Докато семействата погребват близките си, държавата тепърва започва да проверява дали предпазните огради по пътищата изобщо предпазват.
Има истории, които започват с една обществена поръчка и свършват на гробищата. Историята на българските мантинели е точно такава.
Години наред държавата е плащала стотици милиони левове за съоръжения, чиято единствена задача е да спрат автомобила преди той да убие някого. Само че през последните дни България видя нещо, което никога не трябваше да вижда.
Два тежкотоварни камиона, две различни магистрали, две мантинели. И един и същ резултат – ограничителните системи капитулираха за секунди. Тировете просто преминаха през тях, все едно ги нямаше. 
Тогава започнаха въпросите. Кой ги е доставял? На какви цени? Кой е печелил обществените поръчки? Защо едни и същи фирми години наред се оказват неизменна част от този бизнес? И защо всичко това започва да се проверява едва след поредните трагедии?
Миризмата на монопол
Преди години темата за мантинелите звучеше скучно, но днес тя звучи като криминален роман.
Бившият вътрешен министър Иван Демерджиев публично заяви, че зад двете дружества, доставящи мантинели в България, “прозира фигурата на бившия премиер Бойко Борисов”. Да, това е политическо твърдение, което досега не е довело до официално установена вина, но тежестта му е огромна, защото идва от човек, заемал един от най-важните постове в държавата.
Още по-тревожно е друго. Според Демерджиев има данни цените на мантинелите да са били значително завишени, а обществените поръчки да са били организирани така, че конкуренцията да бъде практически елиминирана.
Когато подобни думи идват от министър на вътрешните работи, държавата няма право да ги остави да висят във въздуха, защото обществото заслужава отговор.
От 300 милиона до половин милиард
Регионалният министър Иван Шишков извади още по-шокиращи числа. Договорите били за около 300 милиона лева. После чрез анекси стойността им набъбнала до почти 500 милиона. Още десетки милиони били изплатени като индексации.
С други думи – стотици милиони публични средства са напуснали бюджета, а днес държавата сама поставя под съмнение начина, по който това се е случило. Ако това не заслужава прокурорско внимание, тогава какво? 
Всичко това би било поредният корупционен сюжет, ако не ставаше дума за нещо много по-страшно. Защото тези пари не са били дадени за чиновнически столове, за компютри или климатични системи. Тези милиони са били платени за съоръжения, които трябва да спасяват човешки живот.
Всеки лев, похарчен за мантинела, носи едно обещание – когато някой загуби контрол над автомобила си, държавата ще направи всичко възможно той да остане жив.
Какво се оказа? Че при два последователни тежки инцидента камионите просто преминават през предпазните системи и навлизат в насрещното движение. Ако това не е повод за национално разследване, трудно можем да си представим какъв би бил.
И сега започваме отначало
След всичко това Агенция “Пътна инфраструктура” прекрати обществената поръчка за близо 500 милиона евро. Не защото всичко е наред, а защото вече не може да бъде защитена. Новото ръководство признава, че условията трябва да бъдат изцяло преработени. Че предстоят нови райони, нови правила, нови технологии и нови ограничителни системи.
С други думи – оказва се, че процедурата, по която трябваше да бъдат похарчени още стотици милиони, е толкова компрометирана, че трябва да започне от нулата. Това само по себе си е признание за огромен институционален провал.
Дежавю с “Автомагистрали”
Но България никога не разочарова. Вместо държавата да покаже, че е научила урока си, временно възлага дейността на държавното дружество “Автомагистрали”.
Същото дружество, което остана в историята с милиардите за магистрала “Хемус”, с авансовите плащания и със скандалите около превъзлагането на дейности чрез схеми за “наем на техника” и “доставка на материали”. Компания, за която самата държава многократно е признавала, че няма достатъчен собствен капацитет. Днес именно тя трябва да гарантира безопасността на милиони български шофьори. Парадокс? Не. По-скоро български модел на управление.
Най-евтината стока в България
Най-евтината стока в тази държава отдавна не е асфалтът, не е стоманата, нито са мантинелите. Най-евтин остава човешкият живот.
След всяка трагедия слушаме едни и същи обещания. Ще има проверки, експертизи, комисии, ще има анализи. После всичко утихва, докато не загине следващият човек.
И тук трябва да си зададем сериозния въпрос – колко човешки живота струва една обществена поръчка, когато единствената ѝ цел е била не да пази хората, а да пази нечии интереси?
Защото ако след всички тези разкрития, след стотиците милиони, след прекратените поръчки, след признанията за съмнителни анекси, след тежките катастрофи и след публичните твърдения за възможен монопол отново няма виновни, тогава проблемът вече не е в мантинелите.
Проблемът е в държавата. И именно затова този скандал не трябва да приключи с поредната пресконференция. Той трябва да приключи там, където всяка демократична държава приключва подобни истории – в съдебната зала, а не в архива.
