Броени дни остават до Бъдни вечер, когато на трапезата трябва да сложим нечетен брой постни ястия. Според вярванията, колкото повече са те, толкова по-богата и обилна ще е следващата година. Затова и от най-стари времена българинът реди тежки софри с надеждата, че това, което предстои ще бъде по-добро.
За Цеца Белорешка държи на Бъдни вечер задължително да сложи вкусни постни сарми. „Плънката ми за сармите е следната – една чашка ориз, червен лук, малко праз лук, люти чушки, който обича, червен пипер и морков. Смесва се и се свиват сармичките”, обяснява тя.
Има обаче и тайна съставка – зелев сок. Той е важен, за да станат сармите хем крехки, хем по-вкусни. „Редят се в гювеча и слагам от зелевия сок, за да са малко кисели”, казва Цеца.
Може да не е за вярване, но зелевият сок е газиран. И това обаче се прави с майсторлък. „В подаръчните торбички слагам ориз по 2 торбички, после в бидона и водата става като газирана. Конкуренция е на шампанското. Слагам и ябълки, за да е ароматно”, разкрива още жената.
Проста сметка обаче показва, че едно от основните блюда за Бъдни вечер може да се окаже доста скъпо. Килограм кисела зелка на пазара струва 2.50, а в търговската мрежа малка зелка със зелев сок в 5-литрова кофичка на промоция е 10 лева. А върху масата на Цеца буквално се е изсипал рогът на изобилието. И човек неминуемо си задава въпроса забогатяха ли пенсионерите в Северозапада или познават пазара в детайли така, че да надмогнат цените?
„Аз много, много не ходя по пазарите, защото не мога да се придвижвам и затова си отглеждам ябълките в градината. Имам 4-5 различни сортове”, добавя Цеца.
Има две огромни щайги, за които пенсионерката няма да плаща 1,50 лева за килограм. При цени на сухите чушки между 0,60 и 0,70 лева, Цеца си има наниз домашни. С труд си е спестила купуването на килограм боб на цени между 3,50 и 6 лева. Затова няма проблем да сготви традиционните 9, че и 11 постни ястия за Бъдни вечер.
„Туршията аз съм си я правила, зеленият боб аз съм си го произвела и си го консервирам. Градинката ми не е много голяма. Аз съм пенсионер-инвалид, но в градината си посаждам всичко – домати, чушки, краставички, зелен боб”, посочва още Цеца.
Въпреки, че това изобилие не е купено от магазина, тя не изхвърля храната, която традиционно остава след Бъдни вечер. Ползва я за гарнитура на месото или я прибира във фризера. „Всичко се съхранява. Няма начин сега на тия времена да се изхвърля храна. Хем е скъпо, хем не си заслужава да готвя пак втори, трети път”, казва още тя.
А на Бъдни вечер освен традиционната трапеза, най- важното нещо все пак е това, което си пожелаваме. „Здраве, работа, мир, спокойствие най-вече”, добавя Цеца.
