Мартина Жила е 29-годишна художничка от Полски Тръмбеш. Завършила е бакалавър „Живопис“ и магистър „Графика“ във Великотърновския университет. От няколко години работи като художник на свободна практика. Рисунките ѝ носят детски заряд, смел цвят и хумор, а целта ѝ е зрителят да излезе от рамката и да погледне света по-весело и по-необичайно. Ето какво още сподели Марти пред АНОНС.
– Мартина, кога разбрахте, че изкуството е вашият път?
Рисувам през целия си съзнателен живот. Още от малка обичам да измислям нови неща и да работя с ръцете си. Нямаше решаващ момент, който да ме накара да избера изкуството като професионален път – то беше напълно естествено продължение. Само в изкуството мога да имам свободата на изразяване и креативност, от която имам нужда. В никоя друга сфера не бих се чувствала добре.

– Какво ви задържа и мотивира да продължавате?
Фактът, че хората ценят това, което правя. Те самите настояват да продължавам да рисувам. Това е огромна подкрепа и отговорност едновременно.
– Как бихте описали стила си?
Рисунките ми все още носят детски заряд, въпреки че наближавам 30-те. Не се плаша да използвам цветове и често влагам хумор и закачливост. Искам зрителят да види нещата по по-различен начин – по-весел, по-необичаен.
– Имате ли творчески влияния или любими автори?
Не мисля, че съм се повлияла драстично от конкретен художник или направление, но много харесвам и ценя Яйои Кусама, Юко Шимицу, Джон Сингър Сарджънт, Лайендекър и Норман Рокуел.

– Как протича творческият ви процес?
Обикновено започвам с груба скица в тефтер. Работя интуитивно – понякога започвам с думи, друг път директно с рисунка. След това преминавам към малка скица с цветни моливи, която обикновено разбирам само аз. В нея изяснявам композицията, палитрата и контрастите.
Обичам да работя върху хартия. И въпреки че акварелът често е определян като „немирен“, за мен той е най-комфортният и „послушен“ материал.
– Какво искате да почувства зрителят, когато се срещне с вашите илюстрации?
Искам да се радва и да проявява любопитство. Да го издърпам в моето въображение и да го предизвикам да излезе от рамката.

– Вече втора година организирате изложба-базар в Полски Тръмбеш. Разкажете ни повече.
Да, за втора поредна година организираме мини изложба-базар. Специално за събитието подготвям ръчно рисувани коледни орнаменти, които не показвам никъде другаде. Освен тях представям принтове, картички и календари с авторски илюстрации.
Тази година илюстрациите в календара са вдъхновени от филма „Амели Пулен“. Исках да уловя същата игривост и чар, които видях в героинята.

