На 27 юни Свищов отбелязва 148 години от своето Освобождение — първият български град, усетил свободата от Османското робство. В днешни дни градът не само почита миналото, но и прави уверени крачки към модерното си бъдеще. Навръх празника кметът д-р Генчо Генчев посреща екип на информационна агенция АНОНС в кабинета си и говори за гордостта от историческата памет, но и за реалната работа зад цифрите: усвоени европейски средства, активна инвестиционна програма, развиващ се туризъм, индустриална зона и битка с водната криза в селата. Един разговор за устойчивото управление отвъд политическите смени и шумните обещания.
– Г-н Генчев, честит празник! 27 юни е важен ден не само за Свищов, но и за България. Вие сте първият град, освободен от османското робство. 148 години по-късно имаме ли поводи за гордост?
– Да, Свищов е първият освободен град, защото – много пъти съм го казвал – всеки си има своя патриотизъм. Но ако не е Свищов, нямаше да има и Стара Загора, и Шипченската епопея, и боевете при различните градове, където са се водили сраженията. Един изключителен десант на 27 юни на брега на река Дунав, който е блестящ, направен по изключителен начин, който и в учебниците по военна тактика се изучава.
148 години по-късно България има с какво да се гордее. Първо, България трябва да се гордее с цялото си население, защото всеки един българин, живеещ на територията на страната, гради тази история. Това е гордост, защото днешният свят, днешна България – това са хората и личностите, които я изграждат.
Свищов също – той може да се гордее много, и през годините го е показвал с богатата си културна история, която има от самото създаване на града. Като минем през античността, през Възраждането и до днешно време – с всички тези хора, които по един или друг начин дават, помагат градът Свищов да бъде едно по-добро място за живеене, един по-добър град с необходимите социално-икономически условия, които са нужни за съществуването на населението.
– Видяхме бюджета и рамката за 2025 година. Какъв е бюджетът тази година – не като цифра, а дава ли ви нужното спокойствие да работите?
– Винаги един управленец може да иска и още. Но това, което се предоставя като възможности от държавния бюджет, като възможности от собствени бюджети, като възможности от европейски донорски програми – Община Свищов показва, че от всички анализи и оценки за нашата работа, ние максимално сме усвоили абсолютно всеки вид средства, които предоставят възможност изобщо да бъдеш бенефициент – дори не само като бенефициент, а и като партньор в дадени проекти.
И няма програма, по която – съвсем уверено мога да кажа – от Плана за възстановяване, от 12 възможности, които имаше пред общините – Свищов участва и в 12-те възможности. И успя да усвои средства.
Мога да кажа, че проектите – вече голяма част от тях са приключили, изпълнени са и дават своите предимства и улеснения на жителите – от най-малките до най-големите граждани на Свищов. Има такива, които се изграждат в момента, има и такива, които предстои да стартират.
Държавният бюджет – винаги, като кмет ще кажа – не е достатъчен. Винаги може и още. И тук най-вече трябва да помислим за човешкия ресурс и фактор, който работи в общинските администрации, в неговите звена. Защото се оказва, че в общинската администрация няма такива увеличения – драстични – каквито имат различни министерства и служби. А общината е двигателят на икономическо развитие, на културно развитие, на социалното – абсолютно всичко.
Всички тези проекти трябва да се изготвят от експертите и екипа на Община Свищов. А възнагражденията… Тази година получихме 5% увеличение, и това е изключително важно и тревожно, защото тук работят експерти, които са добри в своята област – експерти, които знаят как се пишат проекти, знаят как се управляват и как трябва да се отчитат. Това е изключително голям обем от работа и изисква да получават достойни възнаграждения. Това е основният проблем пред общинската администрация.
Справяме се със собствените приходи в общината. Не са много, защото голяма част от тях отиват за дофинансиране на държавна дейност, отиват за дофинансиране на политики на местно ниво, които са приоритет. Приоритет е спортът, приоритет са социалните услуги, приоритет е образованието. И се опитваме да инвестираме там, или да освободим ресурс, защото ако сме взели ресурс по дадена програма да направим нещо, в същото време другият ресурс го инвестираме в хора.
– Експертите, които похвалихте, че знаят как да пишат проекти – пишат ли проекти по Инвестиционната програма за общините към МРРБ?
– Разбира се, че пишат. Инвестиционната програма е едно много добро решение, един много хубав финансов инструмент. Защото много от тези проекти – както при нас, така и във всяка една българска община – са проекти, които не могат да се финансират чрез донорски програми и не попадат в обхвата на дадена програма. И тук ни дават една изключителна възможност, в която именно тези проекти, които не могат със собствени приходи или с европейски средства да бъдат финансирани, ние да насочим усилията си към държавния бюджет и те да се реализират.
Община Свищов, по лимита, който има наложен в устойчивото териториално развитие – от 30 милиона – има подписани проекти за 26 милиона, които в момента се изпълняват на територията на Свищов. Те са различни проекти с различна насоченост. В момента най-големият дял заема опазването на културното наследство и развитието на туризма в Свищов, защото, както казах в началото – Свищов може да се гордее със своята история, със своето Възраждане, със своите личности, които са изградили модерния Свищов, в който днес можем да се радваме.
