Дали такса от 5 евро би намалила потока от български туристи на плажа на Александруполис? Жители на гръцкия град наскоро недоволстваха срещу „окупацията“ на общинския плаж от чужденци, съобщи електронното издание „Е-Верос“.
Български туристи стояли на плажа по цял ден, заемайки чадъри и шезлонги, и така не оставало място за местните.
Въпросът е бил обсъден и на заседание на общинския съвет след многобройните протести на жителите на града, които не могат да си намерят място на плажа.
„Проблемът е в това, че общинският плаж е предпочитан предимно от българи, които идват с автобус само за един или два дни, така че прекарват твърде много часове на плажа. Още от ранна сутрин те заемат чадъри и шезлонги и остават до късния следобед. Така не остава място за местните, които ходят на плаж, за да плуват, и сега остро протестират“, пише изданието.
Кметът на Александруполис Йоанис Забукис е бил наясно с възникналия проблем и затова се обсъждала идея за въвеждане на билет от 5 евро за чужденци, пише „24 часа“.
Според Забукис обаче това не може да бъде законно, защото като европейски граждани нашите имат същите права изадължения като гърците. Билетът не може да бъде един за местните и по-висок за българите.
Настоящата му цена от 1,5 евро за всички ще се запази и местните жители вероятно ще трябва да свикнат с наплива на общинския плаж от български летовници.
В същото време обаче еднодневните туристи – наши сънародници, които ходят на плажовете в Северна Гърция, оставят стотици хиляди евро. От района на Дупница, Благоевград, та чак и от Северозапада поне 3 пъти седмично тръгват по 20-30 автобуса за кратък плаж на Бяло море, които минават през ГКПП Кулата.
Освен това има и още автобуси, които тръгват от Банско, Разлог и Гоце Делчев и минават през ГКПП Илинден-Ексохи.
От по-големите градове пътуват не само в събота и неделя, но и в сряда, а понякога и в други делнични дни. Да се попекат за ден с организиран превоз отиват основно пенсионери, защото младите пътуват с колите си, а и през седмицата са на работа.
Повечето от пенсионерите са редовни пътници и ходят поне 2-3 пъти в месеца. От 30 до 50 лв. е цената в двете посоки, която зависи от това от кой град е автобусът. Тръгва се на разсъмване – към 5-6 ч, и връщането е обикновено в 17 ч.
От Югозападна България туристическите фирми избират най-близките плажове в района на Струмския залив – Ставрос, Аспровалта, Неа Врасна, а напоследък най-много автобуси стигат до Офринио, Кавала, Неа Перамос.
На всички плажове има отделена свободна зона, където всеки може да си опъне чадъра и хавлията, без да плаща. В останалата част обикновено вместо такса за чадър и шезлонг, се изисква задължителна консумация. На места тя е около 5-10 евро, колкото са едно или две фрапета, сервирани със задължителната вода.
Други концесионери са въвели различни тарифи на сянката. На първа линия задължителната консумация може да е 20 евро, а на втора, трета или четвърта линия пада до 10 евро. Гиросът на плажа е около 7-8 евро, толкова е и парче пица.
Българите често наемат и лодки за разходка в Егейско море, което също налива средства в местния бизнес.
Българите често наемат и лодки за разходка в Егейско море, което също налива средства в местния бизнес.
Все по-малко българи си носят сандвичи, кафе и вода от вкъщи. Масовите гледки с хладилни чанти на плажа, от които се вадят домати, краставици, та дори и диня, вече са рядкост.
Дори и еднодневните туристи отсядат на обяд в заведение и хапват за около 20 евро, купуват си сладолед, кафе или фреш за десетина евро.
Много от българите използват и да си купят някои хранителни стоки, които в Гърция все още са малко по-евтини или пък поне по-качествени.
Колкото и обрани да са в харченето българите, те подкрепят със сериозни суми в гръцката икономика. Ако на ден пристигат автобуси с около 1000 българи само от Пиринския край, те оставят около 30-40 хил. евро в местния бизнес. Отделно са тези, които пътуват с колите си, които са склонни да харчат повече, особено ако са с деца.
Туристическият бранш в Ксанти обаче се оплаква от намалели приходи от румънски туристи, въпреки че след падането на Шенген и те са повече от предишни години.
Туризмът в Ксанти е намалял с 50% в сравнение с 2024 година, казва вицепрезидентът на Асоциацията на хотелиерите на Тракия и бивш зам.-кмет на Ксанти Апостолос Агорцас.
Пред електронното издание и радио „Хронос“ той твърди, че една от причините била „взрив на пиратски настанявания в апартаменти и вили чрез специализирани платформи, които работели само 3 месеца в годината“.
На една законна платформа имало 3 незаконни, които гръцката държава не контролира“Спане в България, плуване в Гърция“ била новата мода този сезон сред румънците, твърди туристическият шеф.
„Всеки ден десетки коли с туристи преминават границата с България, пренощуват в Златоград и пристигат в Гърция само за да плуват. Данъчното облагане в България е по-ниско, цените са по-добри, а ограниченията са по-разумни, казва Апостолос Агорцас. Той дава данни от Гръцката туристическа организация за 2023 г., според които от 1,4 млн. румънски туристи, дошли в Гърция, 90% са влезли по шосе.
„В миналото са спирали за нощувка в Комотини или Ксанти, докато през последните две години никой не спира“, допълва той.
Според наблюдения на бранша в Гърция другите туристи, които прекарват отпуска си и почиват повече дни в Северна Гърция, все повече купували хранителни стоки от хипермаркетите, използвали удобствата на местата за настаняване и си приготвяли храна вкъщи. Избягвали да излизат на заведение или поне го правели основно за обяд, без да се прибират от плажа, а вечер предпочитали да си приготвят храна вкъщи. Затова и много се търсят малки къщи или вили с двор и барбекю за компании и семейства с деца.
Тази практика се отнася главно за посетителите, отседнали в места за настаняване тип Airbnb или в стаи, в които може да се приготвя храна. В супермаркетите се забелязвало повишено търсене на кафе, алкохолни напитки и храни. По рафтовете им вече има богат избор от готови за пиене пакетирани напитки, например кафе.
По неофициални данни трафикът през ГКПП Кулата през тази година – юни и юли, се е увеличил с около 25% в сравнение с миналата. Половината туристи се насочват към Струмския залив, Кавала и Тасос, а останалите – към Солун и Халкидики.
През юни 369 507 коли са преминали през гишетата за толтакси на Промахон, като 197 887 са пътували към Гърция, а останалите – към България. Общо за първата половина на годината през пункта за събиране на пътни такси са минали 725 829 автомобила в посока Гърция и 675 310 в посока България.
Паритет: 1,2 млн. българи в южната ни съседка на година, но и 1,2 млн. гърци влизат у нас
Наводнихме само северната част на страната, прочутите курорти на юг са прекалено скъпи за нас.
Пълен паритет има по отношение на пресичанията на границата между България и Гърция – по 1,2 млн. българи посещават годишно южната ни съседка, но също по 1,2 млн. гърци идват в България всяка година.
Причините обаче са различни, а разбивката показва, че родните почиващи в Гърция са не повече от 700 хиляди, останалите работят там – и сезонно, и целогодишно.
