Липсата на предвидимост, ясни ценности и принципи в действията на политиците създава сериозно обществено напрежение и несигурност у нас. Това заяви в предаването „България, Европа и светът на фокус“ по Радио ФОКУС политологът доц. Татяна Буруджиева.
Повод за анализа е неотдавнашно проучване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), посветено на обществените нагласи към сигурността, трансатлантическите отношения и подкрепата за Украйна. Данните показват, че едва 7% от българите приемат САЩ като съюзник, докато за 44 на сто Вашингтон е „необходим партньор“. За 11% от анкетираните САЩ са противник, с когото трябва да се сътрудничи, а 15 на сто ги възприемат като страна, с която сме в конфликт.
Според доц. Буруджиева тези данни не означават, че българинът е „разлюбил“ Америка по някакъв специфичен начин, а по-скоро отразяват динамичните промени в глобалния свят. Тя подчерта, че оценките на хората вече се формират много по-неформално под влиянието на социалните мрежи и собствените интерпретации на информацията.
„САЩ преследват своята външна политика, те имат своите интереси и невинаги глобалното послание, което носят към света, се разчита по един и същи начин от различните публики. За българина оценката на интересите на САЩ и на другите държави играе точно толкова решаваща роля във формирането на отношението, колкото преди играеха официалните дипломатически взаимоотношения“, обясни политологът.
По думите ѝ резултатът от 44% за „необходим партньор“ е изключително добър, тъй като в съзнанието на българското общество интересите на САЩ спрямо България често се възприемат като периферни.
В рамките на изследването се открояват и специфични нагласи сред поддръжниците на управляващите сили – едва 28% от привържениците на „Прогресивна България“ са настроени положително спрямо Украйна, а 87 на сто изразяват негативно отношение към изпращането на военна помощ. Това, според доц. Буруджиева, обяснява и балансиращото поведение на министър-председателя.
„Онова, което един политик смята, че очакват неговите избиратели, е важен фактор в определянето на неговите действия и политически решения. В България съществува разлом по отношение на Русия много отдавна, още от началото на 90-те години. Политическото представителство се съобразява с тези настроения. Българинът винаги е живял в митологемата, че сме много щедри, но като държава ние сме по-скоро андрешковци и затова лично аз не очаквах спонтанно и активно желание за помощ. Нещо повече – продължаваме да се държим доста двулично, тъй като е ясно, че по-скоро продаваме оръжие, отколкото да подаряваме“, коментира тя.
Политологът разкритикува отправяните от критиците обвинения, че премиерът „връща страната назад“. Тя даде примери с Унгария и Италия, където лидерите често демонстрират радикални позиции в защита на националния си интерес, без да бъдат обвинявани в регрес. Според нея у нас се наблюдава „сложна игра на подскачане от ляво надясно“ – едно се говори в Брюксел, а съвсем друго пред българските медии.
„Ако външната ни политика имаше ясни принципи и основа – например заявената позиция, че войната трябва да се реши максимално бързо с преговори – тогава това щеше да бъде мярката, спрямо която се формира отношението към санкциите и всичко останало. Когато политиците имат ясно заявени ценности и ги следват, хората виждат прогнозируемост и могат да бъдат спокойни. Тук нямаме такова нещо и това създава много по-голямо напрежение“, категорична бе Буруджиева.
Тя допълни, че единственият резултат от сегашното политическо говорене е капсулирането на партиите в собствения им електорат и задълбочаването на разделението в обществото, което пречи на решаването на реалните проблеми на държавата.
Критичен беше коментарът на доц. Буруджиева и по отношение на първите 60 дни от управлението на кабинета и липсата на ясна визия за бъдещето.
„За мен единствената представа, която това правителство създава, е как не трябва да се продължава занапред. Ако това продължи, то наистина е изтощително, объркващо и постоянно създава стрес в различни групи от хора. От началото на септември трябваше да обсъждаме новия бюджет за 2027 година, а ние още чакаме някакви цифри в постоянен съспенс. Дали ще се обсъждат дълбоко – съмнявам се, защото се изсипват в последния момент“, посочи тя.
Като пример за недопустимо институционално поведение политологът определи и коментарите около протоколните пропуски на външния министър.
„Да правиш нещо и да го обясняваш с пренебрежение – като това премиерът да коментира гафа на външния министър с думите, че не разбира от мода, е саркастично и подигравателно отношение към всички българи, които изпитват срам и възмущение от начина, по който изглеждаме на международни срещи“, каза доц. Татяна Буруджиева.