Тук е първото българско читалище, тук е първото светско училище, тук е първата търговска гимназия– и това е нещо, което можем да покажем на всички останали. Благодарни сме на предшествениците преди нас, които са дарили – това е градът на дарителите. Защото тук няма направено нещо, в което да няма принос дарителството. Това е изключително характерно и ние инвестираме именно в такива исторически местности, паметници и сгради, за да можем да покажем в още по-добра светлина културното наследство на всички онези, които посещават града.
Инвестираме във водопреносна мрежа, в канализации, в пътна инфраструктура, в облагородяване на градската жизнена среда в определени квартали. Защото един проект, за да бъде приключен, трябва да бъде приключен изцяло.
През годините целенасочено водим политика за създаване на добра градска жизнена среда в кварталите – такива са проектите на Симеон Ванков, на Стоян Ников, на цялото протежение на „Младост“, за да има една свързаност, една завършеност. В момента сме насочили усилията си към квартал „Дунав“, където се облагородява цялата градска среда – поставят се места за отдих, озеленява се, облагородява се вертикалната планировка, изграждат се площадки за децата – детски площадки за различни възрасти.
Такъв втори проект по държавния бюджет предстои да продължим от „Младост“ към „Средна гора“ и „Петър Ангелов““, където вече можем да кажем, че всички големи квартали на Свищов са завършени и трябва да продължим към по-малките улички в града.
Широкообхватна е инвестиционната програма на Община Свищов. Също така – цялостен ремонт и енергийна ефективност на детска градина „Васил Левски-филиал“, която предстои да бъде отворена през август за най-малките посетители. Цялостна енергийна ефективност и реновация на Средно училище „Димитър Благоев“ с най-ново оборудване. Ремонт на покрива на МБАЛ, водопроводи в населените места – довеждащи, изграждащи, ремонт на читалища на територията на Община Свищов – вече има и приключени такива.
– Работите на много места. Да ви върна на сектор „Туризъм“. Казахте, че имате богата история, но имате и възможност да се възползвате от географското си положение и близостта до река Дунав. Използвате ли всички тези ресурси, за да развивате качествен туризъм?
– Мога да кажа, че в последните две години – това са моите виждания и проучванията на специалисти, които се занимават с маркетинг – имаме ръст в туризма.
Това, което споделят туроператорите и всички, които се занимават с туристическа дейност, е, че туристите вече имат нужда от нови дестинации, нови туристически обекти. Някои от вече известните в България се изчерпват и хората търсят нови места. Доказателството е, че през последната година имаме 17% ръст в туризма.
Затова още от няколко години насочих усилията си към възстановяване – започвайки от религиозния туризъм, природния туризъм, културния туризъм, образователния туризъм – имаме какво да покажем.
– Тук имате и възможности за екстремен туризъм, има клуб по каяк.
– Да, той много добре се развива – много добра частна инициатива, която има своето бъдеще, и аз приветствам това начинание. Наистина, прав сте, че много слабо се използват възможностите на река Дунав. Но тук вече сме изправени пред изключително институционални и законодателни ограничения по използването на Дунав като инструмент.
В момента един от обектите, които попадат в групата на културно-историческото наследство, е паркът “Калето”, който не беше пипан още от времето на социализма. Там има археология – няколко слоя: от Възраждането, от Средновековието, от съвремието. Там се намира и най-старата църква в Свищов – “Свети Димитър”, която също реновирахме. Изобщо всички храмове на територията на нашата община ги обновяваме.
С гордост мога да кажа, че в село Хаджидимитрово в продължение на две години нямаше храм. Църквата „Свети Архангели“ вече посреща своите миряни и посетители. Такъв ремонт беше извършен и на църквата “Свети Димитър”, заедно с “Калето”, защото там в момента изграждаме един интерактивен център за посетители. Ще има класна стая на открито, където училищата ще могат да провеждат уроци сред природата.
Друг наш обект – преди няколко дни започна проектирането на местността „Паметниците“, която също е важна за свищовлии. Преди три години получихме официален статут за нейното стопанисване – преди това тя беше държавна собственост и не можехме да инвестираме публични средства. Сега предстои облагородяването на парка – той е емблематичен за Свищов и ще се превърне в приятно място за отдих и развлечение. Същевременно ще запазим богатата история, защото там се намира мемориалният комплекс, на самия бряг на Дунав, където са дебаркирали руските войски по време на Руско-турската освободителна война.
Работим много. За мен няма толкова приоритетни проекти – всички са важни. Образование, култура, спорт – абсолютно всичко.
– Какво се случва с индустриалната зона в града? Имаше ли забавяне?
– Да. Индустриалната зона е най-добрият и най-важен проект за община Свищов. Кандидатствахме по Плана за възстановяване – за развитие на индустриални зони в отдалечени и северни региони. Общината извървя много тежки процедури – първо придобихме бившите казарми от Министерството на отбраната, след това преминахме през сложни процедури за прехвърляне на статута на имотите.
