Американският президент Доналд Тръмп често борави с външната политика като дилър на недвижими имоти. Това коментира в студиото на „Денят започва“ журналистът Георги Милков.
Според него американската администрация неглижира многопластови фактори, които са от огромно значение при воденето на война в Близкия изток.
„Вероятно администрациите във Вашингтон, които и там не си предават опита като при нас по най-добрия начин, създават повече впечатлението, че разчитат на своята неминуемо огромна военна сила и подхождат към тези райони, в които има много пластове, които трябва да бъдат отчетени преди да се отиде с огромна военна сила. Цивилизационни, културни, политически дори. Имаме неглижиране точно на тези фактори и затъване в невероятно дълги, сложни конфликти, при които отстраняването на властовия център всъщност води до вакуум, който след него идват радикални формирования, с които не само американците, там е работата, не само американците и целият свят страда.“
По отношение на политиката на заплахи, изненадващи ходове и ултиматуми от страна на американския президент, Георги Милков коментира:
„Това е негова дългогодишна бизнес практика. Никой от тези, с които преговаря, да не знае какво решение той ще вземе. Понякога той да заплашва с ултиматуми, да иска всичко, за да получи възможно най-много накрая. Цялата тази тактика и стратегия е добре позната. Но от времето, в което той е бил бизнес играч, почти не е останало нищо. Макар, че той в момента борави с външната политика и със световната политика, като все така дилър на недвижими имоти понякога. Но, за ултиматумите. Слушах, че тези хора от неговата администрация, които се опитват да внесат някакъв смисъл и обяснение в думите и делата на американския президент, казват, че сега, очевидно, трябвало да има ескалация, за да отидем към деескалация. Разбира се, президентът Тръмп, може би, прави всичко това, за да изненада своите противници, макар, че често пъти изненадва своите съюзници повече, отколкото своите противници. Тъй като противниците му, враговете му, го разучават и го познават вече много добре. Докато съюзниците, все още таят някаква надежда, че могат да градят някакво общо бъдеще с този човек или с политиката, която той представлява. А най-често от всички тези изненадващи негови маневри, накрая остава изненадан самият той. Поне събитията, които наблюдаваме, много ясно сочат към това.“
Милков отбеляза разликите с войната в Залива, която САЩ започнаха по времето на Джордж Буш-старши:
„Примерът с Джордж Буш-старши и първата война в Залива, всъщност постигна буря – операцията, е добър наистина, защото там имаме ясна цел. Садам е влязъл в братска арабска страна, окупирал е територията, запалил е нефтените кладенци и подложил е на риск цялата не само регионална, но и световна структура. Целта е той да бъде прогонен оттам и наказан. Много ясна цел и много бързо изпълнена. Толкова бързо, че даже ще ви дам пример от историята, защото тази операция е първата, в която България след комунизма е участвала като съюзник на Съединените щати. Тук взимаме решение, че ще се включим в тази справедлива военна операция или война, можем да я наречем, че вече се размиват двете понятия. И ние готвим своя взвод за заминаване и преди той да стигне, войната вече е приключила. Разбира се, ние сме поканени на парада на победата и въобще списали сме в листата на победителите, без да сме участвали в тази война, но тя се е случила толкова бързо, толкова ясно и точно изпълнила своите цели, че ние не сме успели да стигнем до там преди тя да е свършила. Но, разбира се, тя постави жалоните на други нерешени проблеми в Залива, но да не усложняваме повече. Въпросът е, че това наистина беше ясна, кратка и точно изпълнена задача. Оттам нататък, уви, аз не се сещам за много положителни примери за нещо подобно. Имаме точно обратното.“
