След продължили с часове дебати Народното събрание окончателно прие промени в Закона за защита на конкуренцията, с които значително се разширяват правомощията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в борбата срещу високите цени и нелоялните пазарни практики. По-рано през деня парламентът прие окончателно и промени в Закона за защита на потребителите, които разширяват правомощията на Комисията за защита на потребителите и забраняват икономически необоснованото повишаване на цените.
Промените са внесени от депутати от управляващата „Прогресивна България“, начело с Явор Гечев, и са част от пакета мерки, с които мнозинството цели да засили контрола върху цените на храните и дейността на големите търговски вериги.
Една от най-съществените новости е въвеждането на понятието „съвместно господстващо положение“. То дава възможност КЗК да предприема действия срещу група компании, които чрез сходно пазарно поведение или координирани действия ограничават конкуренцията, дори когато не става въпрос за класически монопол. Още: Парламентът затегна контрола върху цените, КЗП получава нови правомощия
Депутатите одобриха и създаването на централен електронен регистър за проследяване на веригата на доставки на селскостопански, хранителни и други стоки на етап търговия на едро – от първото им пускане на пазара до достигането им до крайния потребител.
Бизнес операторите ще бъдат задължени да подават информация за всяка стъпка от движението на продуктите по веригата на доставки. Регистърът ще се поддържа от Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията, а данните за ценовите нива ще бъдат достъпни единствено за компетентните държавни органи при извършване на проверки.
Законът предвижда сериозни санкции за фирми, които не подават данни или предоставят невярна информация. За малките предприятия глобите започват от 2500 евро, а за най-големите компании могат да достигнат 500 000 евро или 1% от годишния оборот. При повторно нарушение санкцията може да нарасне до 2% от оборота, а при системни нарушения да достигне 10%.
Актовете за установяване на нарушения ще се съставят от длъжностни лица, упълномощени от министъра на икономиката, а наказателните постановления ще се издават от министъра или от определени от него служители. Още: КЗК притиска две големи вериги с производство за нелоялни практики
Сблъсък за новите правомощия
Дебатите в пленарната зала преминаха под знака на противопоставянето между управляващи и опозиция по въпроса дали новите текстове ще възстановят справедливостта на пазара или ще дадат прекомерна власт на държавните регулатори.
Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов защити законопроекта с аргумента, че държавата трябва да реагира срещу компании, които злоупотребяват с пазарното си положение.
„Когато някой се възползва от положението си, ние ще го плеснем през ръцете“, заяви той и допълни, че вече се наблюдава промяна в поведението на търговските вериги след въвеждането на правителствената инициатива „Кошница с грижа“. Още: КЗК иска законодателните промени за цените да бъдат прецизирани
Според него новото законодателство е необходимо, за да не се допуска „извиване на ръце“ на потребителите.
Председателят на КЗК Росен Карадимов също застана зад промените и подчерта, че част от текстовете са вдъхновени от практики, действащи в Германия и други европейски държави.
По думите му към момента комисията води 25 активни антитръстови производства, разследва осем предполагаеми картела и е постановила над 1200 акта.
„Не подценявайте профилактичната роля на Комисията. Не сме направили видими резултати от ноември, защото щадим бизнес играчите, но сме направили много действия, които не са видими“, коментира Карадимов.
Той разкри още, че секторният анализ на КЗК е установил сериозни изкривявания във веригата на доставки и ценообразуването.
„Надценка от 100% е факт. Тя се формира от още по-лош факт – 50% от тях за сметка на производителя“, заяви Карадимов и съобщи, че комисията вече е образувала производства срещу „Кауфланд“ и „Т-Маркет“.
Опозицията: Законът създава рискове
От „Продължаваме промяната“ се обявиха против част от текстовете, свързани със „съвместното господстващо положение“.
Лидерът на партията Асен Василев предупреди, че дефиницията е прекалено неясна и може да създаде сериозни затруднения за бизнеса.
„Ако няколко фирми държат над 60% от даден пазар, те ще трябва да доказват пред КЗК, че не ограничават конкуренцията. На много пазари именно такава група компании формира основната част от бизнеса. Как ще доказвате, че не пречите на конкуренцията?“, попита той.
Василев разкритикува и текстовете, свързани със санкционирането на прекомерно високи цени.
В отговор Константин Проданов посочи, че механизмите срещу т.нар. олигополни структури са широко разпространена практика в редица европейски държави, сред които Германия, Литва, Естония и Словения. Още: КЗК предлага 23 антикризисни мерки срещу цените на горивата
Явор Гечев защити законопроекта с аргумента, че той цели да възстанови баланса между производители, посредници и търговци.
„Длъжни сме да си пазим българските производители, защото ако не се намесим на пазара, ще има много фалити“, предупреди той.
По думите му обаче това е само началото на по-мащабна реформа и ще бъдат необходими допълнителни законодателни промени и мерки от страна на изпълнителната власт.
