Най-неочаквано от този свят отлетя душата на легендарния рокаджия Ицо Петрофф. Смъртта му бе изненада за приятелите му, тъй като до последно колоритния музикант се чуваше с някои от тях и казваше, че подготвя ново издание на книгата си за гей страстите на елита. До последно Ицо се вълнуваше не толкова от пенсията си, колкото от случващото се в областта на музиката у нас и по света. Казваше, че макар и мизерна, пенсията му стига – колкото похарчи, толкова. Музиката и сцената обаче му липсвали, както и верните приятели, които с годините оредявали.
Малцина знаеха, че повече от година легендата на рока живее в столичния квартал „Захарна фабрика”, бл. 48А, в „Дом на ветераните на културата и изкуствата”. Още по-малко подозираха, че е сполетян от тежък диабет, който го е довел до слепота. Поради тази причина изпълнителят на „В далечен ден” почти не влизал в интернет страницата, за да споделя мнения за концерти ида отговаря на въпросите на последователите си.
Драмата в семейството на Ицо Петрофф започва с болестта на майка му Иванка Милкова, която е популярна модистка, шие дрехи на артисти от операта и оперетата в София. Тя се залежава на легло в продължение на 10 години. През цялото време до нея е Ицо. Той се грижи сам за възрастната си родителка 24 часа в денонощието, макар че има сестра – Жана Христова. Тя е завършила пощенското полувисше училище в столицата и е пенсионирана телефонистка. Има свое семейство и деца, които отглежда с предимство и любов.
Ицо Петрофф не се оплаква до момента, в който не се разболява и сестра му. Грижите по нея отново лягат в ръцете на колоритния рокаджия. „Пет години гледах на легло сестра ми Жана. Имаше остеопороза, паркинсон и рак на гърдата. Децата й не я погледнаха. Изпълнявах всичките й прищевки. „Купи ми сладолед, купи ми шоколад, купи ми боза…”, молеше тя. Купувах всичко. Лекарствата й бяха 80 лева, но й ги даваха безплатно. Социалният патронаж й носеше храна. Много ми е мъчно за нея. Осиротях. Добре е човек да си има сестра”, казваше приживе музикантът, без да подозира, че съдбата му крои коварен номер.
Според градската мълва, докато Петрофф обгрижвал майка си, решил да прехвърли своята част от подуенския наследствен апартамент на сестра си. Той предполагал, че един ден родственицата му или децата й ще се погрижат за него, ако се наложи. Когато Жана починала, жилището попаднало по наследство в ръцете на децата й. Те явно не се чувствали привързани към популярния си вуйчо и решили, че могат да го оставят на произвола на съдбата и да се възползват от имота.
Така музиканта се озовал на улицата. За това, че е изпаднал в беда се разчуло в Съюза на българските музикални и танцови дейци. Слухът стигнал и до неговия приятел – покойния композитор Кирил Икономов. Мъжът на Мая Нешкова се задействал и настанил Петрофф в „Дом на ветераните на културата и изкуствата”. Икономов редовно посещавал своя приятел, носел му храна и дори му помагал да се храни.
Днес малцина си спомнят, че през 1991 г. Ицака, както приятелите му го наричат, основава една от първите „демократични” рок банди, която кръщава „Татко Кристофър”. Ицо Петрофф се носи на гребена на вълната. Точно тогава музикантът решава да основе „Арт рок център” с подкрепата на разстреляния по-късно, през 2001 г., на остров бизнесмен-мутра Поли Пантев. Първият съвместен проект на двамата е наречен „Три дами ни гледат от небето” и е в памет на Леа Иванова, Паша Христова и Зорница Попова. След време Ицака ще сподели в публичното пространство две неща – че благодарение на синдиката, основан с Поли Пантев, са дали хляб на много певци и артисти и, че е имал интимно отношение с мутрата, възпят в песни на Сашка Васева. Петрофф напоително обясняваше в интервютата си, че бил пасивният, а Поли Пантев – активният в двойката. Когато в приятелството им се намесила Сашка Васева с музикални проекти, връзката между двамата се разпаднала безславно, без да има причина.
Първата силна любов на Ицака бил 22-годишният Стефан Бъчваров, който свирел на баскитара и пишел мелодични рок парчета. Изкарали приятна и бурна любов, но се разделили. Младокът тръгнал с популярния Емил Димитров и като двойка били заедно 5 години. После Емил се прехвърлил на някакъв балетист.
„След Стефчо имах връзки с други мъже като Радослав Миланов – Ради, който също свиреше на китара. Като се запознахме, той беше само на 18 години. Смених още няколко приятели. Последният Валентино се оказа много добър.
Бил съм и с жени, преди да бъда само с мъже. Два пъти съм женен. Първият път за Зори Прол, вторият – за Светлана Русева. С първата ми съпруга Зори Прол и до ден днешен поддържам връзка. Когато си идва в България, се виждаме. Зорница е истинското й име. Много искаше да отидем при сестра й в Германия да живеем. Нямаше как да замина, защото майка ми беше на легло и се грижех за нея. След майка ми се разболя сестра ми, та гледах и нея. Останах в България, за което не съжалявам. Тогава Зори се омъжи за немец от Западна Германия и стана г-жа Зори Прол. Мъжът й почина, но тя остана да живее в Германия.
