Марин Киров е роден в Царево, където е завършил средното си образование. Юридическото си получава в Благоевград, след като завършва успешно Югозападен университет „Неофит Рилски“. Семеен е. От 2010 година е практикуващ юрист, включително и ръководител на консултантско дружество за правни услуги и бизнес анализи. Бил е председател на Правния съвет към ПП АБВ по покана на президента Георги Първанов (2002-2012). От 2021 е заместник-кмет на Царево по въпросите, свързани с обществения ред и сигурността, благоустрояването, екологията, и чистота. От 2023г. е кмет на община Царево.
-Г-н Киров, от няколко месеца оглавявате община Царево. Успяхте ли да свикнете с новата си роля?
-Със сигурност през тези няколко месеца като кмет показах, че опитът има сериозно значение. Не просто успях да свикна, познавам администрацията и управлението на цялата община. За много кратък период от време сме направили прехода от старата към новата администрация, включително и нов подход в решаването на проблемите. За тези няколко месеца показахме, че с опита се върви адекватно напред.
-Започнахте мандата в изключително труден период, в който трябваше да се взимат спешни мерки заради последствията от потопа. Едва преди броени дни започна изплащането на обезщетенията на засегнатите. Каква е ситуацията сега на територията на община Царево?
-Към настоящия момент община Царево е получила първия транш от подкрепата на държавата. Той се отнася за няколко инфраструктурни обекта – мостовете, двата язовира в село Лозенец и за мостовете и пътя между Лозенец и Царево по т.н. стар път през вилно селище Арапя. Всички договори са в етап на изпълнение – проектиране, съгласуване и същински дейности на терен. Най-приоритетни обекти са мостовете, не само заради туристическия сезон, но и по-плавното свързване на града със съставните части. Работим усилено. Има доза напрежение заради сезона, остават няколко месеца.
-От АПИ обещават мостът на пътя Царево-Ахтопол да е готов до средата на април. Реалистичен ли е този срок?
Средата или края на април срокът е реалистичен. Ремонтните дейности са към приключване, общината съдейства с всички разрешителни и отчуждаване на имоти. В пълна комуникация сме с АПИ. До началото на месец май мостът може да бъде открит. Другите мостове в града ще бъдат открити малко по-нататък в сезона.
-Администрацията ви планира да изтегли нов дългосрочен дълг в размер на 8 млн. лева. Належащ ли е?
-Всъщност говорим за рефинансиране на стария дълг, за погасяване на 4 млн., а останалите 4 милиона са за нови инфраструктури обекти. По-скоро моментът е подходящ. Проучили сме различни условия от банки, тепърва постъпват оферти. Без да се променя вноската на общината през следващите 10 години, ще успеем да реализираме редица инфраструктурни проекти. Общината е след бедствие и сме в очакване на втория транш подкрепа от държавата. Заради ситуацията с правителството този транш не се случва. Имаме собствени средства над 1 млн. лева, които са изразходвани по време и след бедствието за възстановяване на щети, но те не са ни възстановени от държавата. За да бъдем напълно в кондиция, за да може да реализираме изключителни важни инфраструктурни проекти за цялата община, моментът е подходящ за този дълг.
-Какво е финансовото състояние на общината?
-Стабилно, но като след бедствие, със сериозни неразплатени суми от държавата. Имаме възможност да разплащаме на контрагенти, да осъществяваме дейността на администрацията, да участваме по редица европроекти, да възлагаме проектирания, но е като след бедствие. Можеше и да е по-добро.
-С колко общината е помогнала след бедствието на нуждаещите се?
