Социалната подкрепа би следвало да се разглежда като нещо по-широко от предоставянето на определена сума, като в нейната основа трябва да е заложен индивидуалният подход към лицата, имащи нужда от подкрепа. Това заяви вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев по време на откриването на обществената консултация на тема „Предизвикателства и рискове пред кодифицирането на законодателството в областта на социалната подкрепа и отражението му върху адекватността на социалните плащания“.
Консултацията, която е организирана от Икономическия и социален съвет и Министерството на труда и социалната политика, се проведе днес в сградата на Министерския съвет в София.
По думите на Донев кодификацията трябва да създаде предвидима, разбираема и адекватна система на социална подкрепа, която едновременно гарантира защита на хората в уязвимо положение и насърчава възстановяването на самостоятелността там, където това е възможно.
„Социалната среда се променя и налага на социалната система адаптивност според всяка различна житейска криза. Променят се доходите, цените, структурата на домакинствата, пазарът на труда, демографската ситуация и рисковете от бедност и социално изключване. За това един бъдещ кодекс трябва да бъде достатъчно стабилен, за да гарантира права, но и достатъчно гъвкав, за да може системата да реагира на реалността. Това е един от рисковете пред всяка кодификация – да не се превърне стремежът към ред в прекомерна нормативна твърдост“, каза той.
Според Донев водещ критерий за добре свършена работа трябва да бъде човекът, който има нужда от подкрепа, така че да бъде по-добре ориентиран и по-добре защитен. Уязвимите лица трябва да могат сравнително лесно да получат отговор на няколко основни въпроса: „Имам ли право на подкрепа?“, „Каква подкрепа мога да получа?“, „За какъв период?“, „Какъв е размерът ѝ?“, „Какви са моите права и задължения?“ и „Какви възможности имам да възстановя своята самостоятелност?“, обясни политикът, цитиран от БТА.
„Според мен трябва да разглеждаме социалната подкрепа като нещо по-широко от предоставянето на определена сума. Разбира се, финансовата помощ е жизненоважна, когато човек няма достатъчно средства за основните си потребности, но в много случаи парите сами по себе си не решават проблема. Защото човек може да има нужда от работа, от обучение, от социална услуга, от подкрепа за семейството или от достъп до други публични услуги. Затова индивидуалният подход в системата е толкова важен“, каза Донев.
По думите му адекватността на социалните плащания не се свежда единствено до размера на конкретната помощ. Тя е свързана с начина, по който определяме потребността, субективните критерии за определяне и актуализиране на подкрепата и с това доколко тя съответства на реалните икономически и социални условия.
„Именно заради това кодификацията може да бъде възможност да се изгради по-последователен и предвидим подход и към този въпрос. Подкрепата трябва да бъде достатъчна, за да изпълнява своята защитна функция, но когато човек има възможност да възстанови своята икономическа самостоятелност, системата трябва да създава условия и стимули това да се случи. Добре конструираната социална политика постига тъкмо този баланс от защита и помощ към подкрепа за самостоятелност. Впрочем бъдещият кодекс може да промени визията ни за социалната ни политика от система, която основно управлява помощи към система, която управлява подкрепа и възможности“, подчерта финансовият министър.
Той заяви, че днешният разговор би следвало да разглежда въпроса как да се изгради социална система, която е разбираема за гражданите и предвидима за администрацията. „Система, която гарантира адекватна подкрепа за хората в уязвимо положение, но заедно с това отчита реалните икономически и социални условия. Система, която насърчава трудовата и икономическата самостоятелност там, където това е възможно и система, която едновременно с това признава, че има хора за които социалната подкрепа не е временен етап, а необходима част от гарантирането на достоен живот“, посочи Донев.
Той изтъкна, че ролята на Икономическия и социален съвет в този разговор е сериозна и отговорна, защото могат да се срещнат различни гледни точки и да се търси баланс. „В крайна сметка кодификацията ще има смисъл, ако направим системата по-ясна и ефективна за човека в уязвимо положение, по-работеща за институциите и по-адекватна за реалните потребности на обществото“, добави Донев.
