Няма как да седна на една маса с такъв човек. Той трябва да седи не на маса, а на подсъдимата скамейка. Това казва в интервю за „24 часа“ Иво Сиромахов, отговаряйки на въпроса „Ако седнете на една маса с Боби Михайлов, какво ще го попитате“?
Той коментира и средния пръст, който Емил Костадинов размаха на журналисти. „Преди 30 години Емил Костадинов просто вкара един случаен гол. Това изобщо не е достатъчно, за да станеш голям спортист. Изискват се много качества, които хората от ръководството на футболния съюз очевидно не притежават. Ако преди 30 години сме ги надценявали под влияние на еуфорията от няколко спечелени мача, днес ясно се вижда колко струват“
Сиромахов коментира и носталгията по Тодор Живков, като я нарече „наивна“. „Онована е върху неудовлетвореността от настоящето. Голяма част от хората не харесват живота си и търсят вината за това извън себе си. Те вярват, че им е отнето нещо, което заслужават, че някой трябва да се погрижи за тях, да им осигури някакви неща, да ги дундурка. Оттам идва носталгията по онова време. Но тези хора вероятно са забравили, че евтиният и предвидим живот при режима на Живков вървеше ръка за ръка с репресии, с мачкане на предприемчивите и талантливи хора, с липса на всякаква свобода, с невъзможност да се развиваш. Времето на Живков беше рай за посредствените и ад за нормалните хора“, смята той.
Според него хората, които не се справят с живота си, бягат в миналото или се надяват на бъдещето. „А това са фикции. Животът е само днес“, допълва Сиромахов.
„Будни и смислени хора има във всяко поколение. Но днес те са аутсайдери. Сегашното време е на консуматорите. Съвременните хора не се съревновават в самоусъвършенстване, а в това кой е облечен с по-маркови дрехи, кой ще изяде и изпие повече. И затова са вечно нещастни. Защото с каквито и маркови дрехи да си, колкото и да изядеш и изпиеш, винаги ще има някой, който е с по-скъпи дрехи от теб и яде и пие на по-луксозни места. В това състезание победители няма. Има само разочаровани“, коментира още Сиромахов.