„Стана невъзможно да се избере правителството, което беше представено пред обществеността. Този шанс беше пропилян заради това, че се случи рискът да бъдат допуснати политически грешки – да стане известно, че политиците се поддават на излишни емоции, че се изхвърлят в думите си, че говорят нелепости, клюкарстват за съпруга на Мария Габриел. Вярно е, че политиците правят това в частни разговори, но няма оправдание за водачите, когато проявяват слабост и неспособност да приведат аргументи в полза на това, което искат да се вземе като решение, и вместо факти и доказателства – да се позовават на Урсула фон дер Лайен или на Шарл Мишел“.
Това заяви пред БНР Иван Костов, министър-председател на България 1997-2001 г.
Според него най-голямата нелепост в коментарите от записа на Националния съвет на „Продължаваме промяната“ е твърдението за изпиране на Бойко Борисов:
„Този груб израз означава гражданска реабилитация на Борисов, защото това е невъзможно да го направи която и да е партия за който и да било. Ако някой е направил престъпление и има работеща правосъдна власт, този някой е в ръцете на съдебната власт, не е на политическия терен. Удивлявам се как такива неща могат така леко да се говори, при положение, че самият ти искаш да правиш съдебна реформа. Съдебната реформа точно това означава, че политиците не могат да решават кой е невинен и кой е за затвора“.
Костов беше категоричен, че депутатите сами трябва да се отказват от имунитета си, когато той им бъде поискан от прокуратурата:
„Всички в Народното събрание трябва да знаят, че са на разположение и като има съмнение – ще бъдат проверявани“.
По думите му политиците трябва да минимизират щетите от това, че рискът се е случил и е провален опитът да се избере правителство, „което бяха почти сглобили“:
„Категоричен съм, че трябва да има правителство в страната заради бюджет с 3% дефицит, ПВУ, заради съдебна и конституционна реформа, Шенген, еврозона, за да може икономиката да направи голям технологичен скок“.
Иван Костов припомни, че след катастрофата на страната в 1996-97 г. политиците са потърсили национално съгласие:
„Успяхме да постигнем консенсус по ключови за страната теми и не допуснахме да има насилие, защото бяха до такава степен силни противоречията. Тръгнахме по консенсуса за НАТО и ЕС. … По-късно в политиката големите неща се плащат винаги. Не е уникален случаят някоя политическа партия да плати заради напредъка на страната“.
