България покрива критериите за еврото. Страната ни получава положителна оценка от Европейската централна банка и от Европейската комисия.
Според публикувания днес Доклад за конвергенцията на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2024 г. насам България е постигнала значителен напредък по отношение на икономическата конвергенция с еврозоната. „Тази положителна оценка на конвергенцията проправя пътя на България да въведе еврото от 1 януари 2026 г. и да стане 21-вата държава членка на ЕС, която се присъединява към еврозоната. Бих искал да поздравя България за огромната ѝ отдаденост да извърши необходимите корекции“, заяви Филип Р. Лейн, който е член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ.
Министрите от Еврогрупата и първите финансисти от ЕКОФИН в Люксембург трябва да се произнесат по докладите. Становище ще дадат и държавните и правителствени ръководители от ЕС по време на редовното заседание на Европейския съвет, което ще се проведе най-вероятно до края на юни. Ако през юли и те дадат зелена светлина, това ще означава, че България ще стане най-новият член на еврозоната. Тази среща ще се проведе на 8 юли. Изискването е предложението за въвеждане на еврото в България да се подкрепи с квалифицирано мнозинство.
Според оценката на ЕЦБ България е в рамките на референтните стойности на критериите за конвергенция и изпълнява законовите изисквания.
►Ценова стабилност
През април 2025 г. 12-месечният среден темп на ХИПЦ инфлацията (Хармонизираният индекс на потребителските цени – бел. ред.) в България възлезе на 2,7%, което е малко под референтната стойност от 2,8%. Референтната стойност се основава на трите държави членки с най-добри показатели за ценова стабилност – Ирландия (1,2%), Финландия (1,3%) и Италия (1,4%), като се взема тяхната средна инфлация за последните 12 месеца и се добавят 1,5 процентни пункта.
►Фискалният критерий
От 2012 г. насам България не е била обект на процедура при прекомерен дефицит. Бюджетният дефицит на сектор „Държавно управление“ в страната възлиза на 3,0% от БВП през 2024 г., т.е. на нивото на референтната стойност от 3 на сто. Съотношението на брутния държавен дълг към БВП възлезе на 24,1%, което е доста под референтната стойност от 60%, като през последните 20 години то е значително под 60% от БВП.
►Валутният курс
Българският лев участва във Валутния механизъм II (ERM II) през двегодишния референтен период от 20 май 2023 г. до 19 май 2025 г. През този период левът не отбеляза отклонение от централния курс от 1,95583 лева за евро. България е изпълнила почти всички свои ангажименти след влизането си във ВМ II, но е необходим допълнителен напредък за преодоляване на оставащите пропуски в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Дългосрочните лихвени проценти в България възлизат средно на 3,9% и следователно са под референтната стойност от 5,1% за критерия за конвергенция на лихвените проценти.
►Съвместимостта на националното законодателство
Българското право е съвместимо с Договорите и Устава на ЕСЦБ, както се изисква съгласно член 131 от Договора.
На фона на коментарите, че инфлацията ще започне да расте веднага след като бъдат обявени конвергентните доклади на ЕЦБ и ЕК, експерти коментираха, че досега подобен процес не е наблюдаван и ако се стигне до повишаване на цени в този период, то едва ли тъкмо докладите ще са в основата на тенденцията.
По въпроса за искането за провеждане на референдум евроексперти са категорични, че с влизането в ЕС страната ни вече е поела ангажимент да въведе единната валута, когато покрие съответни финансови критерии. Такъв референдум би бил против правилата на ЕС.
Процесът по присъединяване е дълъг и включва няколко ключови етапа:
1. Въвеждане на валутен борд (1997)
На 1 юли 1997 г. България въвежда валутен борд, фиксирайки лева към германската марка. След въвеждането на еврото през 1999 г., левът автоматично се обвързва с него по курс 1.95583 лева за 1 евро, който остава непроменен и до днес.
2. Присъединяване към ERM II и Банковия съюз (2020)
На 10 юли 2020 г. България се присъединява към Валутния механизъм II (ERM II), известен като „чакалнята“ за еврозоната. Същата година страната става част от Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране на кредитни институции, което засилва стабилността на банковия сектор.
3. Национален план за въвеждане на еврото (2021)
На 30 юни 2021 г. Министерският съвет приема Национален план за въвеждане на еврото, който определя стратегическите и оперативни дейности за замяна на лева с еврото. Планът предвижда едномесечен период на двойно обращение на двете валути след въвеждането на еврото.
4. Законодателни промени (2024)
През 2024 г. са приети ключови законодателни промени, включително Закон за въвеждане на еврото и изменения в Закона за Българската народна банка. Тези закони регламентират фиксирания обменен курс, периодите на двойно обозначаване на цените и мерките за защита на потребителите.
5. Конвергентни доклади и отлагане на целевата дата
През юни 2024 г. Европейската централна банка и Европейската комисия ще публикуват конвергентен доклад, в който се отбелязва, че България все още не покрива критерия за ценова стабилност (инфлация). Това води до отлагане на целевата дата за въвеждане на еврото за 1 януари 2026 г.
6. Текущи действия и очаквания
През февруари 2025 г. България официално подава искане за извънреден конвергентен доклад, за да се оцени готовността на страната за приемане на еврото.
Процесът на присъединяване към еврозоната е комплексен и изисква изпълнение на икономически и правни критерии.
