“Трябва да излезем от протестно-корективния режим и да поискаме властта.” Това препоръча председателят в оставка на “Да, България” Христо Иванов в речта си при откриването на четвъртата Национална конференция на партията, която днес трябва да избере ново ръководство.
“Не искаме власт заради самата власт и на всяка цена. Но не можем да не поставяме във фокуса на политическите си усилия взимането на властта – ясно и категорично. Първо, защото това е единственият начин да осигурим устойчиво прилагане на програмата си и, второ, защото това е единственият начин да гарантираме, че на власт няма да са онези, които не бива да бъдат на власт”, каза Иванов. И предупреди, че политическа формация, която има нагласа на вечна опозиция, постепенно престава да бъде политическа.
За реализирането на целта Иванов посочи нуждата от разработване на демократично-дясна доктрина за всички секторни политики, надграждане на коалицията “Демократична България” и търсене на коалиционност и широки съгласия около своите ценности и задачи.
Според Иванов днес има два основни източника на глобална промяна, които се обуславят взаимно и водят до дълбоки трансформации – това са разпадът на либералния международен ред и технологичната революция. И никой няма нито план, нито възможност да определи случващото се. А моделът на съществуване на обществата досега, основан на презумпцията за мир и сътрудничество, трябва да се преориентира около въпроса за несигурността. Което ще има своята огромна икономическа, политическа културна и човешка цена.
Според основателя на “Да, България”, развитието на България след 1989-а година се основаваше на следване на външни модели и ориентири, без да се налага дори да ги осмисляме като свои. И смятахме, че нищо особено лошо не може да ни се случи, дори ако сами си го причиним, защото “началниците от ЕС и САЩ ще се намесят”. В резултат днес България е с външен скелет и стратегически важните неща за нас са грижа на някой извън нас.
Той подчерта необходимостта от радикална промяна на вътрешно-политическия разговор за Европейския съюз – от мрънкане и назландисване какво ни “дават” и какво “получаваме”, към това какъв принос сме готови да дадем, на базата на който да очакваме включване в кръга от доверие и солидарност в промениящия се ЕС. Според него България трябва спешно да започне да изгражда вътрешен държавен скелет, който да гарантира тук, на място 4 насъщни ценности.
- Свободата, законността, човешкото достойнство.
- Сигурността като смислов център на всички политики, включително в областта на отбраната.
- Модернизацията и конкурентоспособността като основи на просперитета.
- Европейската ни принадлежност.
Тези четири ценности според Иванов са и четири задачи, които могат да бъдат решени единствено от демократичната десница. А тя трябва да се обърне главно към средната класа, защото хората от средната класа по дефиниция има най-много какво да губят, ако бъде провалена някоя от четирите задачи.
“Нашата република днес е завладяна. Нейните институции са превърнати в бащиния”, каза в заключение Христо Иванов и заяви, че българският републикански преход е пътят на Левски до бесилото. В оскъдните си писания Левски задава идейната база на истинската конституционна иденчичност на нашата република, задава и стандарта за добродетел чрез своето себеотрицание. Според Иванов, да си гражданин на българската република днес означава да не си сред равнодушните и примирените – като онези, които останаха неми и пасивни свидетели на осъждането и обесването на Апостола.
