Над половината българи не се чувстват достатъчно информирани относно въвеждането на еврото. Според ново проучване на агенция „Тренд“, 59% от анкетираните подкрепят инициативата на президента Румен Радев за провеждане на референдум по темата. Въпреки това, общественото му одобрение остава без промяна. Данните показват стабилност в оценките за работата на основните институции. След лека ерозия в подкрепата, партията на Ахмед Доган вече е осма политическа сила. Повече по темата разказва социологът Евелина Славкова пред АНОНС:
Г-жо Славкова, искат ли българите да се присъединят към еврозоната? Какво показва новото проучване на „Тренд“?
Темата за еврото е изключително актуална и нямаше как да бъде пропусната в изследването, проведено в периода 12–18 май — дни след като президентът Радев инициира идеята за референдум. В момента в обществото се очертават четири групи. Една от тях е сравнително малка – 8%, но не бива да бъде подценявана. Това са хората, които нямат ясно мнение и не могат да се ориентират по темата.
Трите основни групи са следните:
-
21% от българите искат страната ни да приеме еврото още от 1 януари 2026 г.;
-
33% са “за” въвеждането му, но не сега, а след време;
-
38% категорично се противопоставят на приемането на еврото.
Тези три групи ясно показват разделението в обществото.
59% подкрепят идеята за референдум. Какво означава това?
Това число потвърждава общественото разделение по темата. За нас като анализатори тези резултати не са изненадващи — те потвърждават тенденции, които сме наблюдавали и в предходни изследвания. Изненадващо е, че институциите не са реагирали адекватно. Не визирам само правителството, но и БНБ и други институции, които имат задължение да комуникират темата с обществото.
Как влияе предложението за референдум върху рейтинга на президента Радев?
Няма промяна. Въпреки че близо 60% подкрепят инициативата, рейтингът на президента остава стабилен — 41% положително и 47% отрицателно мнение. Това са данни, които измерваме от месеци. Важно е да отбележим, че проучването беше направено в рамките на седмица, в която имаше активни изказвания на партийни лидери, реакции от правителството, както и отказ на парламента да разгледа предложението. Очакваме през следващия месец, след официалното становище на Европейската комисия, данните да се прецизират.
55% от българите смятат, че не са достатъчно информирани. Това грешка на правителството ли е?
Това не е само грешка на настоящото правителство. Това е дългогодишна институционална и политическа липса на комуникация. Отговорността е споделена между управляващи, опозиция, лидери, включително и онези, които подкрепят еврото. Особено уязвими са по-възрастните хора, хората с по-ниско образование и тези от малките населени места. Те имат нужда от ясно, разбираемо обяснение. Кампанията за еврото трябваше да започне много по-рано, да бъде видима, реална и практически полезна — например чрез обозначаване на цени едновременно в левове и евро.
Какво стои зад решението на президента да инициира референдум?
Още от първия си мандат президентът влезе в ролята на политически лидер, особено чрез съставянето на няколко служебни кабинета. Постепенно той започна да играе и изпълнителна роля, което преплете функциите му. Противопоставянето му на политическата класа, включително и емблематичният вдигнат юмрук, създадоха очаквания за нов политически проект. Инициативата за референдум може да се разглежда като трупане на политически капитал, стъпвайки върху масовото недоволство и колебание в обществото.
С тази идея президентът не рискува ли да отблъсне по-интелигентната, градска аудитория?
Не смятам, че тази аудитория е основната му електорална цел. Политическият пейзаж е ясно сегментиран. Радев по-скоро се стреми към избирателите извън големите градове, които не се припознават в ПП-ДБ или други проевропейски формации.
Възможно ли е президентът да напусне поста си преди края на мандата, за да създаде политически проект?
На този етап няма ясен отговор. Теоретично има два сценария — ако реши да стартира проект преди 2027 г., той може да остави Илияна Йотова да довърши мандата. Другият сценарий е да изчака края на мандата и тогава да влезе активно в политиката. Това е рисков ход, особено ако първите избори, в които участва новата партия, са местни — те са мажоритарни и изискват изграждане на силна местна структура.
Споменахте кметовете. Виждаме почти всеки ден нови кметове да се присъединяват към ДПС-Ново начало. В изследването виждаме и ръст при тях и сериозен спад при ДПС на Ахмед Доган. При нови избори ще влезе ли изобщо в парламента АПС или ДПС – Доган?
Данните от май показват, че партията на Ахмед Доган вече е осма политическа сила, с 5.8% подкрепа. В същото време “ДПС – Ново начало” бележи лек ръст. Традиционно в този електорат има скрит вот, който излиза в изборния ден. Преминаването на редица кметове към „Новото начало“ — независимо дали е по убеждение или други причини — създава усещане за победа в тази вътрешна битка.
Важно е и кой ще застане начело на ДПС – Доган в бъдеще. Фигури като Илхан Кючюк се приемат по-добре от младите в сравнение с по-стари имена като Джевдет Чакъров. В крайна сметка хората искат конкретни действия — асфалтирани улици, улично осветление, реални резултати. И в момента Пеевски умело използва този език: „за хората“.