Имам една дъщеря, тя е от втората ми съпруга. Дъщеря ми се казва Ива Ваня, наследи името от майка ми Иванка. Тя е в Германия. Втората ми съпруга беше също в Германия, но се върна в родината си. С нея се разделихме, защото прецених, че искам да ставам свободна България. Нямаме контакти. През време на браковете си имах връзки с мъже. Винаги съм бил във връзки. И двете ми жена знаеха, че имам връзка с мъже, ама не ми казваха нищо, не ми правеха забележки.
Имах нелека съдба, но не се оплаквам. 10 години гледах майка си, после пет сестра ми. Как издържах, не зная! Но ето ме на 73 години, жив, здрав и обичан”, споделя пред репортер на „Уикенд” само година преди кончината си Ицо Петрофф. Тогава сподели, че пенсията му е около 900 лева.
Славният рокаджия знаеше тайните на гей елита у нас, макар че винаги е говорил открито за увлеченията си по силния пол. Критикувал е мъжете, които крият своята сексуална ориентация и са срамуват да я признаят публично. Зад гърба си има 6 книги с пикантни разкрития за хомосексуални изпълнение. В творбите си споделя открито и без артистично лицемерие многобройни случаи на лични преживявани с хора от шоубизнеса, спорта и най-вече с гей личности, с които контактува свободно. Разказва за авторитетни хора с различна сексуална ориентация, защото е убеден, че за хомосексуализма у нас все още се говори под сурдинка и почти нищо не се прави, за да се повиши обществената толерантност.
„Проблемите ми с предишния тоталитарен режим не бяха един и два. Спираха ми изявите в националните медии – БНТ и БНР. Прекратяваха ми се турнета заради подадени некоректни сигнали. На правителствени участия полк. Джидров директно казваше: „Моля, моля без този педераст“. Само че работех с изключително толерантен и коректен музикант – Никола Чалъшканов, който казваше: „Ицо Петрофф е в основата на цялата ни програма. Просто без него няма да има програма“.
Имах и голям проблем заради гей връзката ми с много талантливия, с изключително присъствие и красив музикант – Стефан Бъчваров. Нашите отношения дразнеха не само милиционерските служби, но злобно съскащи колеги – певци и музиканти. С помощта на мой приятел, който беше син на полковник от ДС отървах чл. 38, с който те изселваха на мига, ако не те открият в къщи след 20 часа. Бая неща са идвали до главата ми, все съм успявал да се справя”, връщаше лентата на спомените рокаджита.
Ицо Петрофф е завършил Консерваторията. Участвал е на „Златния Орфей”, „Песен за Варна” и е отличен за цялостно творчество от „Мюзик старс“ за рицар на българската музикална култура. Роден е на 9 януари 1952 г. в София. Майка му Иванка е родом от Байлово. Баща му, Петър Петров, е софиянец от Подуяне, дълги години работи на струг и дори има бригада. Рожденото име на Ицо е Христо, кръстен е на дядо си по бащина линия.
Циганин рапър е последната му голяма любов
Валенто – Валентин Клисарски, е последната интимна тръпка на Ицо Петрофф. Младежът от ромски произход попада в обкръжението на Ицака чрез общи приятели. Двамата си пасват от раз. Петрофф кипи от енергия покрай новата любовна връзка, която „завръзва”, малко преди да навърши 70 години. Разликата от няколко десетилетия във възрастта не плаши ни най-малко музиканта, който не е криел, че предпочита да бъде в ролята на пасивната страната.
Претрофф вярва, че от момчето ще стане страхотен рап и хип хоп изпълнител. Записва го на солфеж, на уроци по музика и сценично поведение. Полага всякакви усилия, за да го наложи на голямата сцена, но в крайна сметка това не се получава. Двамата правят няколко фото сесии и записват песни, които дори не виждат бял свят.
Лили правила „свирка” на Емил в самолет
Това е може би една от най-шокиращите истории, излезли от спомените на Ицо Петрофф. Той бил наясно, че за Емил Димитров са написани тонове книги, но решил да разкаже неща, които смятал, че не трябва да остават в „облак”.
Най-известният гей по времето на соца бил изпълнителят на „Моя страна, моя България”, макар че ценял и женската красота.
„Емил Димитров живееше по необикновен начин, имаше парите на голяма звезда и феновете му го обичаха. В една биографична книга за него се казваше, че жена му Мариета Димитрова го хванала на калъп с една певица, която му правела свирка в самолет за Москва. Лично от Емил знам, че днешната известна певица, обичана от народа, е нашето Лили… Добре е да се знаят тези неща, да се припомнят.
Колкото от спомените ми за соца, повярвайте ми, те не са от най-добрите, но имаше и хубави преживявания. Тогава мои приятели бяха поетът текстописец Захари Петров, художника Иван Кирков, Леа Иванова, съпругът й Еди Казасян и балетната звезда Наско Самев, Георги Парцалев”, споделяше Ицо Петрофф.
Благодарение на силната му памет оживяла пикантна история между Христо Кидиков и Георги Парцалев, която му била разказана лично от знаменития актьор. Кидика криел за връзката, защото бил щастливо задомен.
Парцалев признавал, но само пред приятели, че истински го обича, че го обсипва с подаръци, че го е запознал с покойния Тончо Русев, който направил няколко песни за него. Така, с помощта на Парцалев, Христо Кидиков от Филибито станал звезда на българската естрада. После актьора започнал гей афера с Антон Радичев, на когото помогнал да пробие на сцената.