Свищов подаде проектното си предложение преди една година и, слава Богу, то беше одобрено. В момента вървят строително-монтажните дейности. Първият етап е изграждането на подпорни съоръжения от страната на река Дунав. Предстои стартиране на вертикалната планировка – вода, канализация, газ, водопровод за минералната вода, чийто извор се намира близо до индустриалната зона.
Прокарва се трасето за газ. Започна и изграждането на енергийната връзка с Електроенергийния системен оператор, който ще изгради електростанцията и подстанцията. Изключително добре върви изпълнението на индустриалната зона. С гордост мога да кажа, че първата териториална концепция за индустриално развитие на градовете по “Региони в растеж” беше одобрена с добър финансов ресурс.
В момента надграждаме всичко онова, което вече е направено. Днес подписахме поредното си партньорство с Военния университет във Велико Търново, с окръжната болница “Стефан Черкезов” и с колегата от община Полски Тръмбеш. Това е интегрирана концепция за свързаност в областта на здравеопазването, енергийната ефективност, социалните услуги и образованието.
Ние сме последователни. Проектите не са просто за усвояване на средства – те трябва да носят добавена стойност и да служат на хората.
Изграждаме и младежки център – един от десетте в страната. Нашият предстои да отвори врати наесен.
Преди няколко години осъзнах, че на Свищов му е нужна икономика – нужни са работни места. Но за да създадеш такива, първо трябва да осигуриш условия. Подготвили сме икономически и инвестиционен профил за привличане на инвеститори.
В момента изпълнителният директор на индустриалната зона е в Банско, където предстоят срещи с представители на Турската камара и потенциални инвеститори. Имаме добро взаимодействие с Българската агенция за инвестиции. Но първо създаваме условия – пътна инфраструктура, газ, ток, мощности, ВиК. Това предлагаме сега.
– По-лесно ли се работи, когато има редовно правителство и то е на ГЕРБ?
– По-лесно се работи. Четири години бяхме в хаос. Общините бяха гръбнакът на държавата в това безвремие. Ако ме питате кой беше предишният министър, не мога да ви кажа – трябва да отворя списък.
Когато има проблем, ти се срещаш с временен министър, той знае, че е временен и просто ти „решава“ проблема формално. Идва следващият, започваш отначало. Накрая никой не решава нищо.
Когато има редовно правителство, има последователност. Един и същ екип проследява изпълнението на политиките. А с постоянни смени – структури, агенции, екипи – нищо не се случва.
За съжаление, в момента има тенденция в министерствата да се освобождават много добри експерти, които познават проблематиката, проектите и имат опит. Те биват заменяни от нови хора, които тепърва трябва да се учат. Това води до загуба на време.
Аз не давам оценки на хората – това са политически решения. Но стабилността е важна – за инвестиции, икономика, за работеща администрация. Разколебаването води до инфлация, безработица, фалити.
– Преди няколко дни участвахте във форума във Велико Търново, посветен на развитието на Северна България. Очаквате ли да се случи този прословут рестарт скоро?
– Този рестарт го говорим от осем години. Но без редовно правителство – няма как да стане.
Нито автомагистрала „Хемус“, нито Русе – Велико Търново напреднаха. А пътят Русе – Велико Търново е ключов за нас.
Ние имаме проект за скоростен път – връзка с Русе – Бяла, за да се стига бързо до Дунав мост. Инвеститорът търси транспортна свързаност – без пътища няма икономика.
Когато има редовно правителство, задачите се следват. Иначе всеки казва: „Аз съм временно“. И проблемът остава.
Обнадежден съм, но и реалист – без стабилност не може. Трябва ни единение, а не разединение.
Сега пак виждаме спор – за или против еврото. Но вървим по пътя на демокрацията, искаме да сме част от ЕС – значи трябва да приемем и еврото. Всява се страх. Ще видим – времето ще покаже. Но това е вече роля на евродепутатите.
– Обявихте извънредно положение в две села заради липса на вода. Каква е ситуацията там?
– Да, обявихме бедствено положение. Основният проблем не е водопреносната мрежа. В село Хаджидимитрово сме инвестирали немалко средства. Но селото е с льосова почва и дренажно водоснабдяване – плитко, на метър – метър и половина. Дренажът е пресъхнал. Няма вода за изпомпване. Това не е въпрос на пари.
Опитахме режим – сутрин и вечер – но това е крайно недостатъчно. Решението трябва да дойде от държавата и ВиК.
Трябва да се изгради водопровод от Свищов при село Царевец, който да стигне до Хаджидимитрово. Иначе проблемът ще се задълбочава.
Направихме няколко сондажа – намерихме вода, но с изключително лоши химически показатели. Не може да бъде пусната в мрежата.
Село Горна Студена е в сходна ситуация. Преди няколко години селата с безводие бяха девет. Сега са две. Постепенно решаваме проблема.
Но проблемът вече е глобален – не само Свищов. Котата на Дунав е 70 см, очаква се да падне още.
Всеки водоизточник трябва да бъде проверен и безопасен – за питейни и битови нужди. Отговорността е огромна.
