Срещаме се с Валентин Панайотов, който от 2015 година насам заема кметския пост в община Борово с едно основно убеждение – че малките населени места могат да променят съдбата си, ако зад тях стоят работа, почтеност и истинска грижа. Роден в Дупница, но от петгодишен живее в Борово. Тук е израснал, тук е създал бизнес, тук е избрал да остане. В разговора ни той споделя с неподправена емоция за свършеното през последното десетилетие, за проектите, които в момента трансформират облика на града и селата в общината, и за идеята да остави след себе си не просто асфалтирани улици, а общност с дух и бъдеще. Разговаряме в село Батин – денят е празничен, предстои откриване на нов паметник и отбелязване на Деня на Дунав. Но темата не е само празникът – пред информационна агенция АНОНС Панайотов говори за бюджета за 2025 г., за обновените социални и културни пространства, за ВиК мрежата, която вече е изцяло подменена, и за предстоящите инвестиции в туризъм и местно развитие.
-Какъв е бюджетът на община Борово за 2025 година?
-Бюджетът за 2025 година е над 12 милиона лева. Той се формира от два основни източника: собствени средства и държавно делегирани средства от централния бюджет. Собствените ни средства са около 1.5 милиона лева. Те включват всички местни данъци, такси, наеми от населението и т.н. Това са средства, с които общината разполага свободно – използваме ги за осветление, поддръжка на улици и общински сгради.
Останалите средства са строго целеви – около 700 хиляди лева са насочени за подпомагане и рехабилитация на улици, паркове, градини и улично осветление. Подчертавам „подпомагане“, защото нашите собствени средства са крайно недостатъчни за всички нужди.
– Кои са проектите, по които работите през тази година?
-Миналата година входирахме пет проекта в Министерството на регионалното развитие – по инвестиционната програма за общините. За всички тях вече имаме сключени договори и анекси, проведени обществени поръчки и избрани изпълнители. Оставаме в очакване на финансирането. Проектите са за хълна рехабилитация на пътната настилка – от центъра на село Екзарх Йосиф до път 1.5, изграждане на втори етап на бившата поликлиника в Борово, която се преустройва в социален дом. Проектът е на стойност 2.5 милиона лева. Там ще има два центъра за настаняване от семеен тип. Ще има нова, модерна социална кухня, ще има и столова, която ще обслужва социално слаби жители. Другият проект е за пълно саниране и укрепване на общинската сграда – стойността е около 1.2 милиона лева. Сградата е строена преди 1980 г. и се нуждае от сериозен ремонт, който не можем да покрием със собствения бюджет. Също така пълна рехабилитация на водопроводната мрежа в село Брестовица. 
С гордост мога да кажа, че Борово е сред водещите общини в страната по отношение на обновяване на ВиК инфраструктурата – в голяма част от населените места вече сме извършили пълна подмяна на уличния водопровод. В Борово е на 100%. Приключихме един от важните проекти – миналата седмица го завършихме, тази седмица предстои отчет пред финансиращите органи, а следващата – да бъдат разплатени средствата към изпълнителите. Село Брестовица беше последното, в което завършихме пълната рехабилитация на водопровода. Частично довършване предстои и в някои от останалите села, но това ще се случи в следващ етап.
-Остават ви малко повече от две години до края на мандата. Какво искате да оставите след себе си в Борово?
-Много интересен въпрос. Родом съм от село Станке Димитров, Дупница, но живея в Борово още от 5-годишен. Градът ми е на сърце. Харесвам си общината – тук съм израснал, тук съм започнал и първия си бизнес в село Батин.
През 2015 година получих предложение от политическа партия да се кандидатирам за кмет. Приех го с надеждата и целта да направим нещо добро за Борово и околните села. Смятах, че с подкрепата на хора на различни управленски нива, можем да постигнем истинска промяна – естествено, в рамките на закона и с почтеност.
-За тези 10 години как се е променил градът?
-Ако трябва да разкажа всичко, ще ми трябват доста минути. Но мисля, че промяната е видима. Борово днес е съвсем различно от това, което беше през 2015 година. И селата също – вижте само Батин. Днес откриваме паметник, тук има и площадка.
В моят мандат беше ремонтирана църквата в Батин, както и джамията. Асфалтирахме няколко улици, изградихме детска площадка, а срещу паметника в селото направихме красиво кътче за отдих.
През 2016 или 2017 година сключих договор с едно дружество за физкултура и спорт – отдадохме под наем стадиона в Батин. Днес тук има действащ футболен отбор, който тази година стана шампион на област Русе. Дружеството създаде и работни места – оранжерии, в които работят десетина души. Това не е малко за такова село.
Мисля, че направихме доста – и видимо, и в полза на хората.
-Намираме се в село Батин, където ще откриете нов паметник, а днес отбелязвате и Празника на рибата. Виждаме, че в различните села организирате подобни събития. Защо е важно да има такива празници?
– Вижте, нашата община граничи с река Дунав. Макар че днес честваме този празник, по принцип той е на 29-ти (юни – Ден на Дунав). Но защо е важно да се правят такива събития? Ще ви кажа – защото трябва да запазим българския дух и българската идентичност. И няма по-добър начин от този – чрез местните традиции, култура и събития, които обединяват хората.
Тук, в района, имаме изградена местна инициативна група за рибарство – в партньорство с общините Иваново и Русе. Предстои реализация на проект за изграждане на лодкостоянка и кей с капацитет за 10 лодки. Идеята е туристи, които идват с лодки от Западна Европа, да могат да спрат, да си починат, да разгледат, да останат.
В този район планираме и изграждане на малки поставяеми къщички за отдих, снабдени със соларна система, която ще осигурява необходимата електроенергия. Това ще създаде и условия за фото-туризъм, къмпинг и други дейности, свързани с природата и местния бит.
Тези празници не са просто формалност – те показват, че тук има живот, култура, традиции. Представете си – утре пристигат туристи с 10 лодки, всяка с по 5–6 човека. Те трябва да видят, че България е една от най-хубавите страни в Европа.
