Световната здравна организация (СЗО) предупреди, че броят на хората от високорисковите групи, които си слагат ваксина срещу COVID-19 в световен мащаб, е „ужасяващ“, като отправи остро послание за глобалните заплахи за здравето през 2024 г.
От появата на новия щам на COVID-19 JN.1, през опасенията за маймунска едра шарка в Централна Африка, до разпространението на болести, пренасяни от комари в нови страни благодарение на изменението на климата – изглежда, че здравеопазването отново ще попадне в заглавията на вестниците през 2024 г..
Sky News разговаря с д-р Мария Ван Керхоув, експерт по инфекциозни болести, която ръководи отдела на СЗО за готовност и превенция на епидемии и пандемии.
„Не разбирам защо това е изненада. Със сигурност все още не сме наблюдавали сезонност при COVID. Но при всички останали респираторни заболявания наблюдаваме увеличение през есенните и зимните месеци в регионите с умерен климат. Така че това не бива да се разглежда като изненада“, казва тя за нарастващите случаи на COVID-19.
Ето защо кампаниите за ваксиниране започват рано за болести като грип и COVID-19, като са насочени към най-уязвимите, казва тя.
„Но ваксинационното покритие във всички страни на рисковите групи е ужасно… За мен това е най-голямото разочарование… COVID-19 всъщност има решения, грипът има решения, които могат да предотвратят тежки заболявания и смърт. Защо не ги използваме?“, добавя тя.
Не само COVID-19 може да се окаже в центъра на вниманието през 2024 г.
Докато световните лидери се събираха в Дубай, за да обсъдят борбата с изменението на климата по-рано този месец, глобалното затопляне вече оказваше влияние върху разпространението на инфекциозните болести, казва д-р Ван Керхов.
Добър пример за това е треската денга – вирус, който се предава на хората от комари.
„Тя наистина илюстрира предизвикателствата, тъй като комарите отиват все по на север и все по на юг. Държави като Италия наблюдават предаване на денга в рамките на своите граници, което никога не са изпитвали преди“, казва тя.
Смята се, че до 2040 г. комарите, пренасящи треска денга, могат да се разпространят в Англия.
Тя казва, че изменението на климата оказва влияние и сега.
„Това не е теоретичен риск в бъдещето. Това се случва сега и трябва да се реагира на него сега“, категорична е д-р Ван Керхов.
Д-р Ван Керхоув посочва и огнище на вируса на маймунската едра шарка в Демократична република Конго, Централна Африка.
„Имаме огромно огнище, което сега е в сексуалните мрежи. Когато този вирус попадне в сексуални мрежи, той може да се предава доста ефективно между хората“, казва тя.
Маймунската едра шарка е заболяване, което се причинява от инфекция с вируса mpox. Съществуват два вида на вируса mpox: Clade I и Clade II.При Clade I смъртността е по-висока, като процентът на смъртност е около 10%. Clade II обикновено протича по-леко и именно този тип е циркулирал в Европа, казва д-р Ван Керхове.
„Затова се притесняваме от разпространението на Clade I в други страни, а в момента се обръща много малко внимание на mpox“, обяснява тя.
Според нея не е необходимо този вид болести да присъстват в новините всеки ден, стига самите правителства да не губят вниманието си към инфекциозните заплахи.
Инфекциозни заболявания във военни зони
Светът навлезе в 2024 г. с два военни конфликта – между Украйна и Русия и между Израел и „Хамас“, които доминират в светлината на прожекторите, както и с множество други недостатъчно отразявани войни по света.
За медицинските специалисти отчаяните условия във военните зони и разрушаването на домовете на хората повишават риска от разпространение на инфекциозни болести.
„Това прави работата много по-трудна. В допълнение към инфекциозните заплахи, пред които са изправени, хората са гладни, недохранени, нямат достъп до чиста вода и системи за отпадъци и им е студено. Хората, които са уплашени и застрашени, ще страдат повече, когато наоколо има инфекциозни болести“, казва д-р Ван Керхоув.
Подготвени ли сме за нова пандемия?
Пандемията сякаш дойде от нищото. Правителствата бяха оставени да се олюляват, когато случаите се увеличиха – хората им бяха затворени или не можеха да посещават страдащи близки.
Четири години по-късно светът по-добре ли е подготвен? И да, и не, казва д-р Ван Керхоув.
От една страна, тя казва, че гледа на капацитета по света за неща като наблюдение, тестване и секвениране на нови заплахи, както и на напредъка в области като превенция на инфекциите и усилията на здравните работници в общността.
„Работата в тези области ни поставя в много по-добра позиция за следващия случай“, казва тя.
Но има неща, които карат д-р Ван Керхоув да не е толкова сигурна в това доколко сме подготвени да се справим с нова пандемия.
„Гледам на намаляващото доверие в света. Гледам атаките срещу науката и учените, политизирането на всеки аспект на COVID“, обяснява тя.
Тя също така твърди, че държавите може да са по-малко склонни да съобщават за нов патоген поради финансови и политически стимули.
„Така че, от моята по-малко оптимистична страна, аз наистина съм загрижена, че в някои аспекти сме в по-лошо положение, отколкото бяхме дори преди четири години“, добавя тя.
