Не онзи, в който нямате задължения и просто мързелувате, а денят, в който се чувствате живи, изпълнени със смисъл и вдъхновение. Повечето хора не могат да отговорят веднага. Не защото нямат мечти, а защото рядко си позволяват да ги видят ясно. Законът на въображението започва точно тук – с въпроса „Какво искам наистина?“
Въображението не е бягство от реалността, а трамплин към нея. Всеки напредък, всяка промяна, всяко велико изобретение или щастлива съдба – започва първо като идея. А идеята живее в съзнанието, често като образ, като усещане, като сцена. Именно затова упражнението да опишеш идеалния си ден не е просто забавление – то е първата крачка към трансформация.
Представете си, че се събуждате в дом, който обичате. Светлината влиза през прозореца, мирише на кафе, а до вас стои човекът, когото обичате – или пък е рано сутрин и вие вече пишете, творите, тренирате, медитирате – в онзи ритъм, който ви кара да се чувствате на мястото си. През деня срещате хора, които ви вдъхновяват. Работите по проекти, които имат значение. Има време за почивка, движение, за усмивка. Вечерта – пълна с благодарност, без тревожни мисли. Това е вашият ден. Вашата сцена.
Най-важното: не разказвайте този ден на всеки. Пазете го. Споделете го само с човек, на когото имате истинско доверие – такъв, който ще ви подкрепи, а не ще ви върне обратно в съмненията. Въображението е крехко в началото – лесно може да бъде наранено от чужда ирония или негативизъм. Но ако го поддържате живо, ако го прочитате в свободното си време и го „виждате“ с вътрешното си око, ще започнете да действате в тази посока – често несъзнателно.
Законът за празнотата – как освобождаването от старото отваря място за новото
Законът на въображението не казва: „представи си нещо и то ще се случи автоматично“. Казва: „представи си нещо ясно, дълбоко, с цялото си същество – и ще започнеш да го създаваш“. Чрез решенията си. Чрез избора с кого да общуваш, какво да правиш, какво да приемаш и какво да оставиш зад гърба си.
Много хора живеят в сценарий, написан от други – родители, общество, страхове. Но истинската свобода започва, когато напишеш собствената си сцена и се осмелиш да я обичаш.
Ако не знаеш откъде да започнеш – започни от белия лист. Напиши как минава идеалният ти ден. Не се ограничавай с логика или с „реалистични“ детайли. Напиши го така, както го усещаш. После го прочети. После отново. И не забравяй – реалността започва от въображението.
