Народното събрание прие окончателно промените в Конституцията с аплодисментите на депутатите от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС и критиките на опозицията.
Управляващите определят приетите изменения като една от най-големите стъпки за последните три десетилетия към това България да е модерна, европейска и правова държава.
Според опозицията промените ще нанесат вреда, а конституционното мнозинство действа в своя лична изгода.
Президентът Румен Радев обяви, че ще сезира Конституционния съд по въпроса и определи промените като „експеримент“, за който българите ще плащат тежка цена.
Ето какво предвиждат приетите промени в Конституцията:
Ограничават се правомощията на президента при съставяне на служебно правителство.
При служебно правителство премиер ще се избира между списък от хора. Той включва действащите председател на Народното събрание, управител или подуправител на БНБ, председател или заместник-председател на Сметната палата, омбудсман или заместник-омбудсман.
Първоначално списъкът включваше и председателят на Върховния касационен съд, но той отпадна след критики от страна на конституционалисти.
Мандатът на главния прокурор се намалява от 7 на 5 години
Освен това главният прокурор няма право да се кандидатира за втори мандат.
Висшият съдебен съвет се разделя на две
Обособяват се Висш съдебен съвет с 15 членове и Прокурорски съвет с 10 членове.
В новия формат на Висшия съдебен съвет влизат председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, 8 членове, избирани от съдиите и 5 членове, избирани от Народното събрание.
В Прокурорския съвет влизат главният прокурор, двама членове, избирани от прокурорите, един член, избиран от следователите и 6 членове, избирани от Народното събрание.
Българите с двойно гражданство получават правото да стават депутати
Българи с двойно гражданство вече могат да бъдат избирани за народни представители. Условието е да са живели последните 18 месеца в страната.