Лидерите на държавите членки на НАТО се срещат във Вилнюс, за да преодолеят разногласията си около кандидатурата на Украйна за присъединяване към Алианса. Съюзниците ще направят най-голямата ревизия на отбранителните планове на НАТО от Студената война насам. Форумът в литовската столица е първи за Финландия като нов член на НАТО. Часове преди официалното начало на срещата на върха беше обявена историческа стъпка по темата за присъединяването на Швеция, което Турция и Унгария до момента блокират.
Швеция и Финландия се отказаха от дългогодишната си политика на военен неутралитет след инвазията на Русия в Украйна и кандидатстваха за членство в НАТО миналата година. Хелзинки стана част от Пакта през април, но кандидатурата на Швеция беше блокирана от Турция и Унгария. След месеци дискусии, снощи – часове преди началото на срещата на върха на НАТО във Вилнюс, Швеция направи още една крачка към Алианса. Анкара даде зелена светлина за присъединяването на Стокхолм след среща между турския президент Реджеп Ердоган, шведския премиер Улф Кристерсон и генералния секретар на НАТО. След разговорите Йенс Столтенберг обяви:
„Това е исторически ден, защото имаме ясен ангажимент от страна на Турция да придвижи документите за присъединяването на Швеция в НАТО към Великото национално събрание и да работи в тясно сътрудничество с парламента на Турция, за да гарантира ратификацията. Моментът е исторически, защото и Швеция пое ангажимент да продължи борбата с тероризма като работи в тясно сътрудничество с Турция“.
Турската подкрепа за шведската кандидатура за НАТО беше приветствана от Европейския съюз, Великобритания, Франция, Германия. „Това е добра новина за шведския народ и за нашата обща сигурност и отбранителна политика“, написа в Туитър ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел. „Швеция ще направи алианса по-силен“, коментираха от Париж.
След тази историческа стъпка лидерите на държавите членки ще обсъждат възможна ли е и друга – да преодолеят разногласията си относно кандидатурата на Украйна за членство. До момента от изказванията на американския президент и на генералния секретар на НАТО стана ясно, че на срещата във Вилнюс Киев няма да получи покана да се присъедини към Алианса, защото Украйна не е готова за това преди да приключи войната на нейна територия и ще бъде част от НАТО, когато условията го позволяват.
На срещата съюзниците ще гарантират сигурността на Киев и ще договорят пакет от мерки в помощ на Украйна. Сред важните теми на форума са новите регионални планове за защита на Алианса и повишаването на разходите за отбрана.
С какви позиции ще участва делегацията ни на срещата.
Начело на българската делегация за срещата на върха на НАТО е премиерът Николай Денков. Заедно с него са министърът на отбраната Тодор Тагарев и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.
Парламентът вече прие декларация, подкрепяща политиката на „Отворени врати“ на НАТО за Украйна. Както и решение за ускорен процес за обновяване на боеприпасите. Това се случи в деня, в който украинският президент Володимир Зеленски посети България.
В скорошни изяви министърът на отбраната Тодор Тагарев каза пък, че България трябва да осигури възможност на съюзниците от НАТО да помагат с разузнавателни средства и средства за ефективно въздействие като т. нар. „кинетични средства“ за гарантиране на сигурността и отбраната в Черно море въпреки наличието на ограниченията по конвенцията от Монтьро, която поставя ограничения за престоя и тонажа на морски съдове на държави с излаз на Черно море.
Преди срещата във Вилнюс България ще отиде с позицията да заделя 1.88% от БВП за 2023-та. А препоръчаните от НАТО стартови нива от 2 процента за отбрана. За България те трябва да бъдат достигнати през 2024-та.Статистиката на НАТО отчете, че сега страната ни отделя 1.84 процента от БВП.
