Употребата на анаболни стероиди и други вещества за повишаване на физическите постижения вече не е ограничена до елитния културизъм и професионалния спорт. Днес тя се превръща в масово явление сред млади мъже, които тренират любителски и нямат състезателни амбиции. Подхранвана от социалните мрежи, фитнес инфлуенсъри и лесния достъп до информация и препарати, тази тенденция води до все по-рискови модели на употреба, чиито дългосрочни последици все още не са напълно изяснени, пише National Geographic.
Историята на Даниел Кофиин илюстрира този процес. Бивш военен, който никога не е бил естествено атлетичен, той постепенно се потапя във фитнес културата след службата си в армията на САЩ. След години тренировки – от кросфит и силов трибой до културизъм – Кофиин решава да прибегне до стероиди, тъй като усеща, че без тях не може да извае тялото, което желае. Както много други, той черпи информация от онлайн форуми, поръчва препарати от чужбина и експериментира с дозировки, цикли и комбинации от вещества. Макар да става по-силен и по-едър, той остава недоволен от външния си вид и е готов да стигне до крайности.
Днес Кофиин говори открито за употребата си в социалните мрежи и я определя като личен избор. Неговият случай обаче вече не е изключение. Според изследвания, съавтор на които е професорът от Харвард Харисън Поуп – един от водещите световни експерти по анаболно-андрогенни стероиди – по-голямата част от потребителите днес са именно любители, а не професионални атлети. Използваните вещества включват тестостерон и негови синтетични производни, които стимулират мускулния растеж, но носят сериозни рискове – повишен риск от инфаркт и инсулт, хормонални нарушения, безплодие, понижено либидо и психични промени.
Ключова роля за популяризирането на тази култура играят медиите. Още през 70-те и 80-те години фигури като Арнолд Шварценегер, Силвестър Сталоун и Хълк Хоган превръщат мускулестото тяло в символ на успех, мъжественост и сила. Днес социалните мрежи усилват този ефект многократно. Фитнес инфлуенсъри с „подобрени“ тела задават недостижими стандарти, като често отричат употребата на стероиди или представят рисковото поведение като нещо нормално и контролируемо.
В тази среда употребата на стероиди вече не е самостоятелен акт, а част от т.нар. полифармация – комбиниране на множество легални и нелегални вещества. Освен анаболни стероиди се използват хормон на растежа, лекарства против рак на гърдата за контрол на естрогена, кленбутерол за изгаряне на мазнини, а в някои случаи дори инсулин. Експерти като Катинка ван де Вен предупреждават, че тази практика значително увеличава риска от сърдечно-съдови, хормонални и психиатрични усложнения.
Особено тревожна е тенденцията към т.нар. „бластинг и круизинг“ – непрекъсната употреба на стероиди. Вместо традиционните цикли с периоди на възстановяване много мъже поддържат постоянни ниски дози между фазите на високи дози, за да изглеждат „напомпани“ през цялото време. Това удължава излагането на организма на вредни вещества и увеличава риска от дългосрочни увреждания.
Проблемът се задълбочава и от стигмата около употребата на стероиди. Мускулестите мъже рядко се възприемат като уязвими или нуждаещи се от помощ, а много лекари нямат необходимата подготовка да работят с тази група пациенти. В резултат много потребители избягват здравната система и разчитат на съвети от интернет форуми или нелегални източници.
Въпреки това някои бивши културисти и специалисти по намаляване на вредите подчертават, че простото „четене на морал“ не работи. Психологическата зависимост, идентичността и желанието да изглеждаш по определен начин често са по-силни от страха от здравословни последици. Дори хора, преживели сериозни здравословни проблеми, признават, че в миналото предупрежденията не биха ги спрели.