-Средствата, които бяха разпределени към хората, които пострадаха от наводнението, бяха изцяло от дарителската сметка. Още от самото начало заявих, че тази сметка ще се използва за пострадалите, без да се насочват средства към общинската инфраструктура. Бяха събрани 400 000 лева в сметката. След стъпване в длъжност затворихме сметката, защото не беше логично да продължаваме да набираме средства. При първия транш от подкрепата, който дадохме на хората, сме изплатили 300 000 лева. В сметката в момента има един резерв от около 100 000 лева, който е за следващи заявления, за земеделски производители, които не са сигурни дали държавата ще ги подпомогне. Имаме готовност в средата на лятото с още един транш да подпомогнем хората. Бяха подпомогнати изцяло обикновени хора, с пострадали жилища, дребен и среден бизнес. Не са насочвани средства към хотели, барове, плажове, ресторанти. Изцяло сме се стремили да отчетем волята на дарителите. Те направиха своето дарение под емоция заради ужаса от наводнението. Убеден съм, че те не са искали да подпомагат концесионерите на плажовете, а обикновените хора. В тази връзка абсолютно прозрачно са дадени с решение на Общинския съвет и чрез Обществен съвет, който разпределя средствата, а не самата администрация. Средствата бяха насочени към пострадалите от бедствието.
-Видях бившия кмет на Царево Георги Лапчев да пие кафе пред общината. В какви отношения останахте с него?
-Нормални. Хора от един град сме, познаваме се доста отдавна, включително сме били опоненти в политиката. Като колеги и като част от неговия екип сме работили отлично. Заложили сме много от проектите, които сега се случват. За тези 12 години е постигнал не малко за Царево.
-Летище Бургас е сред актуалните теми за региона. Вие подкрепихте създаването на фонда, но виждате ли реална полза от него?
-Днес имаме сесия на общинския съвет, на която ще предложа да се включим във фонда. Подкрепа заявих и по време на предварителната среща. Виждам смисъл в този фонд и община Царево ще участва само и единствено, ако фондът развива летището като регионален транспортен център. Ако акцентът не е само в чартърите и туристическите полети. А с тези средства, близо 1 млн. лева, които ще съберем общините, гарантираме вътрешни полети между София и Бургас, както и близки полети като Бургас – Истанбул и други летища. Тоест Царево подкрепя идеята и ще участва, докато развиваме летището. Скептичен съм за стимулиране единствено на чартърите.
-Сумата от 2 лева на жител на морските общини как ви се струва?
-Нормална е. За всяка община е пропорционално разпределена. Ако фондът изпълни целите и гарантираме свързаност Бургас – София със самолет от гледна точка на общината си заслужава, гарантирайки, че нашите жители ще могат да пътуват с евтин полет до София.
-На прага сме на новия туристически сезон. Какви са очакванията ви за него?
-Към момента заявките са за добър туристически сезон в нивата на миналата година, включително с малко по-рано започване в големите хотели в Царево. Имаме заявено стартиране на сезона около 20 май в хотелите, които работят с чешки, полски и български туристи. Предвидили сме доста сериозна фестивална и културна програма от началото на лятото. Нови прояви ще има в Лозенец, Царево и Ахтопол. Очакваме един нормален за нашите мащаби сезон. Приключихме участие на туристическата борса в София. Там интересът към Царево беше огромен за поредна година. Сезонът ще бъде нормален, ще се осигурят добри условия за туристите. Ще завършим сезона с традиционния рибен фест на 7 септември.
-Очаквате ли да подобрите резултатите от времената преди Covid-19?
През миналата година посетителите бяха в достатъчно високи нива, близки до тези преди Covid-19. Тенденцията ни е да задържаме туристи. Профилът на нашите населени места е такъв, че например в Лозенец огромният брой туристи са хора, които имат имущество там. Така че нямаме проблем с туристическата база и нейната запълняемост. Разбира се, трябва да се стремим да осигурим занимания на хората, които ни посещават, за да има какво да правят. Затова разнообразяваме фолклорната и културната програма. Ще има много арт фестивали, гостуващи театрални постановки, много мероприятия на лятна сцена и събития извън общинския център. Стремежът на администрацията е всичко да се случва, но не само в Царево, ами и в Лозенец, в Ахтопол, в Синеморец, във Варвава и всички места по равно, чак до Резово.
