Категоричен провал на политическата класа за присъединяването на България в еврозоната. В продължение на близо 10 години ние изпълнявахме всички критерии за присъединяване, най-вече за нивото на бюджетния дефицит и нивото на инфлацията. Това е оценката на икономическия анализатор Михаил Кръстев в интервю пред БНР.
„В последните 4 години, които бяха ключови за фискалната политика, последният редовен кабинет на ГЕРБ, както и следващите правителства, провеждаха фискална политика, която беше проинфлационна. Нивата на инфлация в България са достатъчно високи, така че на този етап не можем да се присъединим към еврозоната“, прогнозира той.
Според него ще се направи опит за постигане на механизъм за ценова стабилност до края на 2024 г. с цел през 2025 г. да се присъединим към еврозоната, „но това е непосилна задача, защото по средата на годината би предизвикало данъчен хаос – в рамките на данъчната кампания да се преминава към превалутиране“.
„Реалистичната дата за присъединяване към еврозоната е януари 2026 г., при положение че изпълним всички критерии“, твърди Михаил Кръстев.
И обясни, че не е на същото мнение като управителя на БНБ и икономическия министър, които твърдят, че България може да изпълни условията до края на тази година за присъединяване към еврозоната.
„Притесненията са, че можем да взимаме заден период за отчитане. Ако искаме да се присъединим към средата на 2025-а или началото на 2026-а, ще се гледа вече бюджетният дефицит не за 2023-та, а съответно за 2024-та. А в бюджета за 2024 г., няма да назовавам от кои е подкрепен – над 180 депутати, е заложен абсолютният максимум на бюджетен дефицит от 3%. Имаме неизпълнение от страна на приходната част на бюджета и съответно опасения, че може да се стигне до свръхдефицит. Ние сме по-близо до процедура на свръхдефицит от страна на ЕК, отколкото до покриване на критериите за присъединяване към еврозоната“, предупреди икономическият анализатор.
И препоръча:
„Фискалната политика на България трябва да бъде консервативна, да е без дефицит, дори може да се говори за излишъци, но не големи. И големите излишъци не са хубави, защото показват, че бюджетът не е сметнат както трябва. Трябва да не се водят проинфлационни политики и да не се дотира потреблението“.
Надценката на хляба я определи като „шизофренично е да се облекчава секторът чрез отмяна на ДДС след това да се поставя надценка“:
„Очевидно в главите на политиците икономиката се превръща в политически контролиран инструмент според техните настроения. В този дух бих им препоръчал да национализират хлебопроизводството и да си определят надценката“.
За пенсиите Кръстев коментира:
„Кризата с парите за пенсиите е заложена в модела за пенсионно осигуряване, който няма как да заобиколим, тъй като сме социална държава, но придобива апокалиптичен характер заради политическите решения през тези 4 години – шоково да се увеличат парите за пенсии. Бюджетът на НОИ за 2019-а беше около 10 млрд. лева, а в момента минава 20 млрд. лева. Но българските пенсионери не са забогатели двойно, естествено заради инфлацията, която изяжда тези увеличения. Стигаме до момента, че 1% от увеличението се изчислява над 100 млн. лева. Толкова набъбна бюджетът, без да е съобразено с реалния растеж на икономиката. И политиците се чудят как да заобиколят нещо, което са създали сами“.
