„Когато държавата бездейства, се отваря пространство за структури, които започват да изпълняват функции, които не са техни. Подобни упражнения не трябва да се повтарят.“ Това заяви пред АНОНС депутатът от „Прогресивна България“ и бивш ръководител на ключови служби за сигурност ген. Румен Миланов.
В интервюто той коментира разследването по случая „Петрохан“, преструктурирането на ДАНС и подготвяните промени в контрола по пътищата.
„Пресконференцията за „Петрохан“ не е закъсняла“
Според ген. Миланов пресконференцията по случая „Петрохан“, проведена преди дни, не е била закъсняла, тъй като разследването е изключително сложно и продължава.
„Бих казал, че не е закъсняла и най-вероятно ще има и последващи пресконференции. Назначени са около 90–95 експертизи, като още 12 предстои да бъдат представени“, посочи той.
По думите му сред особено важните е т.нар. ситуационна експертиза, а изготвянето, анализът и оценката на всички експертни заключения изискват време.
„Едно толкова сложно събитие с такива фатални последици не може лесно да бъде документирано във всичките му аспекти за нуждите на съдебния процес“, каза Миланов.
Той обаче постави друг, според него много по-важен въпрос – как държавата е допуснала неправителствена структура да поеме дейности, които по същество се доближават до държавни функции.
„Много може да се говори за „Петрохан“, има и най-различни конспирации, което е разбираемо. Но важното е друго – да не се повтаря стремежът държавата да бъде подменяна от недържавни органи, неправителствени организации и други структури“, заяви генералът.
По думите му предоставянето на възможност на подобна организация да разполага с оръжие и да осъществява функции, свързани с контрола и сигурността, крие сериозни рискове.
„Да се изпълняват държавни функции по този начин е страшно несериозно и рисково. И, както се видя, всичко завърши с доста фатален край“, коментира Миланов.
„Имало е достатъчно сигнали“
Бившият ръководител на НСБОП и НСО смята, че отговорността не може да бъде търсена единствено в службите за сигурност.
„Не са само службите. Това по един или друг начин е било търпяно от различни институции – МВР, Гранична полиция, ДАНС, а най-вече отношение има и прокуратурата“, заяви той.
Според Миланов през годините е имало достатъчно сигнали, които са показвали, че около структурата се извършват дейности, които не са типични за обикновена неправителствена организация.
„Това вече е история. По-важното е какво ще се направи за в бъдеще. Подобни упражнения не трябва да се правят. Държавата трябва да има своето място и своето действие, защото, както съм казвал и преди – бездействието на държавата поражда действие на подобни прояви“, подчерта той.
На въпрос дали самият той е научил нещо съществено ново от пресконференцията, Миланов отговори кратко:
„Лично аз – не.“
Той обаче подчерта човешката страна на случая.
„Присъствах на пресконференцията. В крайна сметка това е трагедия. Има различни гледни точки, има близки на загиналите хора. Изводът трябва да бъде, че всички подобни дейности трябва точно и законосъобразно да бъдат контролирани от държавата.“
От службите в парламента: „Тук е коренно различно“
Миланов, който има дългогодишна кариера в системата за сигурност, признава, че политическият живот е съвсем различна среда.
„Коренно различно е. Тук отношенията имат много по-силна политическа плътност и безспорно това се различава от чисто експертната работа“, коментира той.
Генералът определи парламентарния си опит като все още „скромен“.
„Уча се от политическия живот в парламента и се надявам всичко това да се базира на експертизата, която имам.“
Новият контрол по пътищата: „Десетилетна мечта“
Сред големите теми, по които управляващото мнозинство подготвя промени, е идеята за нов модел на контрол върху нарушенията по пътищата, включително чрез по-сериозно използване на технически средства и обединяване на ресурса на различни институции.
Според ген. Миланов подобна система е „дългогодишна, дори десетилетна мечта“ за експертите по пътна безопасност.
Той припомни, че през 1968 г. ДАИ и КАТ са обединени, а през 1997 г. отново са разделени.
„Сега на практика се върви към определено обединяване, но по отношение на контрола“, обясни депутатът.
По думите му ДАИ трябва да запази ролята си като структура на Министерството на транспорта, която формира политиката в автомобилния транспорт, докато новият модел трябва да обедини ресурсите за ефективен контрол.
„Става въпрос силите на полицията и на ДАИ да бъдат прегрупирани по отношение на контрола. Това е правилно“, каза Миланов.
Новият момент според него е навлизането на повече технологии.
„Контролът не трябва да бъде само чрез физическото присъствие на пътния полицай. Техническите средства и физическото присъствие трябва да постигнат една оптимална симбиоза.“
На въпрос дали промените действително ще дадат резултат, той остана предпазлив:
„Най-вероятно да. Но нека не казваме „хоп“, преди да сме скочили.“
Миланов предупреди, че изграждането на подобна система не може да даде пълния си ефект за няколко седмици.
„Всяка система има инертно поведение. Тя не може да се задвижи моментално. Това е малко българска черта – боднем пръчка и искаме веднага да пием вино. Няма как да стане.“
Според него мерките трябва да важат еднакво както за българските водачи, така и за чужденците, преминаващи през страната.
„Който нарушава, носи отговорност. Няма българи, няма чужденци. Мерките са за всички нарушители.“
Какво става в ДАНС?
Ген. Миланов коментира и информациите за сериозно преструктуриране в Държавната агенция „Национална сигурност“.
Според него на този етап става дума основно за структурни, а не за функционални промени.
„Ако погледнете Закона за ДАНС, функциите не са променени. Става въпрос за вътрешно прегрупиране в самата структура“, заяви той.
Целта според Миланов е едновременно да бъде повишена ефективността на службата и да бъдат оптимизирани част от разходите.
Дали преструктурирането действително ще доведе до по-добре работеща ДАНС обаче тепърва ще се види.
„Резултатите ще покажат. Това е малко като футболен мач – може да кажем, че сме играли много хубаво, но ако сме паднали, резултатът е друг.“
Според Миланов именно резултатът трябва да бъде основният критерий, по който да се оценява всяка реформа в системата за сигурност.
„Резултатът е базовото нещо, по което трябва да се управлява и да се получава обратната връзка за всяка система.“
