Причината е проект за около 4 млн. евро по програма „Развитие на регионите“ за консервация, реставрация, социализация и популяризиране на обекта
За първи път от много години насам археологическите разкопки на античния град Хераклея Синтика край Петрич бяха преустановени през лятото. Три месеца – юли, август и септември, от обекта в местността Рупите не идват никакви вести.
На 10 юли се изтегли екипът на проф. Людмил Вагалински,
който работи на терен от близо 20 г. Причината за прекъсване на проучванията е мащабният проект на община Петрич за около 4 млн. евро по програма „Развитие на регионите“ за консервация, реставрация, социализация и популяризиране на археологическия обект.
Първият етап от проекта бе завършен преди около 2 г. и част от Хераклея Синтика се превърна в уникално място за туристически посещения и провеждане на атрактивни културни събития. Вторият етап предвижда благоустрояване на територията, консервация, реставрация и експониране на археологическите обекти в нея, изграждане на инфраструктура за туристическо обслужване, така че да се предложи цялостен и завършен туристически продукт.
Предвижда се изграждането на атракцион „Римски терми“ с покрити и открити басейни, зона за настаняване с бунгала, детски лагер, атракцион „Римляните и водата“, който ще показва римските традиции в управлението и използването на водата, зелени площи, зона за къмпинг с каравани и палатки, тоалетни, беседки, барбекюта, детски площадки, паркинг, туристически пътеки и платформи за наблюдение.
За да стане това, трябва да се извършат редовни археологически разкопки в границите на античния град с прилежащи некрополи в няколко имота на терена на форума на града. Преди дни община Петрич обяви обществена поръчка за това, като прогнозната стойност е 325 хил. евро.
Срокът за подаване на документите е 26 октомври,
а изпълнението трябва да приключи до 92 календарни дни.
Дали е необходимо за археологическите разкопки да се обявява обществена поръчка, е казусът, който трябваше да се реши през лятото. От общината са категорични, че всяка дейност по европроект трябва да мине през обществена поръчка.
Изискванията за изпълнение на проекти, финансирани от ЕС, са много сериозни и при необявяване на такава поръчка има опасност да бъдат наложени сериозни финансови корекции и да трябва да се връща част от безвъзмездното финансиране.
Все пак община Петрич е изпратила запитване до МРРБ за нуждата от провеждане на обществена поръчка, като се има предвид, че на терена от години работи екипът на проф. Вагалински от БАН (НАИМ). Според МРРБ това, че предметът на възлагане е свързан с извършване на теренни археологически проучвания, както и статутът на потенциалния изпълнител не са достатъчни основания да се направи изключение от правилата за обявяване на обществена поръчка, а има много други условия.
„В България археологията е държавна дейност
за разлика от страни в Европа, където има и частни субекти. При нас не е така и недоумявам как може да се обявява обществена поръчка за тази дейност. От 14-15 г. има въведена методология как се изчислява в парична стойност работата ни на терен. Това на практика е държавна тарифа. Археологията е наука и
археолозите не печелят от находките, всичко остава за обществото“,
коментира проф. Вагалински. И казва, че в ЕС няма единни и задължителни правила за археологическата дейност, а всяка държава си има такова законодателство.
Надеждите на проф. Вагалински и екипа му са да се върнат на терен по-скоро. Документи за участие в поръчката може да подадат и други институции, но безспорно след 20 г. работа в Хераклея екипът на БАН е най-добре запознат и подготвен.
Проф. Вагалински е категоричен, че макар и да идват зимни месеци, ако няма валежи и температурите са подходящи, работата на терен ще продължи. Дотогава обаче трябва да се изминат всички стъпки от обявяване на обществена поръчка до избиране на изпълнител и сключване на договор.
И все пак и тази година Хераклея Синтика зарадва с интересни находки. Археолозите работиха от средата на май до 10 юли с пари, отпуснати с постановление на МС. Сред най-интересните открития е изключително рядък медицински инструмент, намерен в помещение, долепено до храма на Херакъл. Липсват само извитите връхчета на двойната бронзова кука, украсена с релефни пръстени.
През Античността са наричали този урологичен инструмент литулкос и са го
използвали при литотомия – операция за премахване на камъни в пикочния мехур
Плиний определя това заболяване като най-болезненото, а Амоний от Александрия (III в. пр. Хр.) се смята за изобретател на хирургичния метод за лечение и на инструментите за него.
„Затова нарекли Амоний Литотомос, т.е. Резача на камъни, обясни проф. Вагалински. Категоричен е, че единственият познат паралел на нашия литулкос е инструмент, намерен в Италия. А това, че е открит в помещение до храма на Херакъл, показва, че може би там са лекували болни, търсещи помощ от митичния герой – син на самия Зевс.
За първи път в Хераклея Синтика бе открит и кладенец, който е дълбок над 4 м, издълбан в скала в източния край на форума. Открито бе стъпало на мраморно божество. Първото предположение бе, че става дума за
статуя на Артемида, защото сандалите са ловджийски тип,а и култът към нея е бил изключително силен в този район. Фрагментът е намерен пред храма на Херакъл, но това определено не са неговите крака според проф. Вагалински. По размера им може да се предположи, че статуята е била около човешки ръст. Възможно е да се окаже и че главата на неизвестната досега богиня, открита преди години от същия екип, е от тази скулптура.
Намерен бе и надпис, който потвърди хипотезата, че сградата източно от централния площад е храм на Херакъл. Гл. ас. д-р Николай Шаранков от СУ „Св. Климент Охридски“ преведе от старогръцки текста, който гласи: „Антигон – на Херакъл Кинагид (Ловеца)“. Втори надпис с името на Херакъл бе открит гравиран върху голяма каменна чаша, а под него се вижда щит, характерен за древните македони, и срещу него се разпознава и част от глава на кон или глиган. Мраморният
торс, открит през юни, вероятно е оцеляла част от статуя на Аполон или Дионис
Тази находка насочва към практикуването на интересен ритуал в античния град. В основата на шията има видима следа от почистване.“Това показва, че главата е била отделена преднамерено много внимателно от тялото. Вероятно хераклейците не са могли да възстановят статуята, пострадала при вражеска атака, но са я запазили и са
отделили главата, за да погребат и нея отделно
– както са направили и с втората статуя, заровена в Големия канал на града. Там открихме главата на 6 метра от торса и не бяхме наясно защо, сега получаваме обяснението“, казва проф. Вагалински.
Досега само първата открита в Големия канал статуя на Луций е изключение от правилото торсове и глави да се заравят отделно. Археологът казва, че вероятно трудно ще се намери главата на Херакъл от пострадалата негова статуя.
Лицето на бог Хермес пък се появи върху бронзова закопчалка след почистване на една от находките, открити в помещението до храма на Херакъл. Според проф. Вагалински това е част от заключващ механизъм на тоалетно сандъче от III век.
При разкриването на храма на Херакъл се появи красив мозаечен под, изпълнен майсторски вантичната техника от правилни малки каменни кубчета в 4 цвята
– тъмновиолетово, охра, синьо и бяло. Тази техника се е прилагала при изработката на скъпи и качествени мозайки с фигурални изображения.
Според проф. Вагалински вероятно бръшляновите листа и геометричните мотиви са обрамчвали фигурална композиция, представяща някой от подвизите на Херакъл, но централната сцена не е оцеляла. С аварийната консервация на мозайката вече се е заела Ренета Караманова, реставратор от БАН.
Още не може да се каже дали великолепният под ще остане за постоянно на мястото на разкриването му, или ще бъде преместен в музея в Петрич.
