След масовите протести в страната и подадената оставка на кабинета „Желязков“ политически анализатори коментират последиците и възможните сценарии за следващите месеци.
„Борисов искаше да изчака, за да каже, че ГЕРБ ни вкара в еврозоната. Той можеше да се изправи с по-голяма сила и мощ отпреди, ако я нямаше фигурата на господин Пеевски и ако не бяха тези толкова големи протести. Той малко късно си даде сметка, че тези демонстрации завличат и ГЕРБ. Така, че беше време наистина да се заяви тази оставка на правителството, преди някои от коалиционните партньори да го е направил”, посочи пред NOVA журналистът Емилия Милчева.
Политологът доц. Стойчо Стойчев от СУ „Св. Климент Охридски“ коментира, че след подадената оставка всички папки с мандати ще бъдат върнати на президента, когато започне процедурата.
„Втората политическа сила, която ще получи папката, каза, че иска избори на мига. Тоест няма какво да го мислим въобще този сценарий с евентуално тяхно отлагане. Те ще върнат също мандата. И третата партия по избор на президента, не знам на кого ще я даде. Винаги е давал на БСП. Не знам дали този път ще го направи, при положение, че те бяха в управляваща коалиция. Но каквото и да направи третата партия, най-много може пет до седем дни да забави процеса. След което ще се насрочат нови избори. Предполагам някъде през пролетта, март месец най-рано. Ние сме свикнали вече със служебните кабинети. Не е някаква новост. Напротив, по-скоро е новина, когато имаме редовно правителство“, заяви той.
Служебният премиер най-вероятно ще бъде Рая Назарян като председател на Народното събрание. Това каза изпълнителният директор на „Галъп интернешънъл” Петко Петков по NOVA NEWS.
„Хубаво е, че Конституцията е добра и в кризисни моменти държи рамката на политиците, които понякога вървят встрани от правилните ходове. От случилото се печели най-вече конституционализмът“, каза още той. Резултатите от изборите обаче може да доведат до раздробен парламент, в които е доста трудно да се сформира правителство, допълни Петков.
Според него завъртането на рулетката на мандатите може да бъде използвано, за да се направи опит за гласуване на бюджета в парламентарната зала. И допълни, че има риск това да не се случи, но би било добре да не е така, тъй като удължен бюджет не води до добри резултати.
Социологът смята, че „Бойко Борисов показва, че е сърдит на ПП-ДБ, което е нормално”. Според него лидерът на ГЕРБ е и прав, защото когато се приема бюджет в несигурно политическо мнозинство, има риск той да бъде раздут.
Петков каза, че в тези условия политиците трябва да положат повече усилия за стабилността на икономиката.
По отношение на Румен Радев, Петков е на мнение, че президентът „ще търси нещо сензационно”. И допусна, че в новогодишната реч може да се очаква някаква реакция от негова страна. Той изрази позиция, че ако президентът се яви на изборите за парламент, той няма да спечели такова голямо надмощие. Според него Радев ще влезе в политиката, като обере вота на хората, разочаровани от предходните управляващи, което обаче ще е временно.
Според Петков отношенията между лидерите на отделните политически формация не са много добри и те трябва да осъзнаят, че е необходимо да се води диалог, дори и да не се харесват. „Агресията между политиците води до агресия в обществото”, допълни той. И призова политиците да успокоят напрежението и дадат добър пример на хората.
Не вярвам да се случат хаотични и катастрофални неща след оставката на правителството. Това коментира и бившият зам.-министър на енергетиката Явор Куюмджиев
“Предишни правителства са падали и при по-малки протести. Бойко Борисов е известен с чувствителността си към протести. От трите си мандата само един изкара до край без да подава оставка. Нищо ново под слънцето. Вижда се, че гражданското общество е живо”, смята Куюмджиев.
Според него няма какво да се случи, защото отдавна се подготвяме за еврозоната: “Виждал съм подобни неща в две държави”.
“Голяма част от покачването на цените вече беше изконсумирано преди влизането на еврото. Това, че няма правителство, не пречи на КЗК и КЗП да продължават да работят, те са си с мандати. Не вярвам да се случат хаотични и катастрофални неща”, коментира той.
Според него сега сценариите за “Лукойл” са два. “Срокът за сегашното изключение продължава до 12 декември, което е в петък. “Лукойл” не могат да си продадат чуждестранните активи до утре. Затова си мисля, че ще им дадат дерогация”, обясни той.
“Миналата седмица поделението на “Лукойл”, което притежава над 2000 бензиностанции в цял свят, получи такова изключение до 29 април. Очевидно има договорка “Лукойл” да не бъде смазан, а да смени собствеността си с някой, който е по-приемлив за американската администрация”, каза Куюмджиев.
Според него българският “Лукойл” няма как да бъде продаден отделно, той ще бъде продаден като част от голямата сделка на продажбата на “Лукойл Интернешънъл”. “Това е австрийска компания, която притежава всички активи в Европа. Много е вероятно те вече да са получили някакво предварително одобрение за потенциалния бъдещ купувач. Така че всичките напъни, които се извършиха, за да се купува и отнема “Лукойл”, цялата тази прибързаност, май ще се окажат излишни”, посочи той.
