„За маймунската шарка няма ваксина. За нея могат да се използват ваксините, създадени за профилактика на вариолата, които обаче все още са в стадий на проучване и имат сериозни странични действия“, каза експертът по инфекциозни болести доц. Атанас Мангъров в ефира на „Фокус“.
Той бе категоричен, че тези ваксини не трябва да се използват масово, а само при рисковите групи. „Това са хора, живеещи в условия на бедност и където заболяването е широко разпространено, хомосексуалните мъже и проституиращите“, поясни доц. Мангъров.
Според него реакцията на Световната здравна организация по отношение на маймунската шарка е пресилена. СЗО се опитва да ни вкара в същия филм като този с COVID, а производителите на ваксини точат лиги.
Вирусът на болестта е открит през 1958 г., обясни инфекционистът. Първите регистрирани случаи на заболели са от 1970 г. Вирусът е от групата на т.нар. покс вируси, към които принадлежи и вирусът на едрата шарка. Заболяването протича с общо неразположение, отпадналост, болки в мускулите, болки в гърлото. „Обикновено един-два дни след началото на тези симптоми се появява характерен обрив, който е мехурчест, като мехурчетата са изпълнени с гнойна течност. Обривът започва от лицето и може да се разпространява по крайниците и гениталиите. Заболяването продължава от три до четири седмици. В голямата си част то протича леко, но се срещат и по-тежки случаи“, обясни доц. Мангъров.
Той припомни, че по време на епидемията през 2022 г. имаше епидемия от маймунска шарка, като вариантът на вируса тогава засягаше предимно хомосексуални мъже. „Сега при този взрив се казва, че са засегнати и други групи от населението. Това, което е характерно за този вирус, е, че за да се получи заразяване, трябва да има много близък контакт – кожа в кожа, лигавица в лигавица или по въздушно-капков път, но отново трябва да има много близък контакт“, подчерта доц. Атанас Мангъров.
