Пловдивският случай не бива да бъде разглеждан само като поредния акт на „младежка агресия“. Има един много по-неприятен въпрос: откъде идват идеите, символите и моделите на това насилие? Убийството на Георги Кузев в Пловдив ме накара да прочета повече за връзката между руската крайнодясна пропаганда, неонацистките субкултури и радикалните организации в Европа. Причината е конкретна. На снимка, публикувана около случая, младежите показват т.нар. „жест на Тесак“. Той е свързан с руския неонацист Максим Марцинкевич–Тесак и с създаденото от него движение „Окупай Педофиляй“, част от мрежата „Реструкт“. Именно тази среда популяризира модела на самопровъзгласили се „ловци на педофили“, при който жертви са примамвани, унижавани, бити и насилието се заснема и разпространява онлайн. Това написа Кирил Петков в профила си във Фейсбук.
Публикуваме целия текст без редакторска намеса:
„Това само по себе си не доказва, че Кремъл стои зад случилото се в Пловдив. Но показва нещо, което не бива да подминаваме: идеи, символи и модели на насилие, родени и популяризирани в руската неонацистка среда, могат да прекосяват граници и да намират последователи сред млади хора и в България.
И тук историята става още по-интересна. В книгата „Русия и крайната десница: поглед към десет европейски държави“, издадена от Международния център за борба с тероризма, са разгледани 20 конкретни случая в 10 европейски държави. Това не е публицистичен текст за „руската заплаха“, а сравнително изследване на връзките между Русия и крайнодесни среди в Европа.
Криминалист за „ловците на педофили“ от Пловдив: Изпуснати души и хора, които е трябвало много по-рано да бъдат установени и да бъде работено с тях
Криминалист за „ловците на педофили“ от Пловдив: Изпуснати души и хора, които е трябвало много по-рано да бъдат установени и да бъде работено с тях
И заключението му е тревожно: руското влияние върху крайнодесните и насилническите екстремистки среди в Европа не е единично явление. Авторите разграничават различни модели, чрез които Москва се опитва да влияе върху тази среда.
Например:
В Унгария изследването описва как Унгарският национален фронт се превръща в място за дейност на руското военно разузнаване, както и връзките на проруски послания с крайнодесни паравоенни структури.
В Словакия авторите разглеждат Slovak Conscripts — паравоенна организация, при която според изследването Русия е направила опит, макар и неуспешен в крайна сметка, да създаде зависима насилническа паравоенна структура в държава от ЕС и НАТО.
В Полша се разглежда крайнодясната среда около Falanga. Част от нейни членове са замесени в терористично нападение, чиято цел е била да навреди на отношенията между Украйна и Европейския съюз.
В Чехия изследователите описват случай, при който консумацията на проруска и антиимигрантска пропаганда е част от процес на саморадикализация, завършил с терористичен акт.
Това е важният контекст.
Кремъл не е необходимо да командва всяка крайнодясна група и със сигурност не можем да твърдим, че е командвал младежите в Пловдив.
Механизмът е много по-сложен.
Подкрепяш определени политически сили. Усилваш пропагандни послания. Насърчаваш анти-ЕС, анти-НАТО и антиукраински настроения. Създаваш контакти с радикални среди. Превръщаш Русия в символ на „силата“, „реда“ и бунта срещу либералната демокрация. А понякога тези идеи попадат в среди, които са готови да преминат от думи към насилие.
Самото изследване заключава, че руското влияние върху крайнодесните групи е част от по-широко усилие, което използва съществуващите обществени слабости и изгражданите с години мрежи за влияние.
И точно затова случилото се в Пловдив трябва да ни интересува отвъд криминалната хроника.
Не защото имаме доказателства, че някой в Москва е дал заповед. А защото радикализацията не възниква във вакуум.
Когато виждаме български младежи да възпроизвеждат символи и ритуали на руски неонацистки движения, а в същото време сериозни европейски изследвания документират системни опити на Русия да прониква, използва и усилва крайнодесни среди в различни европейски държави, би било наивно да разглеждаме всяко от тези явления напълно изолирано.
Ако искаме да предпазим младите хора от радикализация, първо трябва да престанем да се преструваме, че пропагандата е просто „друго мнение“. Понякога пътят започва с клип, символ или Telegram канал. А може да завърши с реално насилие“.
