Ема Йорданова е художник, изкуствовед и артмениджър, родом от Русе. Тя завършва „Изкуствознание и артмениджмънт“ в Нов български университет, където допълва образованието си със специалности по живопис и стенопис. Прекарва две години във Великобритания, където изучава изящни изкуства, но решава да се върне в България, за да продължи развитието си тук. След близо десетилетие в София, през миналата година се прибира отново в Русе — града, който определя като най-близък до себе си. Зад гърба си има 12 самостоятелни изложби в София, Русе и Созопол.
– Ема, кога започна любовта ви към изкуството?
С рисуване се занимавам от дете — още от ранна възраст усетих вдъхновение да се изразявам чрез изкуство. Макар че учих в математическа гимназия, пътят ми винаги е водил към живописта. След училище прекарах две години във Великобритания, където изучавах изящни изкуства, но реших да се върна в България и да продължа развитието си тук. Завърших „Изкуствознание и артмениджмънт“ в Нов български университет и добавих специалности по живопис и стенопис — така успях да съчетая теорията и практиката в едно цялостно образование.
След това започнах работа на свободна практика като живописец, организирах изложби — до момента имам 12 самостоятелни експозиции в София, Русе и Созопол. Миналата година реших да се върна в родния си град, след девет години в столицата, за да продължа да се развивам тук.
– Малко хора, заминали в чужбина, се връщат. Вие не само сте се върнали, но и сте избрали да живеете отново в Русе. Има ли възможност човек да се развива тук?
Наистина това са три различни траектории — Великобритания, София и Русе — всяка със своя динамика. Във Великобритания бях вдъхновена от средата, стандарта на живот и културния климат. Когато се върнах в София, усетих, че това е моето място тогава — пълен с енергия град, богат на културни събития и възможности.
Но винаги съм усещала силна връзка с Русе. Когато реших да се върна миналата година, някои хора се изненадаха, но за мен това беше осъзнат избор. В момента имам нужда от повече спокойствие, за да се съсредоточа върху творчеството. Имам свое ателие тук — място, където се чувствам в пълна хармония. Често пътувам до София, поддържам контактите си, но Русе ми дава баланс и вдъхновение.
– Възможно ли е човек в България да се издържа само с изкуство?
Това е важен въпрос. От момента, в който се върнах в България, той винаги е стоял на дневен ред. Честно казано, понякога е трудно — все пак имаме ежедневни разходи, животът е динамичен. Но вярвам, че човек може да се издържа от изкуство, ако е дисциплиниран, организиран и има ясна визия за развитието си.
Не може да се стои на едно място — това е равносилно на деградация. Художникът трябва да се стреми към развитие, да търси нови предизвикателства и да подобрява качеството на своята работа. Само така се създава стойност и смисъл.
– Какви съвети бихте дали на младите хора, които искат да се занимават с изкуство?
Бих им споделила да търсят това, което ги вдъхновява — страстта, която ги кара да творят. Да бъдат търпеливи и да не се отказват, когато нещо не се получава веднага. В началото и аз исках всичко да се случва бързо, но с времето разбрах, че успехът идва с постоянство.
В момента водя различни арт ателиета и работилници за малки и големи. Винаги повтарям на участниците, че не трябва да се страхуват от грешките — напротив, да ги използват като ресурс. Те са част от процеса на израстване.
– Какво ви вдъхновява, когато създавате проекти, които съчетават изкуството и градската среда?
Вдъхновение намирам в най-малките неща — едно листо, промяната в природата, цветовете на сезоните. Природата е най-голямата сила, тя е част от нас. Друг източник на вдъхновение е общуването — когато споделям идеи с хора и получавам обратна връзка.
В Русе според мен липсват общности, които да обединяват творците. Нужни са пространства, където хората с различни интереси да обменят идеи и опит. Именно това ме мотивира да работя в тази посока.
По-рано тази година изкарах курс по предприемачество и спечелих първо място с идеята за създаване на съвременно средище за визуални изкуства в Русе — място за срещи, изложби, работилници и споделяне на опит. Вярвам, че това ще се случи скоро.
– Наскоро приключи проектът „Нова енергия“, реализиран с подкрепата на Община Русе. Разкажете повече за него.
Проектът „Нова енергия“ беше реализиран по програма „Култура“ на Община Русе. Заедно с художника и уредник в галерията Мартин Петров създадохме идея, с която получихме финансиране за материали. В партньорство с „Енерго-Про Русе“ трансформирахме 19 електрически табла в града — както в центъра, така и в кварталите.
Идеята беше да превърнем тези метални повърхности в малки произведения на изкуството — цветни, вдъхновяващи и позитивни. В проекта участваха и две млади момичета — ученичка и студентка, Михаела и Дария. За тях това беше ценен практически опит.
– Какво е значението на подобни инициативи според вас?
Такива проекти внасят свежест и живот в градската среда. Те предизвикват усмивка, вдъхновение, карат хората да излязат от рутината. Вярвам, че трябва да се насърчават повече подобни инициативи — те създават позитивна енергия и показват, че изкуството може да променя средата ни пряко.
– Какво да очакваме от вас в близко бъдеще?
Подготвям нов проект, който включва самостоятелна изложба в галерия „УниАрт“ на Нов български университет — едно изключително място с впечатляваща архитектура на два етажа. Ще споделя повече, когато всичко е готово, но мога да кажа, че работя върху нещо много лично и заредено с емоция.
