България никога не е имала жена президент. Сънародниците ни са по-склонни да възприемат мъж начело на страната, независимо дали поведението му е тип силна ръка, или тип баща на нацията. Дамите са одобрявани за част от президентския тандем за вицета. Малко като семейство в патриархален стил.
Имало е представителки на нежния пол, които са се опитвали да привлекат избиратели и да се класират за “Дондуков“2. Например въпреки високото си одобрение и биографията си на еврокомисар Меглена Кунева не можа да отиде дори на балотаж през 2011 г. И тук решаващ не е факторът “пол”, а просто защото не беше кандидат на някоя от големите партии. Тя беше независим претендент. Същото се отнася и за Ренета Инджова, която през 2001 г. не можа да преодолее големия брой привърженици на СДС и БСП. Така на балотажа бяха Петър Стоянов и Георги Първанов.
Само веднъж дама е участвала във втория тур – през 2016 г. Цецка Цачева. Но издигането ѝ се оказа грешка, въпреки че беше номинирана от управляващата тогава партия ГЕРБ. Нейното представяне беше почти наполовина по-слабо от това на “новобранеца” Румен Радев – 1 256 480 за нея срещу 2 063 032 гласа за него. Истината е, че самата плевенска адвокатка нямаше особено висок рейтинг, нито харизма и социолозите не предвещаваха нищо хубаво за нея, пише „24 часа“.
След това имаше и други претендентки за “Дондуков” 2, само че от непопулярни партии, някои от които участваха повече заради шоуто, като фолкпевицата Луна. Очевидно обаче чалга партитата не успяха да привлекат дори и 1% от гласувалите.
Що се отнася до вицетата, нещата стоят по-различно откъм жени кандидати. Няколко пъти дами са били на тази позиция. Като започнем от началото на демокрацията – поетесата Блага Димитрова и прокурорът Маргарита Попова, и двете с по един мандат. Първата даже предсрочно се отказа от него. Единствената с два е сегашната подгласничка на президента – Илияна Йотова.
Въпреки че е прекалено рано да се говори за следващата кампания, при определено стечение на обстоятелствата тя може да стане и първата жена на първия пост в държавата. Шансът ѝ е Румен Радев да оглави дълго коментирания си политически проект и ако има силна вълна в негова полза, да бъде кандидат на новата партия.
Тук, разбира се, има много въпросителни. Първата е кога пилотът ще обяви старта на бъдещата си формация. Дали ще изчака края на мандата си, или ще избърза на следващите предсрочни избори. Те може да се проведат още през пролетта на 2025 г., ако и този път не се сформира правителство. В случай че президентът действа със замах и участва на вота догодина, ще се наложи да подаде оставка пред Конституционния съд и според разпоредбите Илияна Йотова ще трябва да довърши мандата и ще има възможност да получи допълнителен тласък за евентуалната си кандидатура.
При този сценарий нейната популярност ще се увеличи и за първи път може да се реализира идеята вицепрезидент да замести титуляра.
Втората въпросителна е ще има ли вълна за Радев, така че да спечели убедително мнозинство, което да повлече след себе си и негов кандидат за президент.
Третата неизвестна е дали самата Илияна Йотова е склонна да се впусне в подобна битка. Тя има сериозен политически опит – била е и депутат, и евродепутат, и част от ръководството на политическа партия. Показала е, че не е рисков играч, а обмисля внимателно ходовете си.
Ще тръгне напред само ако има стабилна подкрепа и достоверна информация какви са шансовете ѝ. Междувременно вицепрезидентката вече не изглежда като допълнение на първия човек в държавата, както често е било досега. Тя бе категорична, че Народното събрание е нелегитимно, защото “има нещо нередно в начина, по който бяха проведени изборите”. Подкрепя и президента в протеста му срещу орязаните правомощия с аргумента, че действащите текстове са “неработещи”. Освен това е силно ангажирана с въпроса за междусъседските отношения с Република Северна Македония, както и с българите в чужбина, с образованието.
Илияна Йотова се запознава с мъжа си на манифестация
Днес много по-често в сравнение с първия си мандат Румен Радев излиза на официални събития заедно със своето вице. Двамата демонстрират, че са добър тандем и нямат противоречия. От тази гледна точка изглежда естествен избор Йотова да продължи като номинация на неговия проект за бъдещ държавен глава. Партията, от която произхожда тя – БСП, в момента не е в кондиция да излъчи печеливш кандидат.
“Убеден съм, че Йотова е потенциален кандидат. Но крайното решение зависи от това дали проектът на Радев ще е сега, или след края на мандата му. Ако той избърза, Йотова ще излезе в кампанията като действащ президент – коментира Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи. – Вторият въпрос е дали новата формация ще припознае Йотова като свой кандидат. Така тя ще има по-голям шанс (особено ако генералът набере популярност), отколкото ако се затвори около електората на БСП. Макар че не може да избяга от миналото си в столетницата. Трето, важно е кои ще са опонентите ѝ и най-вече основният. Ако срещу нея е Бойко Борисов, мачът ще е съвсем различен.”
Четвъртият фактор според Славев е доколко привържениците на Радев ще припознаят в лицето на Йотова продължение на неговия политически курс и доколко ще избяга от сянката му и ще има собствена тежест, център, идеи и облик.
Засега тя е показала, че ги притежава. Има и още един факт – свързана е с левите идеи, а в най-новата ни история сме имали по-дълго президенти от средите на лявомислещите. Сумарно Първанов и Радев са с по два мандата, докато Желю Желев, Петър Стоянов и Росен Плевнелиев – с по един. Други анализатори обвързват кандидатурата на Йотова само ако Румен Радев прекрати хазартно мандата си, за да сформира свой проект, и тя го наследи за известно време.
