В свят на глобални предизвикателства и аграрна несигурност, свинекомплексът „Голямо Враново Инвест“ се откроява като уникален модел в българското свиневъдство – с над 50-годишна история, европейски стандарти и затворен цикъл на производство, който започва от нивата и стига до витрината на магазина.
В специално интервю за Информационна агенция АНОНС, изпълнителният директор Вихрен Димитров ни отвежда назад във времето – до 1972 година, когато с британски лиценз и визионерство се създава първият индустриален свинекомплекс в Източна Европа. Днес „Голямо Враново“ е единствената компания в страната, която контролира целия път на продукта – от зърното и фуража, през животните и преработката, до собствените магазини.
Бутиков подход, устойчиви практики, създаване на нов хибрид със световен потенциал и вярност към вкуса и българската традиция – това е визитната картичка на „Голямо Враново“.
– Как започна всичко? Разкажете ни как възникна идеята за създаването на „Голямо Враново“ и какви бяха първите ви стъпки?
Историята е малко по-дълга и е пряко свързана с развитието на индустриалното свиневъдство в България. Тя започва още през 1972 година, когато комунистическото правителство купува лиценз от Кралство Великобритания – технология, наречена „Кембър“, за индустриално отглеждане на свине. Закупуват и 1000 свине-майки, които пристигат със самолет на летище Варна, защото е избран именно свинекомплексът в Голямо Враново. По това време в България има централизирано свиневъдство. Вероятно тогавашният директор – д-р Стефанов – е изиграл роля в това решение.
Интересен факт е, че в продължение на шест месеца специалисти от Великобритания живеят на квартири в Голямо Враново – някои от тях дори се женят за преводачките си – за да обучат местните кадри. В комплекса се прилагат технологии като изкуствено осеменяване и централизирано управление на всички процеси. Това го знам и от американските учебници по свиневъдство.
Когато чумата ни удари преди почти шест години и започнаха срещите с Агенцията по храните, се установи, че според тези учебници това е първият индустриален свинекомплекс в Източна Европа. „Голямо Враново“ е създаден като „нуклеус“ със 1000 свине-майки, които захранват с репродуктори други свинекомплекси в региона – в радиус от 15 км. Интересното днес е, че в община Сливо поле – където се намира селищната система – е концентрирано около 20% от цялото индустриално поголовие на свине в България.
– Какви бяха основните предизвикателства по пътя към успеха?
Успехът е относително понятие. Благодаря за оценката. Ще ви дам малко цифри. Представете си – през 1972 г. започваме с 1000 свине-майки, а преди 1989 г. в България вече има 300 хиляди. Поголовието се измерва в свине-майки, защото те се възпроизвеждат. Една свиня-майка ражда средно 12,7 отбити прасета, което означава над 30 прасета годишно. Именно затова, след зайците, прасетата са животните с най-бърз репродуктивен цикъл при промишлени условия – и са интересни от бизнес гледна точка.
Истинският успех според мен е, че сме успели да съхраним комплекса. През 1993 г., когато системата се разпадна и комплексът беше пред фалит, успяхме да го запазим, включително и работните места. Важно е да се отбележи, че д-р Миленка Димитрова – първият ветеринарен лекар тук още от 1972 г. – беше изпълнителен директор в периода, когато свинекомплексът все още беше държавен. През 1998 г. беше извършена РМД-приватизацията.
Успех е и това, че се съвзехме бързо от африканската чума преди почти шест години. Показателите ни са на световно ниво – по отношение на отбити прасета, среднодневен прираст и др. Смятам, че щом сме живи и здрави, това вече е успех.
– Имало ли е момент, в който сте мислили да се откажете?
Разбира се – при чумата. През 2019 г., когато дойде африканската чума, ситуацията беше такава, че заради две съмнителни проби – според мен взети неправилно в сектор „Угояване“, при положение че ние предоставихме 1300 отрицателни проби за наша сметка – всички животни бяха умъртвени по хуманен начин.
След това държавата предостави някакво обезщетение, но никой не каза, че сме длъжни да продължим да гледаме прасета. И ръководството можеше съвсем спокойно да се откаже.
Голямата причина да се запазят нещата обаче беше здравият екип, който си обича работата, и ръководството в лицето на д-р Миленка Димитрова. Всички проявиха характер и успяхме много бързо да закупим нови животни и да „завъртим колелото“. Доста свинекомплекси в Европа така и не отвориха отново. Имаме колеги в Николово, които и до днес не са възстановили дейността си.
– С какво вашият свинекомплекс се отличава от останалите?
Отличава ни това, че сме единственият в България, който прилага в пълнота модерната европейска стратегия „от фермата до трапезата“. Не че толкова много ни се иска да е така – просто, за да оцелеем, трябваше да развием цял цикъл от дейности.
Докато повечето фирми ги изпълняват поотделно – едни гледат нивите, други произвеждат зърно, трети отглеждат прасета – ние правим всичко. Зърното е основна суровина – 70% от себестойността е във фуражите. Ние отглеждаме традиционни култури – царевица, ечемик, пшеница.
Имаме собствен аграрен отдел, който се грижи за земеделието, прибира реколтата и произвежда зърното. Разполагаме с фуражен цех, който го преработва. Следва самата ферма – с около 50 000 прасета годишно. После – кланица, месопреработка, търговия на едро, собствен хладилен транспорт, а също и търговия на дребно чрез нашите магазини.
В България няма друга фирма, която да обхваща целия този цикъл.
– Какви пазари обслужвате в момента?
В момента около 70% от консумацията на прясно свинско месо у нас е внос – основно от Европейския съюз. Това се дължи на различни фактори, но вярвам, че тенденцията може да се промени. В Белгия и Холандия например вече се затварят свинеферми, което отваря възможности и за нас, ако имаме добра организация.
– Какво място заема устойчивото земеделие във вашата философия за грижата към животните?
„Устойчиво земеделие“… Не знам. Може би по-точно е да говорим за кръгова икономика. Зависи как хората го разбират. Ние се стремим да гарантираме качеството на процесите и да не сме зависими от външни фактори – доколкото това е възможно.
Например, фекалиите от прасетата се преработват чрез калифорнийски червеи и от тях произвеждаме биохумус – много добра градинска тор. Използваме го върху част от нашите ниви, където не прилагаме изкуствени торове.
– Какви са плановете за развитие?
Гордеем се с това, което сме постигнали. Създадохме нов хибрид, базиран на стара българска порода – балканската, която съществува от над 2500 години, дори преди идването на българите на тези земи. Използваме източнобалканската свиня по бащина линия и индустриален F1 хибрид по майчина линия. Така се получава свиня с вкусовите качества на балканската порода и производствените показатели на съвременните индустриални породи.
От две години се опитваме да наложим този хибрид. За пример ни служат испанците с тяхното иберико и унгарците с мангалица. Участвали сме на много изложения – в Мадрид, Букурещ, Атина – и според мен вкусовите качества на нашето месо са дори по-добри от тези на иберико. А те са световни лидери в производството на скъпи хамони.
Нашата цел е да предлагаме качествени продукти. Наскоро разработихме продукти от нашия хибрид, които съдържат пробиотици и спадат към т.нар. „функционални храни“ – освен хранителна стойност, имат и здравословни ползи. Зреят над месец при строго контролирано pH. Искаме да бъдем различни и да произвеждаме бутикови, нишови продукти.
