Джон Галиано — един от най-екстравагантните и креативни модни дизайнери в съвременната история — носи фламенкото не само в сърцето си, но и в иглата си. Роден в Гибралтар, с испанска майка, Галиано от малък попива звуците, ритъма и драматичната красота на този страстен андалуски танц. Той си спомня как още като дете майка му го карала да танцува фламенко върху масата, „за да се чува тропането“. Това детско преживяване се превръща в силен емоционален код, който остава завинаги в неговото творческо ДНК.
Галиано не просто е вдъхновен от фламенкото — той го превежда в езика на висшата мода. В колекцията си за Dior от есен-зима 2003 година, създадена малко след смъртта на баща му, той включва дрехи, вдъхновени от фламенко танцьорките — с пищни волани, вталени якета, корсети и материи, които се движат като самия танц. По думите на дизайнера: „Танцувахме фламенко на погребението на баща ми. Това беше нашият начин да си спомним откъде идваме.“
Танцът не остава само емоционална нишка — той е и сценично преживяване. В едно от най-запомнящите се ревюта на Dior, Галиано превръща хиподрум в покрайнините на Париж в подиум за танцова фантазия. Сред костюмите се появяват визии, вдъхновени от фламенкото — с раздвижени поли и палитра, която пулсира като звук от кастанети.
Фламенко присъства и в по-ранни негови творби. През пролетта на 1995 г. той представя в рамките на колекцията си “Misia Diva (Pin Up)” черна шифонена рокля с вихрени волани и розови кантове — фламенко-силует, превърнал се в моден артефакт, продаден по-късно на търг за над 9 000 паунда.
Фламенкото при Галиано не е просто естетика. То е вътрешен огън, свързващ го с корените, семейството, болката и радостта. Превърнат в мода, танцът на страстта става танц на тъканите — с енергия, която не просто се носи, а се преживява.
