когато е на 17 години, за усилията си в защита на правото на децата на образование.
Сред най-възрастните лауреати е физикът и активист за ядреното разоръжаване Джоузеф Ротблат, който получава наградата през 1995 г. на 86-годишна възраст заедно с движението „Пъгуош“ за мир и международна сигурност.
Първата жена, удостоена с отличието, е австрийската писателка и пацифистка Берта фон Зутнер през 1905 г.
През годините наградата е присъждана на редица жени, работили за човешки права, мир и демокрация. Сред тях е венецуелската опозиционна лидерка Мария Корина Мачадо, посочена в справката като лауреат за предходната година.
Отказ от наградата и лауреати в затвора
Историята на Нобеловата награда за мир включва и случаи, в които отличени личности не могат да присъстват на церемонията или отказват да приемат наградата.
През 1973 г. виетнамският политик Ле Дък Тхо е удостоен с отличието заедно с американския държавен секретар Хенри Кисинджър за преговорите по мирното споразумение за Виетнам. Ле Дък Тхо отказва наградата с аргумента, че мирът в страната все още не е постигнат.
Няколко лауреати са били в затвора, когато става известно, че са отличени. Сред тях са иранската правозащитничка Наргес Мохамади, беларуският активист Алес Беляцки и китайският правозащитник Лю Сяобо.
Единственият случай, в който Нобеловата награда за мир е присъдена посмъртно, е през 1961 г. Тогава отличието получава генералният секретар на ООН Даг Хамаршелд, загинал при самолетна катастрофа в Африка.
Хитлер, Мусолини и Сталин също са били номинирани
Сред любопитните факти от историята на отличието е, че за него са били номинирани и личности, чиито действия и управление остават свързани с диктатура и масови репресии.
Сред имената в историческите списъци са Адолф Хитлер, Бенито Мусолини и Йосиф Сталин. Номинацията сама по себе си обаче не означава одобрение от страна на Нобеловия комитет и не е равнозначна на присъждане на наградата.
За отличието са били предлагани още Махатма Ганди, Франклин Рузвелт, Хари Труман, Уинстън Чърчил и редица други държавници, общественици и творци. Чърчил в крайна сметка получава Нобеловата награда за литература през 1953 г.
Няма ограничение колко пъти един човек може да бъде номиниран. Американската общественичка и пацифистка Джейн Адамс е била предлагана многократно, преди да получи наградата през 1931 г.
Доналд Тръмп отново заяви, че заслужава Нобела
Американският президент Доналд Тръмп отново заяви преди дни, че заслужава Нобеловата награда за мир.
През годините той неведнъж е изтъквал ролята си в международни дипломатически инициативи като аргумент за получаване на отличието. Дали тазгодишният избор ще бъде свързан с неговите претенции, ще стане ясно с обявяването на решението на Норвежкия нобелов комитет.
Наградата за мир остава едно от най-обсъжданите международни отличия, а изборът на лауреат често предизвиква дебати за ролята на дипломацията, човешките права и политическите интереси в усилията за постигане на мир.
