Докато държавата търси милиарди за запълване на бюджетния дефицит и управляващите предупреждават за сериозни предизвикателства пред публичните финанси, в Националната агенция за приходите продължава да няма съществени кадрови промени в ключовите оперативни звена. На върхови позиции все още стоят хора, назначени от бившите шефове на НАП и Митниците Румен Спецов и Георги Димов.
Парадоксът е очевиден – приходите изостават от амбициозните планове, а ръководните позиции в структурите, които трябва да осигурят по-ефективен контрол и по-висока събираемост, остават в голяма степен непроменени.
Особено внимание заслужава Главна дирекция „Фискален контрол“ – структурата, която е сред най-важните оперативни инструменти на НАП в борбата със сивата икономика, данъчните измами и укриването на приходи. Именно там продължават да работят ръководители, назначени по време на предходното управление на приходната администрация.
На ръководния пост във Фискален контрол продължава да бъде Филипина Тодорова. В системата остава и директорът на дирекция „Оперативни дейности“ Тотю Карапеев. И двамата са хора Спецов и Димов.
Негови хора са и заместник изпълнителните директори на агенцията. Любопитен детайл е, че единия от секторните на Фискален контрол Варна е сред главните герои в журналистическо разследване на Диляна Гайтанджиева през 2018 година.
Бюджетният натиск изисква спешни промени и в приходните агенции
Въпросът, който все по-често се задава в професионалните среди, е защо при наличието на ново управление и сериозни проблеми с изпълнението на приходната част на бюджета не се предприемат промени именно в структурите, които носят най-пряка отговорност за контрола и събираемостта.
Темата става още по-актуална на фона на официалните данни за приходите. Според финансисти значителна част от ръста на постъпленията от ДДС през последните години се дължи на инфлацията и повишените цени на стоките и услугите, а не непременно на по-ефективен контрол или успешно ограничаване на данъчните злоупотреби.
Това поставя въпроса дали държавата не разчита повече на автоматичния ефект от поскъпването, отколкото на реални резултати от работата на приходната администрация в рисковите икономически сектори.
Допълнителни въпроси пораждат и стари публични публикации за част от ръководните фигури в системата. През годините журналистически разследвания и медийни публикации поставяха теми, свързани с имущественото състояние и бизнес контакти на отделни представители на приходната и митническата администрация. Част от тези публикации така и не получиха ясен институционален отговор, което продължава да подхранва обществения интерес.
Показателен е и фактът, че въпреки шумно обявяваните акции срещу контрабандата и укриването на данъци, обществото трудно вижда измерими резултати, които да се отразяват пряко върху приходите в бюджета.
На този фон остава открит въпросът дали правителството ще предприеме реална реформа в приходните администрации или ще продължи да разчита на същите управленски екипи, наследени от предходното управление.
Защото когато бюджетът изпитва затруднения, най-логичният въпрос е не само колко пари липсват, а кой носи отговорност за това те да бъдат събрани.
